Господин Андреев, какви са основните тенденции при инвестициите в промишлеността, които са цел на Национална компания "Индустриални зони"? - Не можем да бъдем оазис, когато има проблеми в света. Ако сравним с периода преди 2009 г., запитванията са доста по-малко. Редица инвестиционни проекти се отлагат във времето поради неяснотата в ситуацията и избягването на риска. В много случаи проблемът дори не е финансов. Но неблагоприятната ситуация, свързана с кризата, ни кара по-спокойно и по-обмислено да свършим работата си, свързана с планиране и инфраструктура. Как ще помогнат предложените промени в Закона за насърчаване на инвестициите?- Те добавят нови в общия пакет стимули. Дори с промените този режим не е толкова решаващ. По какъв начин вашите конкретни първостепенни проекти в София и Бургас ще дадат отговор на това, което търсят инвеститорите, в съчетание с целите на държавата с преимущество да се търсят определени отрасли?- Ние работим по всички проекти, независимо че тези в София и Бургас са най-мащабни.В Божурище, ако приключим с процедурите през 2012 г., ще можем да започнем и с изграждането на инфраструктурата.Приключването на сагата "Дунав мост" и освобождаването на около 200 декара от нашия проект от строителя FCC ще ни позволят да предлагаме и Видин по-активно за инвестиции.Бургас е нов проект с приет подробен устройствен план и налична транспортна инфраструктура. Предстои да се направят връзките на инженерната инфраструктура.На територията на общината няма проект като този. По-малки производства, които са се разширили, но не се вписват в общата картина или са стигнали граница, след която съществуващата рамка им е тясна, трябва да търсят развитие.Философията на нашата работа е да създаваме добри условия за инвестиционни проекти. На всички места, на които имаме запитвания, инвеститорите се интересуват какви ще бъдат разходите, но и какви процедури ще извървят. Когато кажем, че поемаме грижата за цялата довеждаща инфраструктура до границата на терена, те го оценяват.Успоредно с това продължаваме с маркетинга. Опитваме се да открием и нови дестинации като Китай. Нашата активност породи и насрещен интерес и компаниите започват да проучват условията. Има инвестиции в земеделието. Бихме искали да привлечем и компании в преработването на продукцията. Имаме надежди и предварителни разговори за проекта ни в Телиш.Все още нямаме успех в основната си цел – привличане на производител, който работи за европейския пазар, за да произвежда тук. Достатъчно убедителни сме и от обратната страна го оценяват. Може би просто не сме стигнали до подходящия субект. Фокусът занапред върху новите инвеститори ли ще бъде? Каква цел са за вас инвеститорите, които вече са в България, които разшириха производствата си – като ABB, Schneider Electric, EPIQ или Festo?- Montupet разширяват с 50% производствените си мощности (завод за автомобилни детайли в Русе). Тези действия са най-убедителните доказателства, че средата е благоприятна. Винаги сме в контакт с тях, помагаме и съдействаме с каквото можем. Но нашата активност не е толкова решаваща за техните решения, защото те познават ситуацията в България. Полагаме повече усилия за другите, които не са тук и тепърва трябва да убеждаваме. Ставаме свидетели на големи инвестиции, свързани с изнасянето на работни места, поддържащи големите концерни, в информационните технологии, в развойната дейност, в електротехниката и електрониката, както и в автомобилостроенето. Как сте разположени да отговорите на развитието на тези отрасли, които са разпознали стойността на България? Как им влияе кризата?- Кризата в известен смисъл е предимство. Всяка компания, която е оцеляла към настоящия момент, си прави план с хоризонт 5-10 години напред. За да бъдат конкурентни, те трябва да направят оптимизация на разходите си. Далечните източни дестинации като Китай са интересни за много големите корпорации, които говорят за 5-10 хиляди работни места и нагоре. Но средният бизнес не може да види тази дестинация, а това, което ние му предлагаме, до голяма степен е съизмеримо като параметри и цени с Далечния изток. Какъв е размерът на миграцията на работните места от икономиките с висок към тези с нисък стандарт в Европа?- Не се случва показно, но е факт. Инвеститорите казват, че не могат да обясняват колко са добре в България, защото това не е приемливо политически в собствената им страна. Но за някои от бизнесите това е въпрос на оцеляване. От друга страна, инвеститорите, които са успели да произведат по-евтин продукт и да се наложат, си имат конкуренция. Един австрийски инвеститор изнася производството си в България, след като разбира, че конкурентите печелят търгове благодарение на намаляване на разходите си с производство в региона. Инфраструктурата – от пътища и железници до телекомуникации, осигурява връзката между суровините, работната ръка и пазарите. Кои са най-важните национални проекти за инвеститорите в България?- За инвеститорите е нормално да има магистрали и скоростни пътища. Следващата важна стъпка ще бъде железопътната инфраструктура. Няма как да не я модернизираме и да не направим интермодални терминали. В Западна Европа пътищата са задръстени. При нас проблемът не е толкова назрял само защото не сме стигнали тяхното ниво на развитие.В другата базова инфраструктура, свързана с услуги като телекомуникации или електроснабдяване, ситуацията не е толкова драматична.Другият важен фактор е човешкият - ние казваме колко много студенти имаме, но в качеството им е необходима промяна. Какво предстои за проекта за високотехнологичен парк в Божурище, за който се очаква и финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност"?- Ние имаме готовност, но решението дали ще бъдем избрани зависи от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.  Предвидили сме го като възможност, но решението зависи от много страни, тъй като трябва да бъдат привлечени и образователни и академични институции.