Със 127 гласа за, 26 против и без въздържали се парламентът прие на второ четене законопроекта за ратифициране на тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи Бургас - Вльора между Албания, България и Македония. Иван Иванов от ДСБ напомни ден след обсъждането на проекта, че в тристранния меморандум е записано:?Всички активи на проекта, включително и всички акции на дружеството по проекта, могат да бъдат предадени в залог на кредиторите по проекта като обезпечение за връщането на отпуснатите от тях заеми.?Всички приходи и постъпления по проекта ще се депозират в офшорни банкови сметки, които ще се поддържат от попечителя.Иван Иванов поиска да бъдат заличени текстове от меморандума, които разрешават използване и заделяне на средства и приходи по проекта извън територията на съответната държава, но предложението му не беше прието от депутатите. Ден преди ратифицирането на документа депутатът напомни, че в договора няма никакви гаранции за запълването на тръбата с 35 милиона тона петрол годишно, както и за наемане на български фирми и работници за осъществяване не само на строителството, но и на експлоатацията на петролопровода.Бившият екоминистър Евдокия Манева припомни за екологичните рискове на проекта и че той няма оценка на въздействието върху околната среда, каквато се изисква за всички планове, програми и инвестиционни проекти. Подобно безпокойство изразиха и други народни представители.Изграждането на петролопровода Бургас - Вльора е един от приоритетните енергийни инфраструктурни проекти на България с важно регионално значение, се посочва в доклада на комисията по енергетика. Неговата реализация ще доведе до повишаване на ролята и значението на България в региона от геополитическа гледна точка. Проектът следва да се разглежда и като част от енергийната инфраструктура, съпровождаща трасето на паневропейския коридор номер 8, се отбелязва в доклада на комисията. Пак в доклада на енергийната комисия е записано, че един от ефектите за страната от изграждането на петролопровода е очакваното ангажиране на български фирми в строителството на територията на България.Нефтопроводът ще бъде с дължина около 870 км. Размерът на очакваната инвестиция за изграждането му е около 1.2 млрд. евро при капацитет на транзита 35 милиона тона суров петрол годишно. Нефтопроводът ще преминава през териториите на България, Македония и Албания. Тристранната конвенция е подписана от представителите на Албания, Македония и България на 31 януари тази година.