Доц. Иванов, какви ще са приоритетите ви през тази година вече от позицията на ректор на Висшето строително училище (ВСУ)? Има ли промени по отношение на специалностите?- Няма да имаме нови специалности през тази година. Продължаваме със специалностите "Строителство на сгради и съоръжения", "Строителство и архитектура на сгради и съоръжения" и "Архитектура". Продължаваме и с магистърските програми, които са специализирани в областта на конструкциите, мениджмънта и технологиите, както и опазването на историческото наследство. До Нова година предстои да решим какво конкретно ще направим за следващите години. Но определено усилията ни трябва да бъдат насочени към изграждането на собствен имидж, който да се различава от този на другите университети, предлагащи подобни специалности. Целта ни е кандидат-студентите да изберат именно нас, а не нас като една от многото възможности. Кои са специалностите, които са характерни единствено за вашия университет? - Това е САСС – "Строителство и архитектура на сгради и съоръжения". Хибридна специалност между строително инженерство и архитектура. Специалност, която е много популярна в скандинавските държави и в Германия, но за съжаление приемана с недоверие у нас. Завършилите тази специалност не ги възприемат нито като инженери, нито като архитекти. Тук ние можем да се оплачем от бизнеса, че не оценява тези кадри, а в същото време се оплаква, че не му даваме достатъчно образовани специалисти. Усеща ли се и при вас демографски спад по отношение на кандидат-студентите? - Определено се усеща, имаме проблем със запълване на бройките в строителното инженерство още от миналата година. Този проблем се задълбочава, но сме длъжни да го минимизираме с адекватни мерки. Имате опит като студент и преподавател в чужбина. Какво липсва на българското образование? - Като цяло общият обем от знания, който се дава в чужбина и у нас, е сходен, няма огромна разлика. Но организацията в чужбина е такава, че всичко се прави по-ефективно. Учебната дейност в един английски университет например е доста по-различна, отколкото в България. У нас липсат преди всичко пари, което съчетано с неизпипани закони, прави реформирането на висшето образование изключително трудно. От една страна, имаме специализираното законодателство във висшето образование, а от друга – трудовото законодателство, всяко въвеждащо свои ограничения. Комбинацията на тези две законодателства често пъти ни поставя в безизходица и не можем да реализираме реформи. Дайте конкретен пример? - Например философията на трудовото ни законодателство е, че работодателят е силната страна, работникът - слабата, и поради тази причина има прекалено много защитни механизми за работника. Ние нямаме реална възможност за провеждане на по-гъвкава кадрова политика.По отношение на Закона за висшето образование императивното структуриране и де факто автономията на катедри и факултети създават условия за оформяне на цели структурни звена като гнезда на посредственост и ретроградност. Така неадекватно решение, взето на ниско ниво, трудно може да бъде спряно на по-високо ниво.В прилагането на Закона за развитие на академичния състав имаше едно отстъпление по отношение на журирането за конкурси. Първоначално трябваше журито да се определя на случаен принцип от национален списък, но впоследствие това отпадна. И сега са възможни манипулации и в двете посоки – или да бъде получена незаслужена титла, или да бъде отхвърлена добра кандидатура. Такива изкривявания дават отражение върху качеството на образованието в дългосрочен план. Отразява ли се това на образованието, което получават студентите?- На студентите се отразява по-слабо, понеже материалът, който се преподава, е сравнително прост и като ниво е постижим за широк кръг от преподаватели. Но некомпетентният преподавател не може да върши изследователска и научна работа. Това е основния проблем. Какви са сегашните студенти по ваши наблюдения? Бихте ли направили сравнение с колегите им в други държави?- За съжаление и моите наблюдения, и наблюденията на колеги са, че нивото спада. И то не само в нашия университет. Надявам се това да се дължи на факта, че всяко старо поколение определя младото като по-несериозно, но едва ли е само това.В Япония и Англия не съм чувал за такива тенденции. От по-скорошни разговори с колеги от Чехия и Норвегия обаче стана ясно, че и при тях ситуацията е подобна. Самите студенти не са по-слаби като интелект, но са станали по-лениви и несериозни. В тези страни как се справят с този проблем?- Хубавото е, че там такива студенти не завършват образованието си. Докато у нас инстинктивно сме принудени да положим всички усилия, за да се дипломира всеки студент или, най-малкото, да го приемем да учи, за да не губим финансиране. Къде се реализират вашите студенти, у нас или в чужбина?- Предимно у нас. Макар че наскоро имахме 2-3 случая на студенти, които поискаха да им верифицираме дипломите, за да могат да кандидатстват за професионален статут на инженери в САЩ. Българинът като цяло не е широко скроен и глобално настроен. И това идва от историята, не сме виновни ние като личности. Обичаме да си стоим вкъщи. Ако тръгнем навън, то най-често е от глад. Дори и глобално погледнато, ако някой има възможност да се реализира добре в страната си, той не тръгва навън. Авантюристи са най-вече бившите колониални нации, най-ярък пример за това са англичаните. Добре подготвени ли са дипломиращите се студенти за практическа работа? Отговарят ли на изискванията на бизнеса?- Мисля, че един студент, който сериозно е учил през курса си на обучение, е готов да излезе и да заеме успешна позиция в бизнеса. Много често се чуват критики от страна на бизнеса, че образованието не било съобразено с най-съвременните изисквания на бизнес средата. Но колкото пъти съм чувал такива критики, никога не съм получавал конкретно предложение или посочване на конкретна липса в знанията и уменията на студентите. Нашите бивши студенти работят в стотици проектантски и строителни фирми в България, но аз не помня някой да се е оплаквал от тях. По какви проекти работи ВСУ в момента?- След много административно-процедурни перипетии успешно приключи проектът за енергийна ефективност. В момента много добре се развива проектът за студентските практики. Той се движи от министерството на образованието, а всички университети са участници и подизпълнители. В момента всяка седмица нови и нови студенти си намират работодател, който им осигурява практика в рамките на 240 часа. Имаме изключително положителни отзиви от студентите за тази програма, а тя работи гладко, понеже стипендиите са финансирани от структурните фондове.На 23 септември подписах договор за финансиране на проект за закупуване на експериментално оборудване на стойност 400 000 лв. Ще имаме възможност в рамките на следващата година и половина да проведем процедури за закупуване на оборудване, да го въведем в експлоатация, да образоваме заинтересувани преподаватели и студенти как се работи с него. Това ще даде изключително силен тласък за научноизследователската ни дейност. Един инженерен университет не може без съвременно оборудване. Какво ще си пожелаете за следващите години?- Пожелавам си да се реформираме и спокойно и смело да посрещнем трудното бъдеще, защото идващите няколко години няма да са по-лесни. Ако успеем да се реформираме, ще бъдем в по-добра позиция – с нови специалности, оптимизиране на дейностите и най-вече на методите на работа.Интервюто взе Елина Николчева