Зелена светлина за инвестиционни проекти на общо 134.3 млн. лв.До края на декември в Министерството на инвестиционното проектиране са постъпили 7 инвестиционни проекта за одобрение и издаване на разрешение за строеж в обхвата на правомощията на министъра на инвестиционното проектиране. Министерството разглежда, одобрява инвестиционни проекти и издава разрешения за строеж на обекти с национално значение, определени с акт на Министерския съвет, и за строежи от първа и втора категория, финансирани с публични средства, с индикативна стойност над 10 млн. лв.Разрешения за строеж са издадени на:* Община Несебър за проект: "Реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадъчни води "Равда", гр. Ахелой (48 млн. лева).* Община Стамболийски за проект: "Инженеринг за изграждане на ПСОВ в община Стамболийски" (14.4 млн. лева).* Община Варна за проект: "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Варна" (34.4 млн. лева).* Община Кърджали – Пречиствателна станция за отпадни води (25.5 млн. лева).* Община Бяла, област Варна – Изграждане и реконструкция на инженерната ВиК инфраструктура на гр.Бяла, местност "Глико" и "Чайка" (12 млн. лева).Финансова помощ за устройствените планове на общинитеМИП разработва програма със система от експертни критерии, чрез която да подбере общините, които ще получат целеви финансови средства за частично подпомагане на процеса по изработване на проекти за общи устройствени планове (ОУП).През октомври 2013 г. МИП отправи конкретни въпроси до общините и областните администрации, за да се запознае с обезпечеността на териториите с ОУП и с нивото на развитие на техническата инфраструктура, благоустрояване на населените места и осъществяване на проекти със социална насоченост.Информация беше потърсена от всички общини и областни администрации на Република България и 86% от тях използваха възможността да представят проблемите, които срещат в областта на устройственото планиране на територията. Продължават да се получават писма-отговори от общини. Предвиденият в бюджета за 2014 г. финансов ресурс за обезпечаване на този приоритет е 5 милиона лева.30 хиляди сигнала в ДНСК за 5 месеца От началото на юли до края на ноември 2013 г. ДНСК извърши 3729 проверки на строежи за установяване законосъобразността на разрешеното и извършвано строителство и съответствието му с издадените строителни книжа.Установените нарушения на Закона за устройство на територията са 47; в резултат са издадени 344 индивидуални административни акта. Административните нарушения са 268, а издадените 127 наказателни постановления са на обща стойност 271 850 лв.Съгласно нормативната уредба районните и общинските администрации уведомяват ДНСК за издадени от тях разрешения за строеж. През последните 5 месеца са получени 11 373 такива уведомления за 14 121 разрешения за строеж. На тази база органите на ДНСК са извършили 12 832 служебни проверки. В резултат от тях са вписани забележки за промени в инвестиционните намерения след издаване на разрешенията за строеж и за извършени нарушения по ЗУТ са образувани 82 административнонаказателни производства срещу главни архитекти и длъжностни лица на общинските/районните администрации.ДНСК контролира дейността на участниците в строителството чрез извършени 2286 проверки на строежи от първа до четвърта категория. За недопускане и отстраняване на незаконно строителство на територията на страната от юли до декември 2013 г. са премахнати общо 343 незаконни строежа.Част от работата на ДНСК е да издава разрешения за въвеждане в експлоатация на строежите от І, ІІ и ІІІ категория. В изпълнение на тази функция за последните 5 месеца са издадени 1688 разрешения за ползване.През разглеждания период в ДНСК са обработени 30 308 постъпили запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица.13 областни града и Черноморието ще имат кадастрални картиПрез 2014 г. ще стартира създаването на кадастрална карта за 40 населени места и осем района на столицата. За останалите райони на София вече е изготвена кадастрална карта и предстои покритието на картата да обхване последните осем района на града: "Слатина", "Подуяне", "Илинден", "Изгрев", "Красно село", "Възраждане", "Лозенец" и "Триадица".Сред населените места, включени в кадастралните приоритети за следващата година, са 13 областни центъра като Казанлък, Свиленград, Костинброд, Бяла, Радомир, Аксаково, Брегово, Бяла Слатина и др.МИП предвиди в бюджета за 2014 г. средства в размер на 10 милиона лева, необходими на АГКК за изпълнение на дейността по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри.В следващите 12 месеца ще приключи и работата по създаването на специализирани карти и регистри по ЗУЧК. До момента такива има за морските плажове и дюните, но предстои да се изготвят и за останалите обекти – лагуни, лимани, влажни зони, брегозащитни и брегоукрепителни системи и съоръжения.Планираната дейност включва също определяне на границите на охранителни зони А и Б по черноморското крайбрежие. За реализирането на тази задача приоритетно ще бъде създадена кадастрална карта на 29 населени места в областите Варна и Бургас.С подготвяния през последните три месеца проект на ЗИД на ЗКИР, (който вече влезе в пленарната зала на НС) ще се създаде възможност за подобряване реда за създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, разширяване съдържанието на кадастралната карта с данни за самостоятелните обекти, разположени в съоръжения на техническата инфраструктура, и за зоните на ограничения върху поземлените имоти, поддържане и финансиране на специализирани карти за устройствено планиране, решаване на процедурни и технически въпроси, свързани с поддържането и предоставянето на данни от кадастралната карта чрез информационната система на кадастъра, и др.Разработен е и проект за наредба за създаване, обновяване, поддържане и приемане на цифрова едромащабна топографска карта в мащаби 1:5 000 и 1:10 000. Съвременен подход в жилищната политика Направеният анализ от експертите на Министерство на инвестиционното проектиране сочи, че е необходима нова, адекватна на съвременните изисквания жилищна политика. До момента жилищната система в България няма ефективно работещи институции на централно и местно ниво. Жилището е обект само на пазарните правила, общественият жилищен сектор е сведен до символичните 3%.За да реализира планираната политика в тази област, МИП обработи и анализирана информация от всички общини в страната относно наличието на социален сграден фонд, подготвените проекти, възможностите и необходимостта от изграждане на различни видове социални жилища.Вече е проучено действащото законодателство и добрите практики в най-напредналите европейски страни с традиции в изграждането и управлението на социални жилища и с иновативни жилищни политики. В резултат започна работата по създаване на съвременна българска нормативна рамка (кодекс), включваща основни закони в териториално-устройственото планиране, проектиране, строителство, стопанисване и управление на жилищния фонд.Експертите на министерството проведоха редица срещи и консултации с неправителствени организации, чрез които бяха очертани рамки за съвместни действия. В ход са и дейности по проучване и изграждане на нова материална база за социални жилища, включително и по въпросите, свързани с малцинствените групи.Нови закони за устройственото планиране и строителствотоПрез 2013 г. Министерство на инвестиционното проектиране изготви предложение за промени в ЗУТ, с които се цели улесняване на инвестиционния процес.За следващата година е предвидено създаване на изцяло нови нормативни актове. С въвеждането на отделни закони за устройственото планиране и за строителството се цели ясно разграничаване на процесите, отговорностите и изискванията в областта на устройственото планиране и на проектирането и строителството, следвайки на принципите на устойчивото развитие.Само в последните три месеца на 2013 г. са разработени и хармонизирани с европейското техническо законодателство (Директива 89/106/ЕЕС и Регламент ЕС № 305/2011 за строителните продукти) наредби/проекти в областта на:- проектиране на строителни конструкции по така наречените еврокодове- технически паспорти на строежите- проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на обществени сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства- осигуряване на безопасност при пожар при проектиране и експлоатация на строежите- изграждане и експлоатация на спортни обекти- устройство, безопасност и технически изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти и др.Управление на качеството в предоставяните услуги на гражданите и бизнесаМинистерство на инвестиционното проектиране разработи и реализира конкретни проектни предложения за изграждане и укрепване на административния капацитет на ведомството и неговите специализирани структури.В момента успешно се изпълнява проект "Анализи, проучвания и актуализация на нормативни актове в подкрепа на ОПРР 2014 - 2020 г.". Стартира и изпълнението на проект по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) за създаване на електронна страница, която да подпомага изпълнението на функциите на звеното за контакт по Регламент ЕС №305/2011 относно продукти в строителството.През ноември 2013 г. са разработени, окомплектовани и подадени други три проектни предложения за участие на МИП по (ОПАК):- "Развитие на електронното управление чрез изграждане на национален регистър на плановите документи в областта на устройството на територията" – подприоритет 3.1.- "Качествени административни услуги към гражданите и бизнеса чрез въвеждане и сертифициране на система за управление на качеството в Министерството на инвестиционното проектиране" - подприоритет 3.1.- "Повишаване на професионализма и ефективността на служителите на Министерството на инвестиционното проектиране" – подприоритет 2.2.Потенциалната реализация на трите предложения на обща стойност 1 198 000 лева ще допринесе съществено за ефективността на администрацията, оптимизирането на процесите в министерството и за гарантирането на бързо и качествено административно-техническо обслужване на гражданите.По инициатива на Министерския съвет представители на Министерството на инвестиционното проектиране са включени в работната група за разработване на Националната програма за публично–частно партньорство (ПЧП) за периода 2014 – 2020 г. като един от основните фактори за икономически растеж в условия на криза.