Г- н Колелиев, какво е мястото на България в инфраструктурния пазар на Балканите?- Изключвайки Гърция и европейска Турция, инфраструктурната мрежа на останалите балкански страни тепърва се изгражда. В момента, ако сравняваме останалите балкански държави, България може би е страната, в която най-добре и най-бързо се развива инфраструктурното строителство. В процес на реализация или пред завършване са редица големи инфраструктурни проекти, пътни и железопътни. Завършването на цялата магистрала "Тракия", което очакваме през май, ще даде една представителност на инфраструктурното строителство, което се извършва в България. Преминахме етапа на първоначално стъписване при  това мащабно строителство и сега вече имаме фирми, които са напълно конкурентоспособни да излязат от България и да се включат в инфраструктурното строителство в съседните страни – Македония, Сърбия, Албания. Ще съумеят ли българските фирми да се позиционират успешно на инфраструктурния пазар в съседните ни държави?- В България се очертаха няколко фирми, които с възможностите си са в състояние да участват в търгове на Балканите. За съжаление все още нямаме осезателно присъствие.От първата албанска пътна конференция, която се състоя през септември миналата година, на която бяхме поканени да изнесем доклад за полимермодифицирания битум, стана ясно, че политиката им е насочена към оптимизиране и изграждане на инфраструктурна мрежа въпреки трудния планински терен. Там българските фирми имат добри шансове, "Актор" вече работи по един обект в Албания, участък от 30  км.Въпреки сериозното магистрално строителство в Румъния нямаме присъствие. Там работят най-вече фирми от Западна Европа. В момента наши фирми участват на търгове в Сърбия и в останалите републики на бивша Югославия, но до момента няма реални сключени договори.Коя е причината за това?- Вижте, поговорката, че у дома и стените помагат е вярна. Реалният мерител за възможностите на една фирма е да печели търгове в чужди страни, там, където конкуренцията е по-сериозна и някои фактори, които в България благоприятстват печеленето на поръчки, ги няма. За мен сериозен играч на балканския инфраструктурен пазар ще бъде българската фирма, която успее да спечели договори за големи проекти в съседните ни страни. За момента такъв случай няма. Какво е мястото на българските инфраструктурни проекти по отношение на постигане на свързаност на Балканите?- През тази година очакваме много проекти да бъдат финализирани. Трябва да приключи лот 4 на магистрала "Тракия", която да реализира директния достъп по магистрала от София до Бургас, участъка от магистрала "Хемус" от гара Яна до обходния път, очакваме да се стартира лот 2 от магистрала "Струма", работи се по лот 4, работи се по магистрала "Марица", вървят търговете за Калотина - София и за северната скоростна тангента. Така че автомагистралното строителство в България набира скорост и върви с добри темпове. По отношение на първокласните пътища от РПМ трябва да бъдат финализирани редица проекти - това са път I–7 Силистра – Шумен, Върбишкият проход, път I–4 София – Варна и останалите проекти, които се финансират по програма "Транзитни пътища V". Що се отнася за пътищата 2 и 3 клас, там се работи по ОП "Регионално развитие", която вече е на ниво пети, последен етап. Да се надяваме, че в следващия програмен период ще се обърне по–сериозно внимание на този клас пътища.Така че в пътната инфраструктура нещата са добре поставени по отношение на свързващата ни пътна мрежа с Европа по коридор IV и VIII. Проектът Русе – Свиленград ще осигури още една връзка север – юг? Какви са шансовете му да се реализира?- В проекта сериозно участие в момента са заявили България и Катар. Очакваме да сработят договореностите с Катар. Турция, доколкото ми е известно, се отказа до участие в този проект. Постигната е договореност Камарата на строителите в България да има представител в Катар. Очаква се да приключат дипломатическите подробности, за да може нашият представител да започне да работи за осигуряване на по-пряк достъп на българските фирми до строителния пазар в Катар и да съдейства за реализация на проекта. Проектът Русе – Свиленград няма ли да бъде конкуренция на автомагистрала "Черно море"?- Не. Тя обхваща друг поток. Път I–9 Варна – Бургас с връзки с Констанца и Истанбул е по-скоро туристически маршрут. Има една отдавнашна идея за създаване на черноморски магистрален пръстен и за свързване на големите черноморски курорти.Реализацията й ще даде възможност за развитие на нашите курорти, за разширяване на предлаганите туристически услуги и осигуряване на по-бърз и безпрепятствен достъп да такава атрактивна дестинация като Истанбул.Път I-9 е с туристическия характер, много натоварен през летните месеци и слабо натоварен през зимните. Той няма толкова голямо стопанско значение и все още не е достатъчно натоварен, за да се докаже икономическата ефективност от изграждането на АМ "Черно море", което е и предпоставка за привличане на частни инвеститори. Все по-голям акцент се поставя на железниците. Наскоро завършихте строителството на жп моста над Марица. Проявявате ли интерес и към други подобни проекти?- Подписването на акт 15 на най-голямото мостово съоръжение в жп инфраструктурата на България е гордостта на нашата фирма за 2012 г. Проектът, изготвен от "Судоп" – Прага, ни даде възможност да построим едно естетически много издържано съоръжение, при изпълнението на което се приложиха няколко нови технически решения. Съоръжението представлява 10–отворен дъгов мост с обща дължина 433 м.Нашите строители бяха поставени при едни много екстремни условия и за наше удовлетворение се справиха блестящо. Наложи се да работят при пълноводна Марица, фундирането бе доста сложно – използваха се пилоти, кладенчово фундиране, кофражите за тези четири 40-метрови дъги бяха много специфични. Дано това да е началото на изграждане на такива съоръжения, които освен функционални да са и естетически издържани, защото досегашното използване на проста греда при не толкова стройни устои придаваше известен провинциализъм на нашите съоръжения. Докато сега това красиво съоръжение, което е видно от всички влизащи в България от посока Свиленград, е много добре както за имиджа на България, така и за имиджа на нашите строители.