Макар че дипломните проекти не се разработват с целта да бъдат реализирани, те стъпват на факти от действителността. Кои са тези факти и проблеми, които според вас следва да бъдат адресирани в градското развитие на София? - Дипломните проекти не предполагат непосредствена реализация, но са добър шанс за изразяване на професионална позиция. Струва ми се, че най-важното тяхно послание в случая е свързано с необходимостта от промяна в мисленето  - за града като процес (социален и пространствен) с неговите движещи сили и сблъсъци и за планирането като дейност със комплексни причини и резултати.Все още в полето на градското планиране у нас липсва нагласа за стратегическо мислене, умение да се формулират ясни цели, да се обосноват приоритети, да се сравняват варианти и да се прави избор между тях; много често липсва и мотивация, и умение за диалог с обществото.Днешна София е изправена пред предизвикателства, много от които са общи за съвременните европейски градове в стремежа им да осигурят енергийно ефективен, социално справедлив и природосъобразен начин на живот. Непосредствено важни в София са осигуряването на качествена среда за обитаване, труд и отдих, защитата на публичните и зелени градски пространства, опазването и социализирането на културното наследство, поддържането на ефективна градска мобилност. За съжаление много често в стремежа си да настигнем света следваме чужди пътеки, вместо да потърсим свои; задоволяваме се с фрагментарни решения; забравяме, че съграденото или разрушеното днес предопределя бъдещи шансове за жителите на града.     Сред отличените тази година проекти имаше такъв за преструктурирането на жилищен комплекс и за регенерацията на кв. "Захарна фабрика". Какво можем да научим от тези разработки? - Двата дипломни проекта демонстрират професионален кураж - авторите им не се поколебаха да откроят такива проблеми от живота на съвременна София, по които няма лесен отговор (и затова урбанистичната ни практика все още ги заобикаля или търси частични решения), но които са жизнено важни за бъдещето на града. Двете разработки поставиха проблематиката си в широката европейска рамка, анализираха урбанистични концепции и прилагани другаде подходи, но ги отнесоха към конкретния социопространствен контекст, който изследваха задълбочено, с любов и съпричастност. Бъдещето на панелните комплекси е неотложна тема за София, по която все още липсва задълбочен дебат и цялостно аргументирана визия. Тя  има сложни технически, икономически, нормативни аспекти, но и комплексни социални, културни и екологични измерения.  В аналогична ситуация сме, когато трябва да решим с какво искаме да заменим вече изоставените промишлени територии в постиндустриалния град, какви алтернативи предлагат на градската общност и зад какви ценности застават урбанисти и архитекти. И в двата случая става дума и за измеренията на професионалната етика - осмислянето на ценността на наследеното и отговорността за интегрирането му в тъканта на града. С какви мотиви насърчавате студентите си да се подготвят именно в тази посока? Кое прави тези градоустройствени проблеми актуални?- Работата по спечелване на студентите по урбанизъм за каузата на българските градове започва още в първата ни среща, когато всеки първокурсник представя себе си и родния си град. Студентите ни изучават широк спектър от дисциплини, нужни за задълбоченото познаване и планиране на града. Успоредно с това в рамките на лекционните модули, практическите занимания и сътрудничеството с конкретни български общини коментираме приемствеността в градското развитие и анализираме проблемите и възможностите за позитивна промяна. Стараем се да използваме ефективно и международния академичен обмен – нашите студенти отиват да учат навън един или два семестъра, мотивирани да съпоставят своите знания и възможности с тези на колегите си в Европа, но и да получат знания и умения, приложими в българските условия. Така че изборът на тема от страна на дипломанта е проверка за ефективността на цялостния образователен процес в програмата по урбанизъм.  Кое според вас е най-ценното в идеите за градско развитие, които дипломните работи от тази и предходни години поставят?- Разглеждам дипломните работи като призив за цялостна промяна в мисленето за града и в подходите за неговото планиране и управление – преодоляването на технократичното мислене за града, аргументирането на стратегически поглед върху градските процеси, търсенето на силните страни в една градска ситуация, анализът на неизползвания потенциал на градската структура, откриването на пътища за обединяване на всички заинтересувани от положителната промяна.  Това, че дипломните работи не са приложими на практика, не означава, че не предлагат решения, които могат да бъдат приложени. От разработките на ваши студенти, свързани със София, кое бихте извели на преден план като решение на съществени градски проблеми? - Бих откроила като професионално добре защитен и реално приложим в днешната урбанистична практика интегралният подход към града и планирането му. Градският процес е единен и промените в градските елементи пораждат многопосочни следствия – невинаги можем да ги предвидим - помежду им. В някои от дипломните работи за София са убедително методически обосновани и приложени на добро професионално ниво съвременни методи и инструменти за анализ на пространствените структури. Обект на интерес са и градската мобилност, и енергийната ефективност, и публичните градски пространства. Видимите проблеми на градската мобилност в София например не могат да бъдат решавани поединично,  без да се отчете връзката им с потребностите и моделите на поведение на  конкретни групи в града и възможностите им за достъп до ключови градски места. Постигането на по-добра енергийна ефективност на града не се изчерпва с топлоизолирането на сградите – то изисква преценяване на енергийната консумация при различни типове сградни структури, средства за придвижване и пространствени характеристики на градската среда, очакваните климатичните промени.