Доц. Станишев, как преценявате интереса към архитектурните/техническите специалности?- Този интерес се свива със стесняването на проектните нужди на едно обезверено общество в последна фаза на стагнация, но се разширява в световен мащаб в онези архитектурни училища, които успяват да разширят границите на образованието, което дават... Така в Архитектурния факултет миналата година започнахме две надграждащи магистърски програми по архитектура с преподаване на английски език: "Теория и критика на архитектурата" и "Нови технологии в архитектурата". Те създават едно разширение на архитектурната професия в посоки публицистика, анализ, литература, както и нови технологични хоризонти в конструирането на цялостната ни жизнена среда... С една дума, ако искаш да се свиваш - стеснявай образованието, специализирай го и го лицензирай... Ако искаш развитие - разширявай диапазона и универсализирай понятието за това що е архитектура...Какви са наблюденията ви върху реализацията на студентите след завършването им?- Наистина все повече от успешно завършилите студенти намират приложение на възможностите си в чужбина - близка и далечна. Светът е голям и място има за всички. Познавам мои бивши студенти, които работят като архитекти в частни студиа или като преподаватели в добри училища в диапазона от Сан Франциско и Лос Анджелис до Лондон, Барселона и Москва. Разделянето по линията кой заминава и кой остава не върви по линията на надарени и посредствени, а по-скоро по критерия кой какви рискове може да понесе... От друга страна, освен географския хоризонт архитектурната професия предоставя свой собствен много широк диапазон на перспективи и умения: проектирането на градове и сгради е само един от сегментите на онази настройка на съзнанието, която дава архитектурното образование... Когато малкият ми син преди години искаше да стане режисьор на филми и ме питаше как се постъпва в тази ситуация, му отговарях, че познавам много малко добри режисьори, които да са завършили именно режисура... Но сред тях има много архитекти. Един архитект е нещо много повече от един проектант. Неговият диапазон е много по-широк... Затова в образователната система на УАСГ и полето на идеите, които виреят в академичната ни среда, аз защитавам концепцията, че особено в ситуация на икономически застой и липса на проектиране ние следва да разширим представата ни за възможностите на професията и да произвеждаме широко скроени архитекти, а не тясно скроени проектанти - занаятчии. Що се отнася до сина ми, той завърши архитектура, но прави сценография и дизайн на витрините на "Хермес" в Париж, проектира претапорте в Токио и паралелно пише докторантура по теория и история.Какви са предизвикателствата пред образованието по архитектура и технически науки в България?- Едно от предизвикателствата е, че студентите се развиват по-бързо от преподавателите... Много от преподавателите след дългогодишна работа престават да разбират смисъла на архитектурната професия и нейния статут на художествено творчество. За тях идеалният архитект е нещо като умел занаятчия, който може да прави планове, разрези и фасади на сгради, които са "правилно" решени... Те си представят например, че университетът трябва да даде нещо като инструментална основа на професията... и оттук нататък концепцията в проекта е тотално пренебрегната. Едновременно с това един студентски елит често надскача това първично ниво. Бъдещи архитекти от тази категория в дипломните си работи си поставят свръхзадачи и се опитват да мерят сили с идеите на авангарда от днешната архитектурна култура, те отдавна са минали етапа на научаване на основния инструментариум и често пренебрегват всички чертожни начини на отразяване на проектната реалност... Те са увлечени от доста по-високи предизвикателства, а биват измервани с критерии "има ли котировка на разреза"... Това мерило ги поставя в позицията на "неблагонадежни" проектанти, които не са си научили урока. Така се стига до парадокса, че най-иновативните дипломанти с идеи, резониращи със съвременността, и нерядко със забележителна поетическа чувствителност към пространството и формата, получават по-лоши оценки от посредствените инструменталисти, послушковци, изпълнили буквата на предписанията, чиито проекти обаче са върха на тривиалното.