От месеци Европа бе страничен наблюдател на развихрящата се икономическа криза от другата страна на Атлантическия океан. Вече повече от годината цените на жилищата в САЩ поевтиняват, кредитори фалират, финансови институции обявяват банкрут. Инвестициите в недвижимите имоти във Великобритания намаляха в пъти от началото на годината, а Испания е пред рецесия след последните данни за спад на цените на жилищата.Малко вероятно е никой да не е очаквал, че и другите пазари на Стария континент ще останат незасегнати на фона на цялата тази картина. И въпреки че в началото повечето експерти в България коментираха, че кризата ще се отрази здравословно на пазара на недвижими имоти в страната, отстранявайки нискокачествените проекти и некоректните играчи, след събитията в последните няколко седмици все по-често се споменава спад в ръст на икономиката през следващата година."В началото не очаквах кризата да продължи толкова дълго и да има толкова силен ефект. Мисля, че 2009 г. ще бъде много трудна, и не очаквам подобренияв сектора на недвижимите имоти в следващите 12 месеца", коментира Крисчън Улбрич, изпълнителен директор за Европа, Близкия изток и Африка на международния консултант Jones Lang LaSalle, в интервю пред списание PropertyEU."Не очаквам вълна от проблемни инвестиции, но смятам, че ще се появят проблемни портфейли, обхващащи всички видове имоти. Въпреки това мисля, че броят им ще е по-малък, отколкото някои хора предполагат. Инвеститорите, които се включиха на много късен етап и които финансират покупките си много агресивно, са уязвими. След тези транзакции доходността се е повишила, така че тези имоти могат да бъдат застрашени много скоро, ако банките дръпнат спусъка", обяснява той.А банките в Европа вече тръгнаха по стъпките на американските си колеги. С неуспеха на плана за 700 млрд. долара подкрепа на американската икономика, отхвърлен от конгреса на САЩ в края на септември, Европейският съюз започна да се замисля около проблема. "Първо дойде отрицанието, последваха гневът и най-накрая яростните опити да се ограничат последствията", пише информационната агенция Ройтерс в анализ на ситуацията.Описана от европейските политици като американски проблем, когато засегна институции като "Леман брадърс", AIG, "Мерил Линч", "Морган Стенли" и "Голдмън Сакс", две седмици по-късно кризата нахлу в Европа.Ако се разгледат реакциите на европейските политици след банкрута на американската "Леман брадърс" в средата на септември, си проличава, че много от тях не успяват да следват бързината, с която се развиват събитията, и да осъзнаят размерите и близостта на опасността. Някои лидери като френския президент Никола Саркози активно се опитаха да координират защитните действия. Други като германския канцлер Ангела Меркел и нейния финансов министър Пеер Щайнбрюк бързо обвиниха Съединените щати и Британия и поискаха те да поемат отговорността за кризата."Ако се вземат предвид обществените им изказвания, изглежда, че Берлин е подценил последствията от кризата за Германия", пише Ройтерс. Малко след успокоението за стабилността на германските банки последва 35-милиардната инжекция за най-големия ипотечен кредитор в страната - "Хипо риъл естейт".С това се даде началото. Германската институциябе последвана от белгийската "Дексиа", като правителствата трябваше да се намесят в спасителните операции и на финансовата група "Фортис" и британските кредитори HBOS и "Брадфорд & Бингли".Взимайки неочакван обрат, кредитната криза се пренесе и в Италия, която досега стоеше настрана от повечето проблеми на финансовите пазари. Засегната бе "Уникредит" - втората по пазарна капитализация банка на Апенините и собственик на най-голямата банка в България - Уникредит Булбанк. Миналата седмица институцията обяви планове за финансово подпомагане, докато упорито отричаше слуховете, че планира увеличение на капитала си. Това доведе до загуба на 20% от пазарната стойност на компанията само за два дни.Ако проследим географското разгръщане на проблема, следва Централна Европа, а после и Източна. "Винаги съм се учудвал какви количества пари се наливат в някои развиващи пазари, където ликвидността е ограничена", казва Улбрич. Според него истинският въпрос е дали развиващите се пазари, включително и Русия, са достатъчно ликвидни, за да могат инвеститорите да изкарат парите си от тях достатъчно бързо. "Ако се вземат предвид последните проблеми в Кавказкия регион, смятам, че инвеститорите трябва да са по-внимателни къде влагат финансите си", коментира още Улбрич.Много малко хора вече се наемат да прогнозират кога ще приключи и какви размери ще придобие тази ситуация. Но все повече експерти в България смятат, че страната няма да остане незасегната.