Господин Кремлис, кои са основните постановки на политиките по управление на отпадъците на Европейския съюз?- Европейският съюз си е осигурил правна рамка, насочена към целия цикъл на отпадъците - от създаването до изхвърлянето им, като поставя ударението върху оползотворяването и рециклирането.Основното в Рамковата директива 2008/98/ЕС за отпадъците е, че тя формулира "йерархия на отпадъците" с обхват от превенцията до изхвърлянето. Тя предвижда развитието на политика на екопланиране, така че да се избегне създаването на отпадък и да не се вмъкват опасни вещества в отпадъците. Също така набляга на насърчаването на технологии, които поощряват развитието на устойчиви продукти, (тоест) използваеми повторно или рециклируеми.  Какво е мястото на рециклируемите отпадъци в директивите на ЕС?- За да направи съюза по-фокусиран върху рециклирането, Рамковата директива 2008/98/ЕС за отпадъците налага няколко задължения на страните членки. До 2015 г. те трябва да въведат разделно събиране на хартията, металите, пластмасата и стъклото. До 2020 г. трябва да изпълнят целта за рециклиране на 50% от хартията, метала, пластмасата и стъклото от отпадъците на домакинствата. Към същия краен срок през 2020 г. 70% от неопасните отпадъци от строителни и разрушителни работи ще трябва да бъдат повторно използвани, рециклирани или оползотворени.  Как бихте оценили напредъка на България във въвеждането на директивата за управление на отпадъците от 2008 г.?- Никакви мерки за въвеждането й не са отчетени от България пред комисията (Европейската комисия) по отношение на Рамковата директива за отпадъците. Според интернет страницата на Народното събрание на Република България проектът на закона за управление на отпадъците е бил одобрен на първо четене на 1 декември 2011 г. За да влезе в сила, един закон трябва да мине на второ четене и да бъде обнародван. Процедурата за нарушение, заведена от комисията, е в ход.  Колко далеч е България от изпълнението на задълженията си като член на Европейския съюз в управлението и обработката на отпадъците? От гледна точка на Брюксел кое трябва да се свърши на първо място?- Почти 100% от общинските отпадъци все още се депонираха през 2010 г., най-високото ниво в Европейския съюз. Имаше намаление на създадения отпадък между 2008 и 2010 г. и той остава на сравнително ниско в сравнение със средното за ЕС ниво (404 кг на жител на година в сравнение с 487 кг средно).Допълнителни значителни усилия ще бъдат необходими, за да се наложи по-добре йерархията на отпадъците и да се изпълнят целите на пътната карта за ресурсна ефективност (почти премахване на депонирането; ограничено до нерециклируемите отпадъци оползотворяване на енергията). България е изправена пред няколко критични ситуации за управлението на отпадъка си като тази в София, където проблемът постепенно се разрешава.Гледайки към бъдещето, България би трябвало да увеличи усилията си и да инвестира още в инфраструктура за рециклиране, за да достигне лесно целта за рециклиране на общински отпадъци за 2020 г. (50%) и да намали депонирането до необходимия минимум, като вземе предвид опита на най-добре представящите се страни членки, които достигат най-високите нива на рециклиране (70% до 75%) и почти са премахнали депонирането.България би трябвало в частност:- Все повече да се осланя на икономическите инструменти, като увеличи таксата за депониране на цялата си територия и изгради необходимата инфраструктура за рециклиране. Приходите от таксата за депониране биха могли да допринесат към това заедно с по-доброто разпределение на фондовете за кохезионната политика (които да бъдат насочвани приоритетно към по-високите стъпала в йерархията на отпадъците). Подобни икономически инструменти би трябвало да се въведат, за да се насърчи превенцията и да се избегне изгарянето на повторно използваем и/или рециклируем отпадък. Всъщност всякакви евентуални бъдещи инвестиции в изгаряне с оползотворяване на енергията не би трябвало да попречат на България да изпълни целта си за 50% рециклиране (на отпадъците) през 2020 г.- Да започне задълбочени консултации със свързаните отрасли, за да подреди и подобри изпълнението на разширените схеми за отговорност на производителите по главните притоци на отпадъци. Това означава производителите да създадат стратегии, проектирани да интегрират факторите на околната среда в жизнения цикъл на продуктите, така че да водят към повече повторна употреба на продуктите, превенция и рециклиране на отпадъка. В тези времена на ограничения на държавните бюджети такъв подход би могъл да подкрепи допълнителното развитие на дейностите по разделно събиране, сортиране и рециклиране чрез въвеждането на разходите в цените на продуктите.- Да окуражи смисленото разделно събиране и схемите "плащай, когато изхвърляш". От съществено значение е гражданите да полагат усилия за намаляване на създаването на отпадъци и да участват в схеми за разделно събиране, които ги възнаграждават за тези усилия. В частност разделното събиране е ключът към правилното управление на биологичните отпадъци. По този начин се избягват влиянията от хранителните отпадъци, като се дава положителен принос за качеството на почвите.  Какъв е съветът ви за близкото бъдеще?- Въпреки че директивата от 2008 г. не предвижда задължение за отчитане на (новите) планове за управление на отпадъците пред комисията, е важно съществуващите да бъдат обновени, така че по-добре да отразят йерархията на отпадъците и да въведат нови технологии за управление на отпадъка по-високо в йерархията от депонирането, което би трябвало да бъде последната възможност. От друга страна, директивата предвижда като правно задължение планове за превенция на отпадъците до 2013 г. Тъй като те са ключови за постигането на целите на директивата, е важно подготовката им да започне сега, за да бъдат готови за следващия програмен период на структурните фондове. Тъй като сумите, предвидени за инфраструктурата за отпадъците в настоящия програмен период (2007-2013 г.), не са достатъчни, за да осигурят пълното съответствие с европейските изисквания, е изключително важно цялата тази подготвителна работа (по новите планове за управление и за превенция) да се разположи във времето така, че да осигури готовност за определянето на бъдещите проекти, които ще бъдат съфинансирани в периода 2014 - 2020 г. В това отношение действията за изграждане на капацитет за общините, които да им позволят да подготвят запас от проекти, са от най-голямо значение, тъй като отпадъкът трябва да се управлява на терен съгласно принципа на близостта.