Господин Цеков, как оценявате потенциала за публично-частно партньорство в България?- Публично-частните партньорства са механизъм за изграждане на необходимата обществена инфраструктура в държави, в които липсват достатъчно средства за публични инвестиции. В този смисъл основната предпоставка да се реализират подобни партньорство в България е налице.           В същото време липсата на добри практики в страната води до страх от грешки и липса на мотивация в държавните институции. Обществото е настроено недоверчиво - съвсем нормално, като се има предвид, че подобни проекти  касаят доставката на ключови публични услуги. Добрата новина е, че с разработването на закона за публично-частните партньорства правителството показа, че е осъзнало необходимостта и има политическата воля за стартиране на подобни инициативи. Законодателството дава ли възможност за иницииране на концесия от страна на частния партньор? В други държави има такива възможности, като дори могат да бъдат заплатени на компанията направените разходи за предварителни проучвания, това е залегнало и в проектозакона за ПЧП, приет на първо четене в Народното събрание. - В сега действащата законова рамка партньорството между бизнеса и правителството се урежда от Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки. Те не уреждат възможността за по-сложни и дългосрочни взаимоотношения между двете страни.ЗОП не съдържа правила за възлагане на комплексни обществени поръчки, които да съчетават предпроектните проучвания, проектирането и строителството на обекти на инфраструктура с нейната последваща експлоатация.Законът за концесиите се придържа към определението за концесия за строителство и концесия за услуга. Възможността за доплащане от страна на публичния партньор се допуска само в два случая – за възстановяване на обекта на концесията след случай на непреодолима сила и за постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, но само в случаите, когато същата се определя с нормативен акт. На практика концесията е приложима само при т.нар. самофинансиращи се проекти, при които средствата от експлоатацията са достатъчни за покриване на разходите за строителство, управление и поддържане. На теория частната инициатива за концесия е възможна, от една страна, но сферите, в които може да бъде направена, са ограничени. От друга - по никакъв начин не се гарантира на инициатора, че средствата, вложени от него в предварителни проучвания, ще бъдат възстановени.  Затова приветствам тези нововъведения, залегнали в законопроекта за ПЧП. Те значително ще стимулират частните инициативи. Нещо повече - дори впоследствие държавата да избере друга форма за финансиране на проекта, например чрез оперативните програми, тя вече ще има направените предварителни проучвания и проекти. Не е тайна, че именно липсата на проектна готовност е една от основните причини за бавния темп на усвояване на средствата от оперативните програми досега. В тази връзка "Главболгарстрой" беше заявила интерес към проекта за магистрала "Рила" и беше съобщено за направени инвестиции в предпроектни проучвания. Има ли някакво развитие и възможности в тази посока?- Идеята ни да разработим план за концесия на магистрала "Рила" тръгна от факта, че смятаме, че е безусловно необходима. Направихме за своя сметка проучване и прогноза на трафика, предпроектни проучвания, геоложки доклад, количествени сметки, график на строително-монтажни работи, оценка на разходите за поддържане, оценка на площи за отчуждение. Финансовия модел разработихме съвместно с Deutsche Bank. В крайна сметка държавата предпочете друг механизъм за финансиране на изграждането й. Към момента правителството е предвидило отсечката за строителство със средства от оперативните програми за периода 2014-2020 г. Имате ли предпочитания към определена форма на публично-частно партньорство? В момента възможностите са само за концесии, но проектът предвижда партньорски договор за смесено дружество в случаите, когато няма плащания от крайни клиенти. - Отворени сме към всякакви възможности.  Компанията ни обаче винаги е подхождала консервативно към развитие на чисто инвестиционни инициативи. Моделите на ПЧП се характеризират със съвършено различен бизнес дизайн и икономическа философия в сравнение и с най-комплексния строителен договор. Имаме интерес към подобни инициативи, но бихме разглеждали детайлно всеки конкретен проект и най-вероятно бихме търсили партньорство с друга компания с международен опит в оперирането на аналогични проекти. Можете ли да коментирате запазването на икономическия баланс на публично-частното партньорство като възможност за защита на интереса и на двете страни по време на целия срок на концесията?- За да е работещо каквото и да е партньорство, особено такова със срок над 15 години, всички участници трябва да са доволни от сделката през целия период. За щастие това е осъзнато от законотворците и в закона за ПЧП е дадена дефиниция за "икономическия баланс на публично-частното партньорство", както и възможност за възстановяването му. Това е изключително важно. Ако някой от участниците страда, партньорството е обречено. Затова е важно още в самото начало да се вземат в предвид всички евентуални рискове и да има ясно разпределение кой ги поема и при какви условия. Ако частният партньор не се поставя в равнопоставено и интересите му не са защитени, няма да се включи в проекта. Същото важи и за публичния. Възможно е проектът да генерира свръхпечалба за частната компания, а държавата да не получава равнопоставен дял. При тази хипотеза е възможно частният партньор да се ангажира с допълнителни инвестиции с цел подобряване на услугата. Проектозаконът предлага връщане на процедурата "състезателен диалог", как я оценявате?- Тази процедура е удачен и приложим метод за стимулиране творческия потенциал на частния бизнес. Оправдана е най-вече в слуаите, при които възложителят има само най-обща идея за обекта на поръчката, но желае да дискутира с потенциалните частни партньори оптималният бизнес модел за реализация на проекта. Така желаещите да се включат в процедурата разработват собствени идеи как да се структурира партньорството - от начина на финансиране, разработка на техническата документация до условията и срока на експлоатация. На държавата се дава възможността да избере най-подходящото за конкретните й нужди решение. Важно е обаче това да не нарушава свободната и лоялна конкуренция. Затова правилата трябва да бъдат регламентирани много ясно. Има ли добри примери, които искате да цитирате в този сектор?- Световната практика изобилства както от добри, така и от лоши примери. През последните 20 години само в Европейския съюз са направени над 1400 публично-частни партньорства на приблизителна стойност 260 млрд. евро. Любопитното е, че сред лошите примери във всички анализи, на които съм попадал, винаги се посочват опитът за концесия на магистрала "Тракия" и унгарската магистрала M1/M15.Магистрала М1/М15 е ярък пример за реализация на значим пътен инфраструктурен проект на базата на проектно финансиране. Той демонстрира как сериозни структурни грешки и липсата на стабилна политическа подкрепа могат да обърнат успеха на един проект. Слабата ангажираност на трите различни администрации по време на реализацията на концесията не подпомага постигането на взаимно приемливо решение на финансовите затруднения на ELMKA. Липсата на обществена подкрепа, резултат от неактивна политика за популяризация на таксите, изиграва значима роля за съдбата на М1/М15. Прекалено оптимистичните прогнози за трафика и наличието на най-ниска тарифа като основен тръжен критерий демонстрират опасностите за концесионера при пълно поемане на риска за нивото на трафик. Тези фактори, както и липсата на държавна финансова подкрепа водят до неуспех, последван от повторна национализация на актива. Това доказва, че налагането на магистрални такси е изключително чувствителна политически и социално тема, която изисква внимателно планиране и твърда политическа воля при реализация.На  другия полюс е опитът на Полша, която се посочва за фаворит сред държавите от Централна Европа  в успешни публично-частни партньорства. Добри примери са Португалия и Испания. Интересен е фактът, че дори най-стабилната икономика в Европа - Германия, прегръща ПЧП модела.