До края на годината трябва да приключи изграждането на археологическа база на хълма Трапезица във Велико Търново. Обектът, който беше започнат преди десетина дни, ще приюти археолозите и техните находки. Идеята е това място да се превърне в информационен център за посетители с малък музей. Ще бъде изградена стабилна постройка, която да се вписва в центъра на хълма, като след това да се използва като музейна сграда. Сградата е с площ от около 350 - 400 кв.м, едноетажна, изцяло вкопана е и се изгражда по уникален проект на арх. Пламен Цанев, каза за вестник "Строителство Градът" арх. Милен Маринов, инвеститорски контрол на обекта.Финансирането за тази година в размер на 1.5 млн. лв. е осигурено целево от Министерството на културата за извършване на археологически, реставрационно-консервационни работи и изграждане на довеждаща инфраструктура на хълма Трапезица. Около 200 хил. лв. от тази сума са за археология. На хълма вече има прокарани ток и вода. Изпълнител на обекта  "Реставрационно-консервационни работи на хълма Трапезица и изграждане на довеждащата инфраструктура" е "Реставрация" ЕАД по спечелен търг, проведен от Министерството на културата. Със заповед на министъра на културата арх. Пламен Цанев е определен за главен проектант на реставрационно-консервационните работи на хълма Трапезица. Като подизпълнител при реализацията на обекта се е включила великотърновската фирма "Етра Ел" за полагане на ел. кабела. Консултант по време на строителството е "Инвестстрой 92" - Велико Търново.До момента аварийно са покрити две църкви, чиито покриви бяха съборени и състоянието им бе окаяно. Двете църкви са с изцяло ново покритие, като е използвана керемидата брамак антик. Археологическите разкопки преминаха на два етапа. Първоначално работеше т.нар. студентска археологическа практика, след което четири археологически екипа продължиха работата и още работят по отделни сектори на хълма, който обхваща площ от над 150 дка. За първи път на хълма Трапезица се правят такива мащабни археологически разкрития и се извършва истинска реставрационно-консервационна работа, каза още арх. Милен Маринов.Започна реставрацията на крепостната стена, която опасва хълма. Такава се прави за първи път, стартира от южната страна, където се осъществява и най-добрият контакт с хълма Царевец. Резултатите могат да се видят - широчина от 1.80 м до 2.40 м, каменна зидария на гасен варов разтвор, която започна да се консервира, ще се повдигне като обем, за да може да се вижда. Като характерен момент при реставрационно-консервационните работи арх. Маринов открои това, че веднага след изкопаване на находките от археолозите фирма "Реставрация" ги реставрира, консервира и експонира в добър вид.С напредване на археологическите разкопки през лятото  - от юни стартира и същинската работа по хълма Трапезица и до края на годината трябва да е изпълнена програмата за тази година, уточни още арх. Маринов.В хода на работата бе разкрита и оригинална порта, която е единствена на хълма Трапезица, в северния му край, с уникално отбранително съоръжение, запазено от Средновековието до наши дни, което също предстои да се реставрира и консервира. Портата е свързвала по оригинален начин хълма с пътя и комуникациите към него. Към него водят още 4-5 пешеходни "врати".Министерството на културата има разчетена тригодишна програма за реставрационно-консервационни работи на хълма Трапезица, след което знаковото за старата столица място ще започне да приема туристи. Ще бъдат обхванати най-важните обекти, целта е да се стабилизира пътят и археологическата база да стане информационен център и музей, като предлага на посетителите съвременни удобства. В по-късен етап се предвижда да продължи работата по другата част от крепостната стена. Тригодишната програма е за около 6 млн. лв. и е разчетена до края на 2009 г. Предвидената за 2008 г. сума е в размер на 1.2 млн. лв.Трапезица - втората по значение крепост в ТърновградХълмът Трапезица е втората по значение крепост в столицата Търновград, наричана през XII-XIV в. "славният град Трапезица". Разположен е на десния бряг на река Янтра, на запад от Царевец. Живописното й местоположение и естествената й укрепеност определят нейното значение в живота на столицата. За Трапезица са запазени повече писмени сведения в средновековните извори. Хълмът е свързан с най-ранните прояви на българските владетели от тази епоха - построяването на църквата "Св. Димитър" от братята боляри Петър и Асен в подножието на хълма, пренасянето на мощите на св. Иван Рилски по заповед на Асен I през 1195 г. и полагането им в манастир, намиращ се на самия хълм, както и пренасянето на мощите на Гавраил Лесновски от българския владетел Калоян в църквата "Св. Апостоли" на същия хълм. Цялостни системни археологически проучвания на Трапезица досега не са правени. Непосредствено след Освобождението по време на временното руско управление Марин Дринов, професор в Харковския университет и комисар по просветата в свободна България, заедно с д-р Васил Берон, председател на току-що основаното в Търново археологическо дружество, правят първите разкопки именно на Трапезица. При разкопките (1879-1884 г.), извършени от археологическото дружество в Търново, както и при тези от 1900 г., направени от френския археолог Жорж Сьор, са открити основите на 17 църкви и други сгради. В много от тях са запазени фрагменти от стенописи. В книгата си "Археологически и исторически изследвания" д-р Васил Берон е оставил сведения за резултатите от разкопките. При тях и в по-късни почиствания на хълма са открити материали от ХII-ХIV в. - керамика, златни, сребърни и бронзови украшения и накити, оръжие и части от военно снаряжение, монети и др. Хълмът Трапезица също е бил укрепен с яки стени, следващи скалния венец над Янтра. На отделни места както при крепостната система на Царевец те са били усилени с напречни стени. Историческа справка показва, че през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и Трапезица.