Когато известен архитект започва проектирането на сграда за художествено училище и галерии, възникват въпроси и напрежения, свързани със спецификата на задачата. Кое е по-важно - сградата или изкуството вътре, опаковката или съдържанието, желанието на архитекта да създаде брилянтни художествени ефекти или ежедневните нужди на студенти и преподаватели? Често при разговор с обикновено спокойните университетски администратори се оказва, че те не са много доволни от архитектурния проект, който са получили, и от функционалните ограничения, наложени от "арогантния създател" - архитекта. Според тях никога няма достатъчно място по стените за излагане на картини и предмети на изкуството или пък за прожектиране на слайдове."Много се бояхме точно от такъв резултат", коментира Дороти Джонсън, директор на Факултета по изкуство и история на изкуството към университета на Айова, САЩ. "Търсехме архитект, който да разбере нашите потребности да създаваме изкуство, художествена критика, но също така и да отговорим на нуждите на студентите", добавя Джонсън. В дадения случай университетът получава не само всичко това, но и много повече.Архитектът от Ню Йорк Стивън Хол създава проект за 21.5 млн. долара със 7 хил. кв.м застроена площ в търсене на третия път между крайностите на експресионизма и прозаичната функционалност. Резултатът е сграда, която не е просто впечатляваща, а наподобява динамичен колаж с червено-кафява обвивка от оксидирана стомана и изглежда точно на мястото си, стъпила в езерцето, образувано на мястото на изоставена кариера.Проектът тръгва от претенциозната идея за "безформена геометрия", която в случая се трансформира в отказ от скованите форми и във възможност нуждите да определят разпределенията и движението на човешките потоци. Резултатът е успешно задоволяване на нуждите на клиентите в комбинация с облагородяване на средата.Сградата е открита през септември м.г. Архитектурният конкурс е през 1998 г., сред петте финалисти са Чарлз Гуотми и Карлос Хименес. След като получава поръчката през 1999 г., Хол убеждава администрацията да измести терена още малко на юг в близост до т.нар. артистична морава. Ограничения поставят както водната площ, така и разположената наблизо улица с комуникации отдолу. Като проектира библиотеката над езерото, архитектът не само печели допълнителна площ, но и неочаквано прибавя естетическа стойност към запуснатата водна площ с индустриален характер и обраслите с растителност брегове.Самият Хол е добър акварелист, а също така е доказал своите качества по отношение на сгради на изкуството с музея на съвременното изкуство "Киязма" в Хелзинки. Основната задача в случая е била да комбинира присъщата на съществуващия академичен комплекс естетика със специфичните задачите в новото задание в рамките на скромен бюджет.След като разглежда различни модели и варианти, архитектът се спира на идеята за сграда, която е асиметрична, многопланова, дисперсна по краищата и отворена в центъра, която нарича хибриден инструмент. Проектът няма единен изглед, а предлага многообразие от фасади. Северната стена е силна структурна експресия с монументални колони и остъклен "ръкав". Западната страна е в стил динамичен неоконструктивизъм с дръзко скулптурно оформени стълбища. Елегантно модернистична южна фасада предлага съчетание на тънки стоманени панели и стъкло, които прикриват разположената отдолу подобна на мост структура.Факт е, че проектантът Стивън Хол притежава достатъчно умения, за да комбинира и обедини различните елементи в едно цяло - обект на изкуството и сграда с утилитарни функции. Сградата е демонстрация и за стремежа на Хол към "порьозност" и пропускливост, реализирани с голяма сила в обления със светлина атриум. Там зданието се прелива с външната среда, а неоконструктивистка стълба стремително се извисява нагоре. Този елемент, реализиран в съвместна работата с конструктора Ги Норденсон, е в хармония с едноплановата стилистика на екстериора и огънатите стоманени панели. Прекалено много са външните крепящи стоманени елементи, което обаче не е в противоречие с характера на обекта - департамент по изкуствата.Балансиращ елемент на стълбата е разположената на втория етаж библиотека с Г-образна форма с отличен поглед към цялата вътрешност на сградата. В края на конзолната структура на библиотеката е разположена двуетажната читалня с ярко оцветени стени - своеобразен удивителен знак като завършек на серия от визуални приключения.Проектът обръща голямо внимание на помещенията за ежедневни цели. Художници, скулптори и графици получават удобни ателиета с големи северни прозорци и светлина от отраженията от начупения силует на сградата. Някои от помещенията имат тераси и навеси, които улесняват излизането и работата навън при добро време. Студентите по история на изкуството ползват зали без слънчева светлина с оптимално изкуствено осветление. Едновременно удобна и функционална, отворената сграда с много лица на Стивън Хол комбинира различни стилове в един пример за открита и модерна структура.