Арх. Диков, какъв облик има София в момента според вас? - София преминава праг в развитието си. След като доста години се е развивала екстензивно, тоест в ширина, в последните 5-6 години столицата усъвършенства вътрешната си структура. От нея на първо място поставям инфраструктурата.Изграждането на метрото е революционен момент, защото то дава една съвсем друга схема на опорния скелет на града. Независимо че през 2010 пуснахме "Люлин" – "Младост", това (все още) е само една линия. От тази година метрото започва да работи като система – прехвърляйки се от единия на другия диаметър, хората ще могат да достигнат до почти всички точки на града. Това ще повлияе и транспорта, и трафика, и зоните, обслужвани от метрото. Очаквам развитие на всички прилежащи зони и на ядрата, които се оформят около станциите.Но извън вътрешните промени София като град в момента реализира геополитическите си предимства, за които години само говорехме, но нямаше предпоставка нещо да се случи.Развитието на големите транспортни трасета, които я свързват с околните територии и съседните страни, също оказва много положително влияние върху градската структура, тъкан и функции. И то предстои тепърва да се усети.В посоката изток приближава завършек на транспортните връзки – магистралите "Тракия" и особено "Марица", която има по-голямо значение за България и София като част от трансграничните коридори, обвързващи региони и държави. В посока запад предстои изграждането на трасето до сръбската граница. За наш късмет сърбите много усилено строят магистралата от Ниш до нашата граница, проект, който в последните 40 години не се вписваше в геополитиката на бивша Югославия. Виждаме, че на юг също се развива коридорът към Гърция. Последната отсечка, която беше препятствието пред влизането на автомагистрала "Хемус" в София – т.нар. лот Яна, прословутите осем километра през Долни и Горни Богров, започва да се строи от март. Какво е посланието от всички тези проекти – че София става истински модерен град ли?- Става част от системата на големите европейски градове, при това важна част.Иначе вътре по самата градска структура малкото успокояване на строителния бум от последните 2-3 години дава възможност на нас като община да обръщаме малко повече внимание на "обзавеждането" на града: парковете, благоусторяването, зелените площи, тротоарите. Един град се възприема от човека, който ходи по улиците му, не като цялостна структура с връзки с околните държави и магистрали, а като средата, в която този човек се движи. Тук е голямата разлика между позицията на София и развитието й и възприемането й от хората, които живеят в нея. Редовият гражданин не обръща внимание на голямото  строителство на инфраструктура, а иска да му е чисто и да ходи по тротоари със здрави плочки, които не го пръскат с кал. Иска да вижда на нивото на погледа си добри фасади и поддържани сгради, да няма хаос в движението, да се придвижва спокойно, да се разхожда в добре поддържани и добре осветени вечер паркове.Кризата се отрази благоприятно на София и заради това, че строителството на големи публични обекти е по-евтино и по-лесно. Последните две-три години показаха, че след като работата в строителния бранш намаля, фирмите са готови да строят с минимални печалби, за да оцелеят и да преминат през този период. Изборът на такива фирми от общината е много по-голям и може да се подбере много по-добро изпълнение и като срокове, и като качество. Какъв допълнителен дивидент може да получи столицата от тези проекти? - Което се прави, хората го виждат – реконструкцията на Южния парк, на някои улици, обновяването на доста малки паркове и градинки. Тази година ще видят втория метродиаметър и удължаването на първия. Това са неща, в които никой няма нужда да бъде убеждаван. Как обаче биха послужили те за насърчаване на икономиката на града?- Насърчаването на икономиката става основно чрез привличането на европейски пари. За метрото и водния цикъл в последните две години София е взела 500-600 милиона лева, влезли в градската икономика, във фирми, които изграждат метрото, а чрез тях и в джобовете на гражданите на столицата. В период на ограничено частно финансиране в подкрепа на икономиката на града е да търсиш възможности за публични инвестиции, а в нашия случай или от бюджета на общината и държавата, или от бюджетите на европейските програми.В допълнение частните инвеститори повишават интереса си към прилежащите на тази инфраструктура територии. Всички виждат, че в последните 20 години около единствените два сериозни булеварда, които са изградени в София – "Цариградско шосе" и "България", се реализираха много частни проекти. Те са там, защото имаше добри условия. Инвестициите винаги се полепват по добри инфраструктурни трасета. Какъв е инвеститорският интерес в момента въз основа на издаваните разрешения за строеж в Столичната община? Има ли големи частни проекти?- Не. Силно намаляха. Очаквам пазарът да се раздвижи през пролетта – на този етап има някакви признаци за логистика и производство. Но по-общата информация от колеги проектанти е, че няма никаква работа, което говори, че в период от 6 месеца до 1 година няма да има и строителство.