Г-жо Караджова, за петнайсти път сте домакин и организирате в България световния ГИС ден. Кои са най-ключовите и най-важните постижения и резултати, които отчитате за този петнайсетгодишен период? -  Да, за петнадесета поредна година имаме удоволствието да организираме Световния ден на географските информационни системи (ГИС) в България. Това е най-голямото международно ГИС събитие и за нас всяка година е както изключителна привилегия, така и голяма отговорност да сме негов домакин и организатор за България.Тази година обаче за нашия екип е по-специална – преди един месец станахме пълнолетни. И ако трябва да превъртя лентата назад и да направя равносметка – през 1995 г., когато създадохме ЕСРИ-  България, единици бяха тези в България, които знаеха какво представляват географските информационни системи. Днес, осемнайсет години по-късно, малко са тези, които не са чували за ГИС. Това, разбира се, е резултат от 18 години неуморна и всеотдайна работа на нашия екип, партньори и клиенти, с които стъпка по стъпка, проект по проект популяризираме, внедряваме и развиваме геопространствените технологии в страната ни. Изграждайки десетки национално значими ГИС системи, внедрявайки иновативни ГИС технологии в стотици организации и институции, стартирайки курсове по географски информационни системи във водещите университети, ние 18 години създаваме пространствената инфраструктура в България и развиваме ГИС общността у нас.И днес, в навечерието на световния ГИС ден, събитие, на което тази година партньори са близо петнайсет държавни, неправителствени, частни и академични организации, на което патрон е заместник министър-председателя по икономическото развитие на Р. България, можем да се поздравим. Можем да се поздравим за това, че ГИС общността в България се разраства постоянно, а географските информационните системи все по-често се приемат за ключова технология. Това за мен е и най-големият успех.С какво са свързани предизвикателствата пред ГИС общността у нас? - Въпреки че ГИС общността в България непрекъснато се разраства, а необходимостта от използване на географски информационни системи е все по-осъзната, ние се изправяме пред множество предизвикателства, които за съжаление забавят значително темпа на прилагане на ГИС технологиите у нас в сравнение с другите страни в Европа. През последните 3-4 години основен проблем се явява недостигът на ресурси – както финансови, така и кадрови. За съжаление състоянието в държавата е такова, че липсват бюджети, а основното финансиране се осъществява с европейски средства, които се усвояват крайно неефективно. Много организации дори не стигат до такова финансиране и разчитат единствено на малкото собствени или държавни средства. Всичко това води до липса на бюджети за разработване и внедряване на географски информационни системи. В същото време наблюдаваме тенденция способните, обучени и образовани специалисти да напускат България – проблем, който лично аз определям като изключително сериозен. Факт е, че част от системите, които сме разработили, не се използват достатъчно ефективно точно поради тази причина – през последните години кадрите напускат България поради общата ситуация у нас.Географските информационни системи са в основата при изграждане на инфраструктурата за пространствена информация. Какви са предизвикателствата за България от споделяне на данни?- Изграждането на национални интегрирани пространствени инфраструктури, споделянето на данни и информация не само на национално, но и на световно ниво са тенденции, за които не само цял свят говори, но които вече са факт. В това отношение за съжаление България значително изостава. Причините са няколко. От една страна, малко са организациите у нас, които имат нагласа или готовност да обменят данни, а тези от тях, които го правят, са принудени от съществуващите нормативни изисквания. От друга страна, някак си в България най-съвременните възможности на ГИС технологиите за споделяне на данни остават непознати – проблем, по който усилено работим. Силно се надявам скоро организациите в страната ни да осъзнаят, че споделянето на данни е от обща полза, а ГИС е необходимият инструментариум. Защото качеството на данните се повишава, защото се добива поглед върху цялостната картина, защото се увеличава ефективността и се намалява времето, необходимо за създаване на ГИС съдържане, защото се взимат по-информирани решения и налице е по-голяма прозрачност, публичност, възможност за гражданско участие и обществен диалог… Много са ползите от споделянето на данни, само трябва да ги осъзнаем.През тази година финализирате работата си по значим проект, от резултатите на който онлайн ще се ползват собственици на имоти, инвеститори, държавни администрации, ведомства и т. н. Пред какви предизвикателства бяхте изправени в хода на реализацията на проекта за изграждане на единна информационна система за защитените зони от екологичната мрежа "Натура 2000"? - Наскоро приключихме изграждането на единната информационна система на "Натура 2000". Системата е изцяло ГИС базирана и освен че има публична част, включва и мощна бек-офис функционалност, подпомагаща дейностите по управление на защитените зони и оценките за съвместимост. Едно от основните предизвикателства, пред които се изправихме, беше фактът, че системата обхваща много комплексни процеси, в които участват различни структури на МОСВ и трябваше да се намерят най-ефективните начини за тяхната реализация както от гледна точка на ежедневната работа на експертите със системата, така и да се осигурят инструменти за справки и анализи, които да подпомагат провеждането на политиката по управление на защитените зони. Изключително трудоемка и сложна задача, която изпълнихме, беше да се обединят всички налични към момента данни за защитените зони и оценките за съвместимост, както и данните от мащабния проект за картиране – говорим за терабайти данни в различни структури, формати, точност, качество, в разнородни координатни системи и др., които ние обработихме и заредихме в системата, за да могат да се използват централизирано от всички потребители. Вярвам, че сега, когато системата започне активно да се използва, ще се оцени реалният ефект от оптимизацията на много от процесите и ползите от достъп до единни географски данни и ресурси.През тази година проектът на община Асеновград - ГИС за управление на туристическите забележителности, получи подобаваща оценка на Българската асоциация по информационни технологии за значим принос в развитието на информационните и комуникационните технологии. Кое прави проекта уникален за България?- Нашият екип е изключително щастлив, че системата, която разработихме за управление и популяризиране на туристическите атракции в община Асеновград получи този позитивен отзвук в обществото и беше подобаващо оценена, защото тя наистина е без аналог в България.Това, което я прави уникална, е най-вече създаденият като част от системата геопортал. Той осигурява достъп на туристи, граждани, бизнеса и трети страни до богато съдържание от информация за културно-историческите и природни забележителности на територията на общината.  Геопорталът позволява на посетителите да разглеждат забележителностите, като научават повече за това къде се намират те, как се стига до тях, каква е историята им и свързаните с тях легенди и проекти. Освен снимков и видеоматериал той предоставя още 3D модели на всички туристически атракции. Така геопорталът позволява разглеждането на забележителностите от всеки един ъгъл, което допринася за добиването на по-пълна и цялостна представа за атракцията.Като част от геопортала е разработена и интегрирана в него и виртуална разходка на Асеновата крепост. Тя предоставя възможност на всеки желаещ да се разходи виртуално из крепостта, избирайки интерактивни точки, по които да се придвижва по предварително определени пътеки. Всичко това допринася за придобиването на богати впечатления и усещане за реалистично посещение на забележителността.В хода на подготовка на регионалните генерални планове във водния сектор какво е приложението на ГИС при разработването им?- ГИС се явява ключова технология във водния сектор и изключения не правят генералните планове, които в момента се подготвят. Фактът, че за нуждите на тяхното разработване се използва ГИС технология и в частност Esri ГИС, за пореден път показва, че в този сектор ГИС е не само необходима платформа, но и незаменим инструментариум. При разработването на тези планове в ГИС среда се интегрират, визуализират, обработват и анализират данни за наличните съоръжения, ремонтите, инвестиционни дейности, обособената територия и т.н. Единствено с помощта на геопространствените технологии може да се получи така необходимия пространствен поглед върху общата оперативна картина, необходим за изготвянето на генералните планове.Все повече общини осъзнават необходимостта от специализирани ГИС решения - в помощ за дейностите по управление на извънредни ситуации, ВиК инфраструктура, икономическата политика, при изготвяне на интегрирани планове. В тази връзка какви решения може да предложите на местните администрации?- Необходимостта от използване на специализирани ГИС решения в местното самоуправление е все по-осъзната и това е факт. В тази връзка ние предлагаме разнообразни решения, някои от които предоставяни директно от Esri,  други, разработвани от нас, които отговарят изцяло на потребностите на общините. Пример за специализиранo ГИС решение, което предлагаме за нуждите на градоустройството eCityEngine – иновативен ГИС софтуер за 3Dмоделиране на градска среда. City Engine е отскоро на пазара, но вече набира голяма популярност у нас, особено в контекста на интегрираните планове за градско развитие и възстановяване. Ние също така предлагаме и разработени от нашия екип специализирани решения като Системата за подпомагане управлението при извънредни ситуации (СПУИС), ГИС за ВиК, ГИС за кадастър и общинска собственост и т.н. Причината, поради която множество общини избират именно нашите ГИС решения,  освен богатата функционалност е фактът, че отговорят на международните стандарти. Това е фактор, който смятам, че с времето ще играе все по-голяма роля.Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА