В статия от предишния брой бяха разгледани типични повреди на стоманобетонни мостове у нас. Тук вниманието ще бъде насочено към възможностите за ремонт и усилване на стоманобетонни мостове. Наред с българския опит (засега още скромен) се дава информация за някои способи за рехабилитация на мостове, намерили приложение в други страни.Освен за отстраняването на дефекти ремонтни работи по мостовете се налагат в случаите, при които конструкцията трябва да поема по-големи вертикални или хоризонтални товари, както и когато е необходимо да се увеличи широчината на моста или светлия му отвор за пропускане на води.Пръсканият бетон или циментен разтвор може да осигури допълнително бетонно покритие в случаите, когато то е повредено или бетонът е карбонизирал. Обикновено преди изпълнението на пръскания бетон на ремонтираните елементи се закрепва армировъчна мрежа с цел да задържи новия пласт. Такова изпълнение бе приложено на дъговия мост над р. Янтра във Велико Търново, както и на два виадукта по автомагистрала "Тракия" в Ихтиманско.Понастоящем в чужбина се предлагат различни химически продукти за защитни покрития на стоманобетонни елементи. Освен за ремонтни работи вече те са предпочитани и за нови мостове, при което се гарантира намаляване на вредните ефекти от неблагоприятните условия на средата.Усилванията на стоманобетонни елементи могат да се постигнат чрез увеличаване на напречното им сечение. Допълнителната надлъжна армировка се обвива със стремена, свързани със съществуващите чрез заваряване, или обхващащи изцяло усиленото сечение.Вертикални елементи (стълбове, колони, стени) могат да се усилват чрез всестранно обхващане с нов стоманобетон (така наречения кожух). При това увеличаване на напречното сечение нараства коравината, което дава отражение на големините на усилията, ако системата е статически неопределима. С нарастването на коравината се увеличава и големината на сеизмичната сила, дори и при определими системи.За ремонт и усилване напоследък в чужбина се прилагат все по-често ленти или тъкани от органични материи, с армиращи нишки - въглеродни (карбонови), стъклени или полимерни (например арамид). Тази техника намира приложение вече и у нас.Тъканите от органични материи имат якост на опън неколкократно превишаваща тази на обикновената армировъчна стомана. Лентите се свързват със стоманобетонната конструкция със специални лепила и действат като допълнителна външно разположена армировка. Тя може да бъде по опънните повърхности на елементите и тогава участва в поемането на огъващите моменти. За повишаване носещата способност за напречни сили лентите се изпълняват като външни стремена.Вертикални елементи (подложени предимно на натиск) могат да бъдат усилвани чрез омотаване на лентите по външната повърхност на колоната. Така се получава ефектът на познатото спирално армиране. Малката дебелина на лентите практически не увеличава размерите на напречните сечения и с това не се променят коравините преди усилването и съответните им усилия.На няколко съоръжения у нас напоследък се наложи подмяна на дефектиралите им стоманобетонни връхни конструкции. Такъв ремонт може да се оприличи на частично ново строителство. Подобно решение не би трябвало да се разглежда като единствена възможност и следва да се прилага, ако другите дадени по-горе способи се оказват нерационални за случая.Чрез напрягаща армировка, разположена вън от бетонното сечение, е възможно да бъдат усилвани стоманобетонни греди на мостове. Тази възможност засега у нас все още се подценява. Като изключение при ремонта на надлез над гара Стамболийски бе приложено външно предварително напрягане с цел да се компенсира получилото се свличане на връхните им конструкции към устоите им. След това бяха изградени усилващи опори във вид на пространствени рамки с 4 колони, които поемат хоризонтални сили. След завършването на рамките външната напрягаща армировка бе отстранена, т.е. тя бе временна (само за състоянието на ремонт).При планирането на ремонта на надлеза в Стамболийски бе установено, че при първоначалния му проект обектът е попадал в VIII земетръсна зона, докато според действащата сега сеизмична карта е в IХ. Повишаването на изискванията за противоземетръсното осигуряване на конструкциите е свързано и с обстоятелството, че част от построените преди мостове не отговарят на действащите понастоящем норми. Оттук следва и изводът, че следва да се направи оценка за сеизмичната осигуреност на съществуващите конструкции. Това е една голяма задача и във връзка с това би следвало приоритетно да се започне с оценката и усилването на онези мостове, които са с особена важност за транспортната система и когато антисеизмичната им осигуреност е значително под тази изисквана в съвременните норми.В заключение ще бъдат посочени следните особености, отличаващи ремонтните работи от новото строителство:1) Обикновено лесно се регистрират повредите и деформациите в стоманобетонните мостове. Но причините, които са ги предизвикали, и точното напрегнато състояние трудно се установяват по безспорен начин.2) Взимането на подходящо проектно решение за укрепване на съоръжението изисква да се установи реалното поведение на конструкцията и действителните качества на материалите й. Обикновено тази оценка е с някаква вероятност. Проектът за ремонт често е с обем, по-голям от този за ново строителство.3) При изпълнението на рехабилитацията може да има изненади, налагащи оперативна промяна на проекта.4) Ремонтите трябва да се възлагат на фирми с достатъчен опит при изпълнението на сложни строителни работи и имащи склонност към усвояване на новости.5) Ненавременното извършване на ремонтните работи може да доведе до критични за съоръжението състояния или до влагане на значително повече средства за закъсняла рехабилитация.Мостовете са национално богатство, тяхното стопанисване е първостепенна задача за отговорните институции, както и поле за изява на инженерната ни колегия.