Инж. Ладислав Шрубек работи по проблемите на планирането на защита от наводненията от години, от 1997 г. е директор на "Еко-систем" в Прага за производство и монтаж на защитни съоръжения, което през 1998 г. печели конкурса за изпълнение на първия етап от защитата от наводнения на чешката столица.Г-н  Шрубек, как достигнахте до идеята за мобилна защита от наводнения и как се прилагат те?- Държавното предприятие "Басейн Вълтава" съвместно с кметството на Прага поставиха началото в планирането на защитата от наводнения на град Прага още в деветдесетте години на миналия век. Един от съдружниците ми преди работеше в техническата инспекция на водните басейни и въз основа на получената информация предвиди, че общината ще иска сигурна, но отворена система на защита, която не се забелязва и не променя визията на града. Започнахме да се интересуваме къде и какво е направено, търсехме нещо, което да отговаря на тези изисквания. Така разбрахме, че фирмата "Еко-систем" в Германия притежава патент и изработва такива съоръжения. Свързахме се с тях и понеже доставките от Германия излизаха скъпо, споразумяхме се през пролетта на 1997  г. да създадем съвместно предприятие в Прага за проектиране, производство и монтаж на защитни съоръжения. През 1998 г. Пражката община обяви конкурс за изпълнението на I етап от защитата на Прага. Този конкурс спечелихме ние и така станахме главен изпълнител за целия град.На каква сила на вълната отговарят този тип прегради? - Според условията за определен район съоръженията се проектират така, че винаги да издържат и с висока сигурност да защитят определена територия. Пресмятанията се правят не според вълната, а съобразно предполаганата скорост и посока на течащата вода в съответната отсечка. Най-тежките условия, за които сме подготвяли съоръжения, са скорост на потока 4 метра в секунда под ъгъл 75 градуса. Освен това в пресмятането трябва да се имат предвид и удари на дървета, камъни и други, които водата влачи.За колко време изградихте защитата на Прага? - Прага раздели строителството на защитни съоръжения на седем етапа и основни отсечки. Първият етап започна да се изгражда през пролетта на 1999 г. и беше завършен през юни 2000 г. Изграждането на втория етап започна през 2001 г., но преди да бъде довършен, дойде наводнението през август 2002 г. Поради това при защитата от наводнението беше използвано само изграденото през първия етап съоръжение, което защитаваше крайбрежието на Старе Место и Йозефов от Жофин до Стефаников мост с дължина над 2 км. Благодарение на него беше спасена от наводняване единствено тази историческа част на Прага. Трябва да кажа, че преди това защитата от наводнения беше смятана от отговорни деятели за ненужна. Но след наводненията градския съвет взе решение за ускоряване на строителството на останалите части - етапите 2, 3, 4 и 5. През пролетта на 2006 г. изграждането беше завършено и можем да кажем, че всички основни части на  Прага ще са защитени от наводнение като това в 2002 г., което се смята за най-голямото, случило се по тези места. В момента се реализират последните два етапа в покрайнините на града. В защитата от наводнения влиза и ремонтът на предпазни стени, диги, валове, подземни стени, изместване на инженерната мрежа. Дължината на реализираните до момента мобилни съоръжения е повече от 5.5 км с площ над 11 500 кв.м. Най-високите части достигат до 5.5 метра.Бихте ли споделили най-яркия си спомен от наводнението през 2002 г.?- При всяко предаване на построена стена, включително отделните проходи и съществуващи отвори, се прави комплексна контролна сборка, за да е сигурно, че всичко добре пасва. Не си спомням някъде да сме имали грешка. При строителството на първия етап не изпробвахме проход от около 2 метра близо до известния в цял свят Карлов мост поради това, че беше невъзможно да пренасочим големия поток от хора, който минаваше от там.Когото на 13 август 2002 г. (началото на голямото наводнение в Прага - бел. ред.)  проверявах изградената защита, видях, че този проход е защитен с натрупани чували с пясък. Учудих се защо е така и се обърнах за обяснение към директора на предприятието, което изграждаше тази секция."Алуминиевите панели са по дълги и не можахме да ги монтираме, затова наредих да се поставят чували с пясък" - това беше отговорът му.В този участък височината на загражденията е 3 метра. Въпреки че не вярвах да дойде вода чак до тази височина, беше ми ясно, че чувалите няма да издържат и този отвор ще направи такава беля, която ще обезцени цялата построена защита.В този квартал токът беше изключен, пътищата затворени и да се осигури бързо намаляването на размера на панелите с 10 см се оказа невъзможно. Проблемът се реши с помощта на дежурните пожарникари в района, които с моторен флекс срязаха панелите на размер и проходът беше заграден.Когато на следващия ден минахме с този директор (водата беше стигнала на няколко сантиметра под  горния край на загражденията), бяхме просто щастливи, че не се подведохме и не оставихме нещата недовършени. Затова с цялата сериозност казвам, че защитата от наводнения е здрава като верига, но веригата е толкова здрава, колкото може да издържи най-слабата и част.През целия ден на 13 август бяхме с проектанта на "Хидропроект" заедно на крайбрежната част. Непрекъснато получаваме информация за движението на водата и правехме оценка на ситуацията. В участъка на първия етап височината на загражденията беше проектирана на база  на така наречения обем на столетието, т.е. преминаването на водна маса 4500 куб.м/сек. През целия следобед ни информираха, че на последния измерителен участък преди Прага са достигнати стойности от 5400 куб.м/сек. Пресмятахме кога тази вълна ще достигне до нас, би трябвало да е вече тук, доколко стойностите са верни, но това все не стана. Бяхме доста объркани и мислехме, че това е лъжлива тревога. Вечерта след 18 часа спокойно се разотидохме. В полунощ ме събудиха по телефона със съобщението, че положението е много тревожно и има опасност защитата да не издържи. В душата си проклинах телефониращия и го подозрях в напразна паника, но когато пристигнах при Вълтава и видях какво става, бях шокиран. Загражденията бяха запълнени до върха. Подготвихме надзиждане с чували с пясък, но за щастие водата престана да се качва. Тайната разгадахме след няколко дни. На няколко километра пред Прага, на левия бряг има няколко километра дълъг вал, върху който има път. Зад този вал е обширен район на 6-8 метра по ниско от вала. Когато  реката е достигнала нивото на вала и е започнала да прелива през него, от този район се е получил непланиран голям водосбор, който е забавил заливането на центъра на Прага. За съжаление само забавил, понеже водната маса продължи да тече с обеми от 5400 куб.м/сек повече от 24 часа и тази вълна все пак премина през Прага.Вечерта на 13 август, когато с предположението, че нищо повече няма да се случи, спокойно се разотивахме, се басирах самонадеяно на бъчва пиво, че нивото на водата в най-ниския участък няма да превиши 1 метър. Загубих баса и получих поука, че с това природно бедствие шега не бива.Какво препоръчвате на българските си колеги?- След годините на относително спокойствие (поне за нас  в Чешката Република), в които имаше наводнения, но без чувствителни загуби, със смените на климата започна да се увеличава опасността от големи, катастрофални наводнения. Те се случват вече ежегодно. Поради това много по-разумно е изграждането на  превантивна защита, отколкото насочване на усилията и средствата за ликвидиране на загубите. Материалните загуби могат да се възстановят, но загубата на живот и заличаването на исторически паметници не . Необходимо е, поне от личния ми опит, навсякъде да бъде извършена оценка на потенциално застрашените обекти, които имат  такова значение и стойност, че си заслужава да бъдат защитени, и то колкото по-бързо, толкова по добре. Поуките от наводнението в Прага бяха много болезнени и възстановяването на загубите излезе многократно по-скъпо, отколкото инвестицията за защита на града.