Арх. Михов, с какво са свързани предизвикателствата при проектиране на нова сграда, реплика на паметник на културата, за нуждите на училище като част от архитектурното наследство на модерния град?- Най-напред ще уточня, че репликата представлява точно копиена някакъв оригинал. Разграничителната линия между фалшификат и реплика е доста крехка и затова точното възпроизвеждане би следвало да се използва само в много специални случаи. Особено ако става въпрос за цели сгради. Възстановката е донякъде оправдана при загуба на ценен архитектурен обект вследствие на природно бедствие – пожар или земетресение например. Или ако технологични причини и съображения за сигурностналагат разрушаване и веднага след това възстановяване на сграда, притежаваща културно историческа стойност. Възпроизвеждането на цялостни образи от далечното минало е характерно по-скоро за градовете музеи, а не за модерния град като цяло. Постигането на приемственост чрез реплики на отделни фрагменти от сграда има по-различна философия, но дори и в тези случаи трябва да се подхожда много внимателно и с мярка.Нужно ми бе това предисловие, за да достигна до един кратък и надявам се ясен отговор на вашия въпрос - най-голямото предизвикателство е свързано именно с избор на подход, осигуряващ емоционалното изживяване на новото и старото като части от една хармонична цялост. Този подход рядко е свързан с директното копиране и е пряко следствие от творческите виждания на автора и спецификата на конкретния случай.Колкото до училищните сгради, те не са някакво специално изключение в рамките на проблема, който обсъждаме. Имат своите функционални особености, но най-съществено е това, че в тях ежедневно се възпитават млади хора. Това прави работата на архитекта проектант още по-отговорна, като извежда въпроса за отношението към културното наследство на преден план.Какви са тенденциите при адаптацията на такъв тип сгради?- Би следвало да разграничим случаите, в които става въпрос за адаптация на стари сгради, от онези, при които се изграждат изцяло нови обекти в среда с историческа и културна стойност.В първия случай е важно да се съхрани духът на паметника, като промените в него произтичат единствено от новопоявилите се или видоизменени функции. Оттук не следва директно заключението, че е недопустимо тези функции да бъдат маркирани с модерни средства. Съвременният подход ни дава право да подскажем, че сградата е не просто експонат от миналото, а живее с нормите на настоящето. Трябва обаче дебело да се подчертае, че ползването на това право е свързано с изключително висок професионализъм.Когато става въпрос за ценни архитектурни паметници, конкуренцията  между старо и ново е недопустима и в баланса между тях водещо е първото. Степента на намеса е в пряка зависимост преди всичко от статута на паметника и едва след това от творческите виждания на архитекта.В другия случай, когато се проектира нова сграда в историческа среда, нещата стоят малко по-различно. За директното копиране на архитектурата на миналото стана дума. Мисля, че подобни тенденции са отдавна отречени.В България, пък и на други места, имитациите все още се "консумират" с охота от непрофесионалистите. Това ги прави желани за търговски настроените инвеститори, за които превръщането на архитектурата в печеливш лунапарк не е проблем.За щастие точно при учебните сгради търговските интереси не са водещи, поне у нас. Макар да не е нов, стремежът за постигане на хармоничен контраст между ново и старо е част от съвременния опит в развитието на градовете. Сам по себе си контрастът е силно изразно средство, но точно по тази причина е свързан и със сериозни рискове, особено ако е самоцелен. Когато средата е подчертано историческа, водеща би трябвало да бъде идеята за запазване нейните структурни особености, като новите обеми присъстват сравнително неутрално, без да прикриват своята принадлежност към настоящето.Кои според вас са държавите с добри практики в това отношение, от които може да заимстваме? - Понякога директното прилагане на външен опит е не по-малко вредно от копирането на чужда за съвремието ни образност. Отношението към архитектурното наследство не може да бъде константно и е нормално да се влияе от множество регионални особености – културни, исторически, географски и социални. Не случайно в страна като Австрия отделните провинции притежават специфични правила и закони, регулиращи отношението към наследството. По света има много примери, от които бихме могли да се учим, но може би е по-естествено да сверяваме часовника си с европейски страни като Австрия, Италия, Франция.