Арх. Диков, през годините в София имаше редица амбициозни проекти за строителство на небостъргачи. Защо нито един от тях не успя да се реализира?-Според мен в София ще се появи небостъргач, когато се изпълнят две условия. Първо, цената на земята трябва да достигне до такива висоти, че всеки инвеститор да се стреми да използва терена си максимално, като реализира повече разгъната застроена площ на по-малък парцел. Това не се случва, като през последните 4-5 години цената на земята дори намаля.Второто условие е да се появят инвеститори и наематели, които да са склонни да плащат два пъти повече средства, за да обитават висока сграда. Защото тя е с 30-40% по-скъпа като изпълнение от едно стандартното здание и се изискват повече средства за поддръжката й. Това означава, че наемите в такава сграда вероятно ще бъдат двойни. Така че в София ще има небостъргач, когато се появят предприемачи, склонни да плащат такива суми.Това са основните причини, които възпрепятстваха реализацията на първите планове за изграждане на небостъргачи в София. Два от проектите дори имаха разрешения за строителство, но така и не се случиха, защото инвеститорите прецениха риска. Единият проект бе на немската компания "ЕЦЕ проектмениджмънт България", която искаше да изгради 180-метрова сграда на бул. "Цар Борис Трети". Вторият проект предвиждаше строителството на висока 140 м сграда до бившия Японски хотел.В пазарната икономика не е толкава важно да инвестираш и да построиш дадена сграда, колкото да си направиш сметката дали можеш да си върнеш вложените средства и да спечелиш.В момента има ли инвестиционен интерес към строителството на небостъргачи в София? Внесени ли са такива проекти в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ)?-Турската компания Garanti Koza планира строителството на мащабен комплекс с жилища, търговски площи и хотелска част на мястото на центъра "Нова Деница" в столичния квартал "Младост 3". Комплексът ще включва и 110-метрова кула. Градоустройството на територията вече приключи, но проекти не са внасяни.В момента в НАГ няма други инвестиционни намерения за сгради над 100 метра. Наблюдава се известно събуждане на имотния пазар в София и може би в следващите няколко години в столицата все пак ще бъдат изградени небостъргачи. Не бих казал, че е особено престижно за един град да има високи сгради. Въпреки това трябва да признаем, че знаковите и модерни здания в мегаполисите обикновено са именно високи сгради.В България сме склонни да казваме небостъргач на всяко здание, което се издига над 80 метра. Това обаче е доста провинциално изражение на понятието, защото обичайно небостъргачите са над 150 - 200 метра. По света вече има немалко сгради, които се извисяват дори над 300 метра.За мен любопитен пример е Тел Авив, където допреди 15 години бе забранено строителство над четири етажа. От 10 години насам обаче в града се изградиха не малко небостъргачи над 150 метра и дори един над 210 метра. Те се появиха изцяло на пазарен принцип, тъй като инвеститорите прецениха, че могат да спечелят от тези проекти. Къде в Общия устройствен план на София са отредени терени за строителство на високи сгради? - В Общия устройствен план на София няма конкретни терени, които да са отредени за строителство на високи сгради. Възможните терени за изграждане на небостъргачи в града не са толкова много. Такива здания могат да се случат в т.нар. смесени многофункционални зони.Подходяща територия за такъв вид строителство например е бул. "Цариградско шосе", където в момента завършва изграждането на новата най-висока сграда  на София – "Капитал Форт". Друга удачна зона е тази на т.нар. Западно направление, където имаше одобрено градоустройство на две високи сгради, които обаче не се реализираха. Възможности за строителство на небостъргачи има в някои южни територии на града, като например по бул. "Черни връх" и бул. "България".Зад Централна гара също имаше одобрено градоустройство за 105-метрова сграда на испанската фирма "Риофиса", която обаче фалира и не можа да осъществи проекта си за изграждане на голям офис и търговски комплекс. Какви са ограниченията в столичния център по отношение на високите сгради?- Съществуват две основни ограничения при строителството на високи сгради в София. Първото от тях се налага от Закона за устройство на територията, който определя строги правила за допустимите отстояния между сградите. Тези норми не дават големи възможности за разполагане на високо здание във вече изградена среда. Това е най-сериозното ограничение в столичния център.Второто препятствие пред високото строителство е наложено от Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА) във връзка с наличието на летище София. Определени са градски зони, в които проектите на сгради над 10 етажа задължително трябва да се съгласуват с ГВА.Целта е експертите да изчислят дали бъдещите здания ще пречат на маршрутите и радиоводенето на самолетите. Такива територии са именно центърът на София, Научно-производствена зона Искър, около бул. "Ботевградско шосе" и други. Често се твърди, че небостъргачите вече са отживелица, и доста европейски градове вече не толерират такива проекти. Според вас какво е мястото им в София?-Според мен високите сгради имат място в София. Съществуват редица градове, които по традиция са въвели ограничения във височината на сградите. Например в Швейцария има няколко града, които категорично не допускат по-високо строителство от 4-5 етажа. Това обаче е въпрос на възприятие на архитектурата и на конкретна индивидуална визия за развитието на дадените населени места.Имах интересен случай в проектантската си практика преди 12-13 години, когато беше бума на строителството в Банско. Тогава инвеститор ми предложи да проектирам 100-метрова сграда в планинския курорт. Отказах му, защото не можех да си представя такова здание в Банско. Този човек ми показа снимка на 100-метрова сграда в швейцарския град Давос, който представлява китен планински курорт с двуетажни къщички. Така че изграждането на небостъргач е въпрос на индивидуално решение.Доколко българските строителни фирми са подготвени за строителството на небостъргачи? Разполагат ли с необходимата техника и специалисти?- Не съм много убеден, че българските фирми имат такава готовност. Но все пак фактът, че се появи високият над 100 метра "Капитал Форт", говори, че фирмите ни вече са подготвени технологично и кадрово да изпълнят такъв мащабен проект.Друг е въпросът, че в тези случаи има технологични тънкости, като например качването на бетона на такива големи височини. Не са много хората, които могат да работят на нестандартна височина.Главният проектант на Златни пясъци арх. Георги Ганев ми е разказвал как през 60-те години на XX век новопостроеният хотел "Астория" е стоял неизмазан, защото не са могли да намерят майстори, които да работят на 10-етажна височина. Тогава сградите са били по два-три, максимум пет етажа. В крайна сметка все пак са се появили хора, които са довършили изпълнението на хотела. Днес също ще се намерят специалисти, които да работят на височината на 50-ия етаж на съвременните небостъргачи. Какви са спецификите при изграждането на високи сгради?- Основното изискване е да бъдат спазени съответните градоустройствени параметри и отстояния между сградите, заложени в Закона за устройство на територията. Другият сериозен проблем при високите сгради е конструктивният им проект, който експертите от НАГ следят внимателно.Третият важен детайл е свързан с пожарната безопасност на тези здания. Тук също има достатъчно ясни законови норми, които проектантите трябва да спазват.Не на последно място е въпросът с осигуряването на определен брой паркоместа в сградите, така че да бъдат спазени съответните нормативни изисквания в това отношение.  От административна гледна точка има ли нещо по-специфично при одобряването на такива проекти?- От административна гледна точка няма специфики при процедирането на проекти за високи сгради. В Направление "Архитектура и градоустройство" обаче е създадена специална практика по отношение на конструкцията не само на високите сгради, но и на по-тежките здания и съоръжения, като например комуникации, мостове, спортни зали.Имаме практика да възлагаме експертиза на конструкциите на такива обекти, защото сигурността им е много важна. Това не са обекти, които се проектират често, и опитът на проектантите не е голям. Затова се опитваме да получим допълнителни становища от инженери конструктори по отношение на конструкцията на тези сгради и съоръжения.  За целта се обръщаме към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и искаме от тях съдействие във вид на експертизи и рецензии. Интервюто взе Радостина Попова