Г-н зам.-министър, кои моменти от гласуваната в Народното събрание водна стратегия засягат управлението на водната инфраструктура в прерогативите на МРРБ?- Тази стратегия засяга всички отрасли във водния сектор. Те са разгледани и анализирани като състояние и бъдещи инвестиции, като ВиК секторът е разгледан доста задълбочено в сравнение с напояване, производство на хидроенергия, защита от наводнения.Новите моменти са свързани със създаването на звено "Водна инфраструктура" в МРРБ, което да поддържа информация в удобен формат, най-вероятно ГИС, за цялата инфраструктура. Базата данни ще съдържа информация за реални активи, които се ползват. Създаването й ще отнеме време, като проектът ще бъде в процес на постоянно обновяване и ще се превърне в процес на постоянен поток от данни.Водната стратегия предвижда създаването на консултативен съвет по водите с участието на министъра на регионалното развитие. В съвета ще се решават ключови въпроси по отношение на стратегическото развитие на ВиК сектора.На какъв етап е отрасловата стратегия за управление на водната инфраструктура?- Като йерархия най-глобална е т.нар. водна стратегия с хоризонт до 30 години. Последващи стъпки, но не част от нея, са отрасловите стратегии с хоризонт до 10 години. Този срок е оптимален предвид динамичното развитие на сектора. МРРБ вече работи по създаването ВиК стратегията. За тази цел имаме сключен договор за изпълнение със Световната банка и с финансиране от техническата помощ на оперативна програма "Околна среда".Процесът предвижда да бъде направен преглед на регулаторната база и на публичните разходи - ефективност на компаниите, доклад за стратегическата финансова рамка, които ще приключат с финален доклад. Той представлява самата стратегия. Имаме големи очаквания към крайния резултат заради отличния екип, който я разработва, и уникалния опит на Световната банка. Вече имаме встъпителния доклад, очакваме регулаторния, а през март ще получим и финалния доклад със стратегията, която може да бъде разгледана от Министерския съвет през лятото. Искам да подчертая, че във всеки етап от изработването на стратегията текстовете ще бъда обсъждани, коментирани и приемани от работния екип към Световната банка и специален консултативен съвет от около 15 души. Той включва експерти от МРРБ, МОСВ, МЗ, МИЕТ, ДКЕВР, БАВ, НСОРБ и сдружението на ВиК операторите. В рамките на изработването на стратегията сме предвидили специални посещения в 28-те региона. Ще проведем информационни срещи с кметове, областни управители, дори и специални семинари за медиите.Само липсата на правилник ли е пречка за дейността на водните асоциации? - Правилникът е по-малкият проблем. За да може да работи една асоциация, тя трябва да има право да се разпорежда с управлението на активите, т.е. те да й бъдат прехвърлени, като преди това трябва да са станали собственост на общините. За целта трябва да бъдат извадени от баланса на дружествата. Проблемът е, че според закона в момента активите трябва да се извадят от уставния капитал. Той е бил много нисък още при учредяването на дружествата, а създаваните активи са влизали в балансите им, но не и в техния капитал. За да се реши този проблем, е необходимо да се приеме предложената от нас поправка в Закона за водите, с която активите да се извадят от баланса на дружествата. Те вече са описани и са разпределени кои да са публична държавна и общинска собственост. Разделянето ще започне от влизането на закона в сила, като ще изпратим протоколите в общините за съгласуване и гласуване в общинските съвети. Този процес може да приключи в срок от 6 до 12 месеца от влизане на закона в сила.След това асоциациите ще могат вече да работят. Структурата им е определена със закона. В управата влизат всички кметове от областта и областният управител като председател. Това е органът, който налага политиките на регионално ниво във ВиК услугите и подписва договора с ВиК оператора, какъвто вече имаме разработен като типов модел. Моето мнение е, че подписването на договор ще промени много манталитета на кметовете. Сега като че ли отношенията на общината се базират на някакви неформални отношения с управителя на ВиК дружеството. Когато активите обаче са на общината като стопанин, с времето ще бъдат осъзнати правата на собственика и отговорностите по управлението им. В правилника на асоциациите ще има допълнителни уточнения и правила и за бюджета, и за управлението. По проекта за техническата помощ предстои специално обучение за персонала на водните асоциации и ще бъде закупено оборудване за тяхното функциониране.По отношение на оперативното им управление - смятам, че всяка асоциация трябва да се снабди с нещо като технически панел от поне 3-ма експерти, които да следят оперативната работа и да я подпомагат. Общинското ръководство не може винаги да разбира от спецификата на сектора. В София например има специално създадено Звено за мониторинг на концесията, което наблюдава и анализира изпълнението на програмата, следи техническите решения.По отношение на избора на оператора всяка област ще има възможност или да запази сегашния си оператор, като досега действалите на нейна територия могат да се обединят. Другата възможност е да се обяви конкурс за концесия.Всичко това ще се случи, ако бъде гласувана и приета философията, че не може да има повече от един оператор в границите на една област, защото така те стават прекалено малки. Навсякъде по света, където има големи регионални оператори, действащи на територията на повече от една община, моделът е с асоцииране на общините. Какви изисквания ще бъдат въведени към водните оператори?- Предстои провеждането на обществена поръчка за написване на нова наредба за изискванията към ВиК операторите. Очакваме проектът да бъде готов до шест месеца. Тя е доста важна и ще фиксира минималните изисквания, за да може държавата да разреши на една компания да извършва ВиК услуги. След приемането на наредбата ще има гратисен период от една година, през който операторите ще трябва да приведат работата си в съответствие с наредбата, като регулаторът ще прецени дали дружествата отговарят на изискванията й. Подписването на първите договори между водните асоциации и регионален ВиК оператор ще стане най-рано след две години. За концесия може би ще бъде необходима поне още една година, защото там процесът е много бавен.Може ли да коментирате бъдещия воден регистър и кадастър?- Водният регистър трябва да бъде създаден според изискванията на Закона за водите, като ние се ангажирахме и с водния кадастър. И за двата в момента подготвяме тръжни задания за избор на консултант, който да подготви тръжна процедура. Ще го направим двуфазно, тъй като това са сложни процедури и нямаме капацитет. Регистърът и кадастърът ще са съвместими и свързани. Като цяло това ще бъде дълъг процес. Целта ни е да започнем, да създадем средата и да се опитаме да вкараме данните за по-важните и големи съоръжения - язовири, пречиствателни станции, за да може след това да се допълва.Провежда се международна конференция за загубите на вода - колко милиарда са необходими, за да бъдат намалени те в България?- Предстои завършването на мастърплановете, в които са посочени важните инвестиционни проекти в сектора за всеки район. Очакванията ни за мастърплановете и за инвестиционните проекти, които ще бъдат идентифицирани, са за проекти за 6 млрд. евро за периода 2014 - 2020 г., чието реализиране би довело до постигане на пълно съответствие с всички наредби, директиви и закони. По оперативната програма ще можем да получим до 30% от тях. Идентифицираните проекти ще бъдат индикативен списък в сектора. От тях ще се избира кои да бъдат изпълнени с финансиране от оперативната програма, кои да бъдат включени в бизнес плановете на водните оператори и на общините и асоциациите.Можете ли да коментирате състоянието на пилотния ПЧП проект за Плевен - след като е изготвен анализът, описани активите, направени обществени обсъждания и заявен интерес от международни компании, какво предстои?- Остават определени технически процедури. Изваждането на активите на дружеството в Плевен няма да доведе до декапитализация, така че асоциацията ще може да започне да функционира по-рано и да бъде обявена процедура по Закона за концесиите. Решението за това ще се вземе от водната асоциация.Как се развива проектът на Световната банка за общинската инфраструктура с четирите язовира - кои търгове предстои да бъдат обявени, след като бяха избрани проектанти на "Луда Яна" и "Студена"?- Пред подписване е договорът за проект на яз. "Нейковци" с швейцарска фирма, проектирането е доста сериозно. През пролетта на 2013 г. очакваме подписване на два от договорите за строителство - за "Студена" и за "Пловдивци". Проектирането и на двата е направено от "Свеко Енергопроект". Процедурите не са по ЗОП, а по правилата на Световната банка, очаква се да бъдат обявени през януари. Проектантът на "Луда Яна" е "Г. Каравокирис и партньори инженерни консултанти", една от най-добрите гръцки фирми. В момента се избира консултантът на "Студена". Подписахме и супервизията на "Пловдивци" с ДЗЗД "Рутекс-Фихтнер" – обединение между българска и немска фирма, като и двете са с голям опит в управлението на подобни проекти.Има ли възможности за ПЧП за язовири?- Имаме идея да бъдат намерени форми за ПЧП за няколко изключително важни водоснабдителни язовира - "Черни Осъм", "Кюстендил", "Бяла" и "Ракочевица", които са в райони с трайни проблеми във водоснабдяването. Като цяло търсим начини те да бъдат осъществени – концесия, държавно гарантиран заем или от бюджета. Опитваме се да фокусираме вниманието, да направим предварителни проучвания, които да отговорят дали е възможно да бъдат реализирани с ПЧП, да влязат в мастърплановете. Добре е, че вече няколко компании проявиха интерес.Наскоро бяхте в Румъния, какъв чужд опит може да бъде приложен в България?- Румъния е силно позитивен пример, макар че цифрите за усвояемостта на еврофондовете са с много малко по-добри от нашите. Във водната реформа обаче са направили отдавна стъпките, които ние сега предприемаме. Реформата е започнала преди 15 години. Процесът на регионализация там е стартирал отдавна. Имат големи мощни водни оператори, които обслужват средно по 500 хил. души и оперират на територията на цели окръзи, а нямат такива, които да обслужват 10 хил. души. Имат и водни асоциации като нашите. Първата асоциация и първият регионален оператор са отпреди десет години. Водните проекти в Румъния са регионални, като изпълнител по тях е ВиК дружеството, упълномощено от всички общини чрез асоциацията. ВиК операторът има водещата роля и поема цялата тежест, но не е асоцииран партньор. Активите обаче отиват в общините, докато при нас местните власти имат водещата роля при изпълнението на проекти.Подготвя ли се наредба за проектиране на канализационни системи?- В момента се работи по остарели норми за проектиране от 1989 г. През 2003 г. е разработен проектът на наредба за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води. През годините той претърпява многократни промени в различни посоки. Сега е дошло времето измененията да бъдат завършени. Предстои наредбата да бъде съгласувана със заинтересуваните страни.Какво очаквате да се случи в сектора през 2013 г.?- Да започнем да прилагаме Закона за водите в какъвто и вид да излезе от Народното събрание, което ще бъде ключ за реализиране на промените.Предложения за ПЧП - яз. "Черни Осъм" - обем 27 200 000 куб.м- яз. "Кюстендил" - обем 15 200 000 куб.м- яз. "Бяла" - обем 16 500 000 куб.м- яз. "Ракочевица" - обем 15 100 000 куб.мПредстои избор на изпълнител през 2013 г. за строителство на четири язовира:- яз. "Пловдивци" - обем 2 450 000 куб.м- яз. "Нейковци" - обем 4 800 000 куб.м- яз. "Луда Яна" - обем 19 940 000 куб.м- яз. "Студена" (реконструкция) - обем 25 300 000 млн. куб.м