Какъв е смисълът от създаването на Национална комплексна устройствена схемаВъпросът е изключително важен, и то преди да се пристъпи към конкретна работа по нейното създаване. От правилния отговор или отговори ще зависи доколко ще рационализираме териториалното управление на държавата и ще се върнем към така наречените европейски стандарти, които бяха водещи в българското териториално устройство още от 70-те години на миналия век. Разбира се, при коренно различни обществено-икономически условия.Ще маркирам само някои от тези отговори.Първо. Държавата ще получи с този документ ефикасен инструмент за провеждане на конкретна, а не принципна териториално-устройствена политика, осигуряваща устойчивото ни развитие в следващите десетилетия, опирайки се на наличните природни условия и ресурси, с които разполагаме.Второ. Държавата ще получи надежден механизъм за териториално-устройствена координация на инвестиционните действия и намерения на всички централни и местни власти, юридически и физически лица, които в една или друга степен водят до промени във физическата структура на националната територия, но невинаги положителни.Трето. Държавата ще получи документ за защита на текстовете на чл.15, чл.18, чл.20 и чл.21 от Конституцията на Република България, ще реализира функциите си за провеждане на конкретна устройствена политика в твърде разнородното физико-географско пространство на България.В никакъв случай аналогиите и спомените за действието на подобен документ в 70-те години, наречен "Единен териториално-устройствен план", няма да бъдат полезни, ако искаме да погледнем напред и в бъдещето.Не съм бил и не съм романтик. Има обаче някои неща за размисъл, съдържащи се в този документ, които трябва да интерпретираме в новите обществено-икономически условия, ако искаме да търсим основните опорни точки в схемата. Кои са те?Първо. Какво замени понастоящем "Единните режими за устройство на територията" на национално ниво (утвърдени още в 1978 г. с Протоколно решение 17, т.2 на Бюрото на МС)?С единните режими като система от мерки и действия се преследваха определени цели за взаимодействието на природната и антропогенна среда на национално, регионално и местно ниво. Те получаваха своята конкретизация в устройствените планове на населените места и селищните образувания. Ако те действаха днес, напълно излишни щяха да бъдат разгорещените дискусии по "Натура 2000", тъй като в тези режими са определени териториите на "Странджа-Сакар" и на всички онези общини, в които горите заемат повече от 50 - 60% от тяхната територия. Държавата не бива да забравя, че сме на последно място в Европа и по показателя обработваема земя на глава от населението, която днес с лека ръка се залива с бетон и върху нея възникват все нови и нови  "селищни образувания".Мисля, чережимите за устройство на територията в актуален вариант са първата опорна точкав Националната комплексна устройствена схема. Добър пример в това отношение е Япония.Второ. Република България към днешна дата има 5322 населени места, от тях 246 са градове, а останалите 5076 - села. В тях протичат изключително сложни и противоречиви процеси, от които най-негативният е обезлюдяването. Населените места в нито една цивилизована държава не са пазарни "обекти" и "субекти", не са категория на пазарната икономика, а сложни социални организми, в които протича цялостният живот на обществото. От тях и върху тях е изградена държавата.Последният доклад, който България е представила на Втората световна конференция по населените места "Хабитат II", е през 1996 г. В него е отбелязано, че не може да има устойчиво развитие без устойчиво развитие на населените места, а не само на големите градове. Вече 11 години по този въпрос никъде не се извършват изследвания и няма кой да формулира политиката на държавата.По мое мнение това е втората опорна точка на бъдещия документ, с който държавата ще се обърне с лице към вътрешната си регионална политика  към политиката за развитие на системата от населени места.Трето. Държавата трябва да има ясни концепция и модел за  интегрираното развитие на техническата си инфраструктура. А това означава не само "транспортна", а и "водностопанска", "енергийна" и "информационно-съобщителна" инфраструктура. Те  консумират територия, за да реализират своите функции по съкращаване на пространството, икономия на време и ефективно използване на природни ресурси, от които най-типичен е многоцелевият ресурс вода.Този актуален интегриран модел на техническата инфраструктура е по мое мнение третият опорен стълб на документа, който трябва да се разработи.Ще спра дотук. Считам, че тези три опорни точки са достатъчни за схемата, за да се формира и провежда дългосрочна политика за териториално-устройствено развитие на държавата и осигури необходимата устойчивост на територията за бъдещите поколения.Какво в този процес трябва да направи държавата и какво проектантитеДържавата да се обърне с лице към проблема за устойчивото териториално развитие, което не е идентично с регионалното развитие. То не може да се решава от никакви структури към Министерството на финансите, които понастоящем могат да извършват само координация на вътрешни и външни финансови ресурси, но не и на цели и задачи по описаните по-горе три опорни точки на националната схема. Това налага държавата да утвърди институцията, която трябва да координира разработването на този документ, който не може да се изпълни от нито една търговска организация, колкото и добра да е тя, на пазара на проектирането.Как ще го направи това зависи от разбирането и най-важното - от осъзнаването на проблемите, които стоят пред българската национална територия.Що се касае до това - какво ще трябва да направят проектантите, отговорът е: тази задача е интердисциплинарна и междуведомствена при обвързване на наука и практика, при прилагане на съвременни информационни технологии и информационни системи, при пълно взаимодействие със съседните  страни - членове на Съвета на Европа и Европейския съюз. България има все още потенциал, за да се справи с тази отговорна и сложна задача, която няма да е "едноактна пиеса", а перманентен процес на управление и мониторинг.Необходими ли са някакви законодателни промени за осъществяването на Националната комплексна устройствена схемаСложен, но необходим въпрос, по който съвършено накратко считам, че:Първо. Необходима е радикална промяна на Закона за устройство на територията (ЗУТ). От него трябва да бъде изведена цялата материя на инвестиционното проектиране и строителство в отделен закон. По такъв начин ще се възстанови логиката на ЗУТ и неговата философия за йерархична съподчиненост на устройствените схеми и планове, с които се провежда политика и защитават интересите на държавата и обществото, описани в конституцията.Второ. Законът за регионално развитие след модификациите в него все повече придобива характер на подзаконов документ, който при динамичните вътрешни и външни промени и изисквания ще бъде променян и в бъдеще. Неговите  основополагащи норми, които не са повече от три-четири, следва да бъдат включени в самостоятелния ЗУТ, а това - как се правят общински, областни или на районите за планиране планове, е материя, която трябва да се уреди с подзаконов акт на правителството.Трето. Изцяло в самостоятелен подзаконов документ следва да бъде уредена материята по технологията за изработване и териториална координация на Националната референтна стратегическа рамка (изискване на регламенти 1080, 1081, 1082, 1083 и 1084 на Европейския съюз), както и на националните оперативни програми, в това число и за селскостопанските райони и лова и риболова.Именно тук трябва да намери мястото си нормативно и като документ на планирането за териториално-устройствена координация Националната комплексна устройствена схема, а нейното заглавие логично ще стане Национален териториално-устройствен план.Четвърто. Предложените по-горе две съществени промени ще наложат и изменения в редица секторни и частни закони, в това число и в Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за административно-териториалното устройство на Република България, Закона за кадастъра и имотния регистър и т.н. Ще се наложи да се преразгледат и правомощията на някои централни и местни власти в сферата на устройството и управлението на територията и териториалното развитие.По такъв начин ще се вдъхне и живот на чл.101 и чл.102 от сегашния ЗУТ, които в момента са пожелания, поради което сме свидетели на хаоса в застрояването и усвояването на обработваеми земи и горски територии не само по Черноморието и планините, а и около всички големи градове.