Изготвена е техническата експертиза за състоянието на скалния масив под Асеновата крепост, паметник на културата от национално значение, съобщи заместник-кметът по строителство в община Асеновград инж. Георги Георгиев. Експертното становище е изготвено от доц. д-р Кирил Ангелов, преподавател в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", София.Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км от Асеновград, Пловдивска област, и e разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-IV в. пр.Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни перио­да, като най-значителен е този от ХIII в., дело на цар Иван Асен II.Констатациите на техническата експертиза сочат, че Асеновата крепост е изградена върху мрамори, силно напукани и в значителна степен извет­рели в приповърхностните зони. Системите от пукнатини са оформили отделни скални блокове, които са с най-различна големина. Някои от тях се намират в критично равновесно състояние и всеки момент могат да се откъртят от масива, уточнява доц. д-р Ангелов. Според него най-опасната напукана зона се намира непосредствено зад таблоида за крепостта. Някои от вертикалните и коси пукнатини са оформили клиновидни блокове, които създават хоризонтални напрежения и опасност от разцепване на огромния скален блок на същото място.По някои от основните коси пукнатини се наблюдават премествания на отделни блокове. Състояние­то на масива се намира в критично равновесие по отношение на устойчивостта си и периодичните замръзвания и размръзвания на инфилтрирали се повърхностни води могат да доведат до обрушвания и катастрофални последици за паметника на културата, се казва в документа.В експертизата се посочва като пример за катастрофално обрушване скален хълм, разположен югоизточно от крепостта. В района на църквата преди години са извършени анкерни укрепвания, за които липсва документация в общината.Препоръката, която се дава, е свързана с необходимостта от спешно реализиране на инженерно-геоложки проучвания и съставяне на проект за укрепване на масива. По предварителна експертна оценка строително-монтажните укрепителни работи трябва да са:изграждане на временни площадки за анкериране на масива, чрез алпийска техникадоставка и полагане на къси, средни и дълги анкериинжекционни работи в анкерните сондажисъставяне на работен проект за строително-монтажните работиизграждане на мониторингова система за наблюдение на пукнатините преди и след реализирането на строително-монтажните работиобезопасяване на съществуващите пътеки и площадки с парапети за посещение на църквата.В момента община Асеновград работи по цялостен проект за парк "Асенова крепост", уточни инж. Георгиев. Според него прогнозната сума не само за укрепването на скалния масив, но и за оформяне на паркинг зона, подходящо художествено осветление и изграждане на информационен център ще е над 4 млн. лв. Един от вариантите за осигуряване на финансиране е кандидатстване с проект по националните оперативни прог­рами, каза още заместник-кметът.Историята на Асеновата крепостСредновековната Асенова крепост се намира на 3 км от Асеновград и e разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-IV в. пр.Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Първи писмени сведения за нея се намират в устава на Бачковския манастир, където е наречена укрепеното селище Петрич. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХIII в., дело на цар Иван Асен II. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието. В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и три водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни, е църквата "Св. Богородица Петричка" (ХIII в.). При наследниците на Иван Асен II крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско робство тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост.Източник: Исторически музей Асеновград