По данни от регионалното министерство над 50% от дипломиралите се през последните години геодезисти са емигрирали. Колко студенти понастоящем се дипломират в тази специалност и има ли бъдеще за тяхната професионална реализация у нас?- Аз не разполагам с подобна статистика, а и гледам доста скептично на достоверността на тези данни. Наистина има немалко геодезисти, предимно млади хора, които потърсиха и търсят своята професионална реализация извън пределите на родината. Това е един напълно нормален процес в днешния отворен свят. Но за вълна от емигранти геодезисти е твърде пресилено да се говори.Друг е въпросът защо през последните четири години българските геодезисти бяха поставени на ръба на оцеляването, при положение че България изостава драстично от своите съседи във всички сфери на геодезията, кадастъра и гравиметрията. Може би точно на този въпрос регионалното министерство в предходния му състав трябва да даде адекватен отговор на неадекватната си позиция.В момента в Геодезическия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия ежегодно се приемат 80 студенти в редовна форма на обучение и 20 – в задочна форма. Средният брой на завършващите варира между 50 и 70 души за година.Що се отнася до възможностите за тяхната професионална реализация у нас, те са дефинирани от Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за геодезията и картографията, където императивно е вменено на държавата с нейните институции да се грижи за развитието на българската геодезия в цялата гама от приложения на тази професия. В този дух бих казал, че възможностите за реализация на геодезистите са изцяло в ръцете на българската държава.  Какви са потенциалните възможности за практика на студентите в реалния бизнес по специалността?  - Възможностите са в пряка зависимост от позицията на реалния бизнес. Когато се провеждаха масовите дейности по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, върху горите и земите от горския фонд при старта на реформата в кадастъра, българските геодезисти бяха в изключително отговорна позиция и те я изпълниха с необходимото съдържание. Тогава почти нямаше студент, който по някакъв начин да не участва реално в изпълнението на тези дейности. Когато обаче частният бизнес е натикан в ъгъла, за което вече споменах, възможностите за участие на практикуващи студенти към фирмите са силно стеснени. Независимо от всичко в учебния план на специалността "Геодезия" е предвиден преддипломен стаж по специалността, с продължителност от един месец. Има ли студентски програми, които да стимулират развитието на младите специалисти геодезисти?  - Основно това е програмата "Еразъм", чрез която се стимулира мобилността на студенти и преподаватели от висшите училища в европейските държави. Бих казал, че нашите студенти използват изключително пълноценно възможностите на тази програма. Напоследък забелязвам желание от страна на някои работодатели и институции да използват възможностите на някои европейски фондове за "повишаване на квалификацията" на млади, току-що завършили висшето си образование специалисти. Продължителността на тези програми е до шест месеца, след което работодателят няма ангажименти към наетите специалисти. Лично аз съм твърде скептично настроен относно ефективността на подобен подход, дори бих казал, че тук доминират комерсиалните, а не професионалните подбуди.Имате ли поглед къде най-вече се реализират студентите?- Преди всичко в частния бизнес, в различни направления. Съвременната геодезия е с изключително богат спектър на приложение, който непрекъснато се обогатява. Така че възможностите за реализация, погледнати в този им аспект, зависят от индивидуалната нагласа и качества на отделната личност.Има ли възможност за участие на наши специалисти в чужди или съвместни европейски проекти?  - Наши геодезисти отдавна участват в различни по мащаб и характер международни проекти. В немалко от случаите дори имат водеща роля. Проектите са от най-различно естество – от чисто научни до проекти с изцяло практическа насоченост. Подобен факт не трябва да учудва никого. Високото ниво на подготовка на българските инженери геодезисти отдавна е оценено в чужбина. Преди около десет години Европейската федерация на инженерите (FEANI) с официален документ призна дипломите на българските инженери геодезисти, завършили висшето си образование в УАСГ, независимо от годината на завършване. Може ли да споделите вашия опит в тази насока? Споменахте, че работите по проект в Р Македония.- Проектът в Р Македония е последният по време проект, в който участвам заедно с други колеги от България, Македония и Сърбия. Целта на проекта е да бъде създадена държавната гравиметрична мрежа I-ви клас на Република Македония. Работата по проекта е изключително интересна от професионална гледна точка, тъй като съчетава в себе си научни и научно-практически елементи. Работи се изключително професионално, с най-добрата за момента апаратура. Става дума за електронни релативни гравиметри Scintrex, гарантиращи точност на измерванията от порядъка на няколко микрогала (един микрогал е една стомилионна част от единицата, с която официално се измерва ускорението – метър за секунда на квадрат). Измерванията се извършват едновременно с два гравиметъра, а резултатите се обработват независимо от три екипа. Бих желал да подчертая и изключително добрата съгласуваност между всички участници в проекта, включително представителите на Агенцията по кадастър и геодезия на Р Македония. Напоследък у нас се работи по проекти за реставрация на археологически паметници на културата. Каква е ролята на геодезията при реализирането на такива проекти?  - Надявам се, че това, което ще кажа, няма да прозвучи като форма на професионален шовинизъм. Ролята на геодезията при реализацията на подобни проекти е основна. Всичко, свързано с позиционирането, заснемането и изобразяването на обектите като цяло, както и на техните детайли, се извършва с методите на геодезията. През последните години все по-често се използва лазерна сканираща апаратура и дигитални фотограметрични камери, създават се виртуални 3D модели на обектите с изключителна точност и детайлност. В отделни случаи като този с древния град Севтополис, останал под водите на язовир "Копринка", бяха използвани и съвременни сонари (комбинация  между сканираща под водата система и навигационен приемник), както и роботизирана подводна камера.интервюто взе Таня Тодорова