Относителният дял на голфа, като специализиран вид туризъм, е едва 0.1% годишно от общото предлагане в България, въпреки големия потенциал за развитие. В момента в страната има само четири игрища, които отговарят на стандартите на Европейската голф асоциация. През 2009-2010 г. се очаква откриването на още две. Според експертите, за да стане България привлекателна и конкурентоспособна дестинация са необходими минимум 30 игрища, отговарящи на евростандартите.Това е записано в основните насоки за насърчаване на инвестициите в голф туризма. Те са разработени от експертна работна група със съпредседатели министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите. Членове на работната група са председателят на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев, заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов и заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев.Ефектите от развитието на голф туризма за България като туристическа дестинация ще са  двойно удължаване на летния сезон на морето - до 9-10 месеца, спрямо сегашните 3-5 месеца,  превръщането на планинските ски курорти в целогодишни дестинации, както и удължаване престоя на туристите. Ако се приложат основните насоки, това ще доведе до привличане на по-платежоспособни туристи. При съответно държавно регулиране голф туризмът би могъл да бъде ефективен контрапункт на презастрояването в утвърдените туристически дестинации, е записано в документа.Към момента в България има четири голф игрища, които отговарят на стандартите на Европейската голф асоциация. Това са игрището "Света София" до софийското село Равно поле, "Блексирама" и "Лайтхауз" до Балчик и "Пирин голф" до Разлог.През 2009-2010 г. се очаква откриването на още две – "Трейшън клифс" до Каварна и "Голф клуб Ибър" до Долна баня, на10 км от Боровец.От всички останали заявени намерения за строеж на игрища реалистични към момента изглеждат само три – и то след 2010 г.Сред основните причини, затрудняващи развитието на голф туризма в България, експертите определят липсата на подходящи по площ и местонахождение терени за изграждане на голф игрища. За едно стандартно голф игрище с 18 дупки, заедно с инфраструктурата и голф-селището, е необходим терен с площ от около 1000 дка, а за игрище с девет дупки – съответно 500 дка. Частни терени с такива площи, трудно биха могли да бъдат придобити от един инвеститор. Същевременно държавата и общините, притежават такива терени, но част от тях са нископродуктивни или пустеещи земи, които не се използват по предназначение.Високата цена на земята, също е спънка пред развитието на голфа. Цени от порядъка на 10 и над 10 евро на кв.м, правят невъзвръщаема инвестицията заради голямата площ.Проучването на възможността за определяне на терени за изграждане на голф игрища и селища с оглед формирането на голф дестинации е една от възможните мерки за стимулиране на голф туризма. Такава би могла да бъде и определянето на постоянни параметри за изготвянето на подробни устройствени планове за голф игрища. Например застрояване на не повече от 5 до 10 на сто от земите, с височина на застрояването не повече от 7 метра и др., е записано в документа.Според документа, световна практика е държавата или общината да предоставя на голф инвеститор безвъзмездно терени безсрочно или за определен дълъг период, срещу ангажимента на инвеститора да построи голф игрище и селище, и да ползва терена само по предназначение, не би бил приет добре у нас. Затова работната група предлага това да стане чрез създаване на еднолични дружества с изцяло държавно или общинско имущество, които да изпълняват ролята и функцията на холдингови компании или чрез създаване на смесени търговски дружества между държавата или общината и частния инвеститор.