Г-жо Маринова, да се помещаваш в сграда паметник на културата, е наистина престижно, но, от друга страна, означава да поемеш много допълнителни задължения и разходи. Защо всъщност ДСК инвестира в паметници на културата?- Сградата е истинско архитектурно бижу и да полагаш грижи за нейното запазване и поддържане в отличен вид e не само задължение на стопанин, но и отговорност към облагородяването на градската среда.Наистина едва ли има чужденец или просто гост на столицата, който идвайки от "Св. Александър Невски" или Националната художествена галерия и минавайки по ул. "Московска", да не се загледа в нейните пищни улични фасади с каменни орли, във внушителния купол, в статуята на покровителя на търговията - Меркурий. Сградата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата през 1978 г., а осем години по-късно и за съществен  елемент от груповия паметник на културата, наречен "Зона на исторически развилия се обществен градски център". Тя е шедьовър на сецесиона в българската архитектура, дело на големите наши архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков от 1912-1914 г. Впечатляваща е фигурата на бог Меркурий – неин автор e Марин Василев, един от основателите на българската нова скулптура и първият, направил декоративна украса на обществена сграда. Не случайно сградата е увенчана с фигурата на бога на търговията, обмена и комуникациите - Меркурий. Виенският възпитаник арх. Фингов и неговите колеги са проектирали сградата именно за банка - тогавашната Софийска банка. От 1951 г., от създаването на Държавна спестовна каса (ДСК), до ден-днешен именно тази сграда е наш "дом номер едно".На този адрес прохожда и първата електронна медия в България – "Родно радио", преименувано по-късно в "Радио София". От 1930 г. до 1942 г. оттук предава "Родно радио" с директор Сирак Скитник. Възпоменателна плоча е поставена на лично място на фасадата.Банка ДСК инвестира и в други паметници на културата. Сградата на Финансов център - Русе, на Банка ДСК, намираща се на ул. "Александровска" №4, е също архитектурен шедьовър. Тя е била проектирана още през 1895 г. специално за банката на братята Стефан и Иван Симеонови от много известния навремето арменски строител Никос Бедросян. Той е автор и на редица други стилни сгради в дунавския град, включително на кантората и дома на семейство Канети, в който се е родил и Нобеловият лауреат Елиас Канети. На тази сграда в края на 2010 г. също завършихме много сериозна консервация и реставрация и сега тя е една от най-красивите в първия европейски български град.Какви са предизвикателствата пред един инвеститор в паметник на културата?  - Сградата ни на "Московска" №19 е с такава висока архитектурно-художествена стойност, че при нейната консервация и реставрация трябваше да се внимава при работата на екипа по всеки квадратен сантиметър от сградата. Основното предизвикателство е така да се запази паметникът на културата със средствата на консервацията и реставрацията, а в нашия случай - и да се приспособи за съвременните ни нужди, че да не се изменят вътрешните обеми и пространствените параметри, а освен това да не се посяга и на художествените елементи.Веднага трябва да кажем, че проектантските екипи – унгарският "Артфронт", с ръководителарх.  Кристоф Гьобьойьош, и българският ЕТ "Интарх" с водещ проектант арх. Здравка Щилиянова, се справиха отлично със сложните задачи. Всички автентични елементи в интериора на Банка ДСК с архитектурно-художествена стойност бяха съхранени, консервирани и реставрирани. Не бе засегната конструкцията на сградата, нито нарушени нейните  фасади към "Московска" и "Бенковски".Изобщо проектантите, главният изпълнител - "Прима билд ЕООД", и подизпълнителите запазиха и в новото решение на интериора стиловото единство в оформлението и цялостната стилова характеристика на сградата. Какво потърси инвестицията в сградата на ул. "Московска" 19 – авторитетен облик или социална ангажираност? Каква беше концепцията за реализирането на тази инвестиция и какъв бе крайният резултат?- Нормално е една институция като Банка ДСК, с над 60-годишна история и богати традиции, да има за своя централа престижна сграда. Освен това в тази сграда ние сме още от нашето създаване през 1951 г. като Държавна спестовна каса. Инвестицията ни в консервацията и реставрацията на една от най-красивите сгради не само в София, но и в цяла България, има несъмнено и социално значение. Тя е израз на корпоративната ни социална отговорност, в случая към опазването на паметниците на материалната култура в страната.Нашата концепция бе да настаним на партера в реставрираната сграда новия ни център "Частно банкиране "Московска", а горните етажи да бъдат превърнати в представителни за висшето ръководство на банката. В резултат бившият банков салон на партера бе преустроен за специфичните нужди на частното банкиране, спазвайки предписанията на Националния институт за недвижимо културно наследство (бивш НИПК) и на корпоративната визия на унгарската Банка ОТП – едноличен собственик на Банка ДСК. Така още с влизането в представителното фоайе с рецепция за гости и клиенти погледът на посетителя е грабнат от впечатляващия уют на интериора, от стилните мебели и функционалността на помещенията при спазване на задължителните компоненти на всеки наш център "Частно банкиране": фоайе с място за изчакване, зали за срещи с клиентите и зона с работни места.Като резултат от преустройството на старата ни сграда като цяло монтирахме допълнително асансьор, който е така интегриран в стенната облицовка, че да не нарушава облика на централното фоайе. Направено е ново слабо- и силнотоково окабеляване, без да се променят таваните и подовете. Мултимедията е скрита в специално проектирани осветителни тела и ниши, а телевизорите в залите и кабинетите са скрити в ламперията. Масите в заседателните зали са изработени с всички атрибути на модерната маса и същевременно в съзвучие с цялостната визия на интериора. Дори ключовете за електрическо осветление са в стил ретро.Изобщо в заключение можем смело да кажем, че нашата стилна сецесионна сграда доби отново оригиналния  си блясък, предоставяйки ни в същото време всички съвременни удобства.