Арх. Данов, какви са трите закона, свързани със строително–инвестиционния процес, които подготвя Министерството на инвестиционното проектиране, и в какви срокове ще бъдат готови?- Думата закон е условна в дадения случай. Готвим, общо казано, закон за устройство на територията, или градоустройствен закон, и закон, който да покрива изискванията за строителството, строителен закон. И съответните наредби към тях, които са много важни. Всъщност готвим пакет от закони. В момента водим разговори и мислим да се промени още веднъж Законът за кадастъра и имотния регистър, тъй като нашето законодателство е уникално с това, че имаме регулационни линии и отделно имаме кадастрални линии. Които в  общия случай не се покриват една с друга. В този пакет от строителни документи – устройствени и нормативни, бихме желали да променим или да направим една допълнителна наредба за обществените поръчки в строителството и обществените поръчки в проектирането. И ако има време, в по-далечно бъдеще би трябвало да се прегледа законът за камарите на архитектите и инженерите и други съпътстващи закони, които са свързани най-вече с процеса на проектиране и строителство. Желаем да има такъв пакет от документи, които да създадат система и организация в целия процес и той да бъде прозрачен, т.е. да бъде предвидим -срокът за начало, за завършване на едно строителство, да бъдат ориентирани абсолютно всички участници, да бъдат регламентирани техните отговорности. Това е една система от документи, които да регулират и да внесат ред в процеса на строителство и на проектиране.По отношение на сроковете практически документацията в груб вид вече е изготвена. Предстои нейното прецизиране, изследване на плюсовете и минусите на новото законодателство - ако има минуси, те трябва да бъдат отстранени. И след това да се мине процедурата, което не мога да кажа колко време ще отнеме. Това вече е въпрос на Народното събрание, тъй като ние имаме право да инициираме закон, а приемането му е дейност на друга институция. Каква е тяхната философия? Какви основни въпроси ще решава всеки от тях?- Философията, която сме заложили в тези закони, е, на първо място, да се избегнат негативите на сега действащото законодателство. Най–важното е законът да облекчи административно - и като срокове, и като време, и като организация, и като прозрачност, целия процес на проектиране и строителство. Това е едно от условията да се привличат инвестиции в страната, както и местни инвеститори, които да могат бързо и лесно да реализират идеите си.Другата философия в този закон, особено в частта му за градоустройствените нормативни документи, е в създаването на тези документи да участва цялото общество. Гражданите на едно населено място да могат да определят визията как да се развива тяхното населено място, как те искат да живеят. Не градоустройството да защитава само едностранни интереси, а всички да се чувстват съпричастни в изграждането на едно населено място. Как ще бъде въведена фигурата на водещия проектант?- Това е много интересен въпрос. Водещият проектант освен водеща личност от гледна точка на креативния процес е и водеща фигура от гледна точка на отговорностите. Тоест водещият проектант трябва да поеме задължението и носи отговорност за качеството, за пълнотата и законосъобразността на даден проект. В момента тези функции или тези отговорности са много силно размити между всички участници в процеса. Желанието е да има един водещ проектант, който да координира целия проект, да носи съответната финансова и юридическа отговорност пред инвеститорите. Това е неговата основна функция. Водещ проектант може да бъде както инженер, така и архитект в зависимост от проекта - сграда, съоръжение или индустриален обект например. Възможно е в закона да се предвиди възможност да има двама или трима водещи проектанти, ако обектът е изключително сложен, като естествено трябва много точно да се дефинира границата, в която всеки изпълнява функциите си. Това ще бъде ли обвързано с категоризацията на обектите?   - Много ми се иска да променим категоризацията на обектите, която действа в момента. Първо, тя не отговаря даже на някои други нормативни документи. Например категоризацията по ЗУТ не отговаря на категоризацията по противопожарния правилник. Тоест тя има доста условен характер. Трябва да има система различните нормативни документи да третират обектите по еднакъв начин, т.е. трябва да има една нова категоризация. Много бих искал това да се случи. Едната от причините да съществува незаконно строителство в България е именно тази категоризация, според която за най-малките обекти се изискват всички видове специалности, чертежи, документация, все едно се прави обект от национално значение. Тоест би трябвало да има степенуване и по обхват, и по важност, и по сложност. Това ще бъде ли предвидено в новото законодателство?- Да, определено. А фигурата на водещия проектант как ще бъде въведена?- По закон. Законът ще определи правата и задълженията на водещия проектант. Как ще бъде решен въпросът с носенето на отговорност в строителния процес?- В строителния процес има четирима участници основно - възложител - инвеститор - проектант (в дадения случай водещият проектант) - изпълнител (строител) и техническата служба на съответната община, най-общо казано. Всеки ще си поеме неговата отговорност. При грешки проектантът и строителят ще трябва да си поемат отговорността, включително и финансовата. Най-често това става чрез застраховане. Тоест и двамата участници ще трябва да имат застраховка, която да поема отстраняването на съответните грешки. Част от философията на това ново законодателство е качествено ново ниво на самите проекти, на строителната документация.Без пълна проектна документация не е възможно да се предвидят разходите по проекта. Например съществуващата в момента фаза "Технически проект". Другото име на техническия проект е недовършен работен проект. Има страшно много оплаквания. Започва строителството, предвидени са средства. След това то излиза на по-висока цена, което е естествено, след като се започва, без да има пълна проектна документация.Част от тази философия, която искаме да внесем, е да се започва строителство с пълна проектна документация и то да се реализира в предвидената финансова рамка и срокове. Нормалният процес по света е един проект да се развива две, три, четири години. Взема се разрешение за строеж в рамките на два-три месеца, което също е нормален процес. Срокът от 7 дни, в който главният архитект трябва да издаде разрешение за строеж, за мен е нецелесъобразен, тъй като за това време той едва ли може да подпише всички документи. След което строителството трае между 9 месеца и 1.5 г. Тоест подготовката за строителството е по-дълга, а самото изпълнение с пълна документация и предварителна подготовка на процеса е по-късо, което облекчава възложителя от гледна точка финансиране.  Как ще бъде засилен въпросът със засиленото гражданско участие?- Това е част от философията на градоустройствения закон. Когато започва разработкана дадена територия, гражданите първо трябва да се идентифицират като страна, което би трябвало да става свободно, след което да участват в обществените обсъждания, да участват във формулирането на заданието, да участват в определянето на визията, т.е. как си представят развитието на тяхното населено място, как виждат бъдещето му.Това е част от идеята за самоуправлението на гражданите, на общините, на регионите.Това, което се случва момента в нашата професионална практика, е общинският съвет да дава едно задание, избира един колектив, който си работи в офиса и практически няма контакт с населението. Идеята е този колектив да работи заедно с хората, които живеят на това място, заедно да формулират идеите,визията и перспективите за развитието му.  Могат ли да бъдат прехвърлени функции на браншовите камари?- В какъв смисъл? Тяхната функция е лицензирането и поддържането на съответните регистри. Могат ли да бъдат представени служебно документи от регистрите?- По цял свят е така. По цял свят тези документи се набират по интернет и се добиват служебно. Обикновено има един служител в общината, който прави проверка по номер дали този човек за тази година има лиценз в дадена структура. Няма смисъл да се вадят всички тези документи, уверения, което, общо взето, забавя процеса. Как се намалява административната тежест?- Като се облекчат всички процедури, от една страна. Като се облекчи обемът на един проект, за да се вземе разрешение за строителство, тъй като в момента ние генерираме страшно много документация, голяма част от нея излишна. Генерираме документация във фаза технически проект, която е недовършена, т.е. има един елемент на формализъм в цялата тази дейност. Нормално е силно да се облекчат процедурите, да се провери дали даден инвестиционен замисъл отговаря на изискванията на закона, на изискванията за безопасност и дали би могъл да бъде реализиран. И дотам. Това е всъщност ролята на общината – да провери дали имотът е собственост на този, който иска да строи, дали има право да строи на този имот, т.е. да провери юридическата страна на въпроса и правно-техническото състояние на проекта. Как се решава въпросът с общите устройствени планове на общините без такива или в процедура?- Всъщност задачата на министерството е да подпомогне тези общини. Срокът за изработване на такива планове бе 2013 г. Очевидно не са се справили по ред причини. Ако се тръгне с някакъв друг подход освен този да им се помогне и да се намери решение, няма да има резултат. Така че нашата задача е да ги подпомогнем както финансово, така и методически, като спазят в момента действащото законодателство. Тоест задача на общините е изработването на общ устройствен план. Заданието се поръчва от кмета, приема се от общинския съвет, съгласува се с МОСВ, с Министерството на културата, възлага се изработването на предварителен проект на ОУП, съгласува се и т.н. Тази процедура ще бъде извършена от самите общини. Ние като министерство бихме могли да ги подпомогнем, да ги финансираме, ако имат нужда, бихме могли да организираме съвет например, ако има спор, защото тези процеси обикновено не текат много гладко. Но дотам е нашата функция. Не смятам, че министерството трябва да изземе правата и задълженията на общините. В края на краищата говорим за местно самоуправление, това в никакъв случай не трябва да става от централната власт. И няма да бъде допуснато. И отговорността ще си я носят местните ръководства.   Ще има ли поставен нов срок, в който трябва да бъдат готови?- Желанието ни е 2015 г. всички общини да имат общи устройствени планове. Това е целта всъщност. Ако трябва да сме оптимисти, около 70% от общините ще имат такива планове. Останалите ще наваксват. Това наваксване всъщност означава, че в периода, в който те ще довършват общите си устройствени планове, няма да могат да кандидатстват за друго финансиране по оперативните програми. Това е естественото наказание за бавните общини. Може ли да ни разкажете за новите инициативи в областта на жилищната политика?- В случая става дума за жилища за български граждани, които имат жилищна нужда. Те по някаква причина са на едно по-ниско социално ниво. В никакъв случай не става дума само за определена етническа група. Задължение на държавата е да осигури покрив над главите им, да осигури вода, да осигури нормално развитие, да осигури бъдеще на деца, защото това са хора, които в нормалния случай имат семейства. От тази гледна точка проучваме световния опит. Като първа стъпка да бъде създаден един фонд или условия да бъдат създадени такива жилища. Има различни модели. Например частни инвеститори строят социални жилища срещу преференциални банкови кредити, след което в годините общината е задължена да плаща наемите на обитателите. Има случаи, в които държавата създава фонд "Социални жилища" и строи и експлоатира такива жилища, има случаи, в които се създава нещо като кооператив и се събират средства, има случаи, в които хуманитарна фондация отделя пари. Най-различни форми и модели. Търсим едно разумно решение да създадем такъв жилищен фонд за социално по-слаби хора. Съществуването на подобен фонд, един път, ще реши чисто битовия проблем на тези хора и, от втора страна, той ще намали възможността за спекулация с недвижимите имоти. Тъй като в момента пазарът в това отношение работи на един вълчи принцип. Ще се създаде и възможност за използването на имоти, които не могат да бъдат реализирани на пазарните цени. Някъде видях информация, че в момента в София има над 10 000 празни апартамента. Това е един фонд, който е празен и неизползван, и е разхищение на ресурси. Какво ще е мястото на общините в този процес?- Частично е тяхно задължение, частично общината би могла да се занимава с този проблем, ако има ресурс. На принципа на общините е организирана социалната помощ. И практически финансирането от този фонд трябва да става през общините. Какво представляват жилищният кодекс и жилищната стратегия?- Жилищният кодекс представлява опит да бъдат преодолени недостатъците на Закона за етажната собственост, който като замисъл вероятно е много добър, но като реализация в условията на частна собственост на повече от 97% от жилищния фонд практически не работи. Този жилищен кодекс вероятно ще бъде изключително спорен като документ. Може да не бъде и приет. Но ще направим опит да намерим едно разумно решение в рамките именно на тази 97% собственост върху жилищата. Той ще регулира отношенията между собствениците в една сграда, би трябвало да регулира правата и задълженията на живущите. Много е трудно това да се случи в момента в България при този начин на мислене. Знаете, че национална черта е трудното сдружаване на българите, но ще търсим някакво решение.Жилищната стратегия е свързана с решаване на жилищния проблем. Жилищна стратегия включително ще има и в развитието на градовете в общите устройствени планове, в решаването на проблемите с гетата, урбанизирането на средата, опазването на околната среда – това е част от тази стратегия. Как ще изглежда стратегията на фона на обезлюдяването на части от градове и райони в страната?- Основен фактор за устойчивост на една урбанистична структура е икономическият. За да се спре обезлюдяването, трябва да се създадат такива икономически условия, че хората да не напускат местата, в които живеят. И затова именно нашата задача е да облекчим инвестиционния процес, за да може индиректно да се създадат условия да се привличат инвеститори най-вече в сферата на производството, на индустрията, на селското стопанство. При реализирането на тези инвестиции да се подпомогне развитието и на целия строителен бранш. По този начин хората ще имат работа и ще остават в населените места, където живеят. И ако се включват активно в процесите на тяхното подобряване и развитие, те ще бъдат едно добро място за живот. Мисля, че хората трябва да се чувстват съпричастни към средата, в която живеят, а не да настъпва това отчуждение. В момента има едно много модерно хейтърско движение – всеки мрази всичко. В такива условия е трудно човек да бъде щастлив.Това е всъщност целта на тази жилищна стратегия – да накараме хората да се чувстват съпричастни и да обичат средата, в която живеят. А това е средата за обитаване, не само жилищата. Какви резултати се очакват в това отношение?- Да подобрим средата и ако можем, да задържим хората да не напускат страната. Въпреки че при дефинираната свобода на движение на работната ръка това е изключително трудно. Това става само с пазарни инструменти, което означава заплащане, качество на средата, приемливи условия на живот. Много е сложен този процес, за да бъде решен само от архитектите. Но това е част от общата политика на правителството, която е в посока на възстановяване на икономическия интерес, растеж, реиндустриализация на страната. Всъщност целта е да се направи средата за обитаване устойчива.Интервюто взе