Една от последните западни тенденции е големите колекционери да отварят за публиката своите частни колекции от предмети на изкуството по подобие на тенденцията от времето на Просвещението през ХVІІІ в.Резиденцията "Гленстоун" на брега на река Потомак в щата Мериленд, САЩ, както показва и нейното име, освен да излага колекцията  на творби от ХХ век на своя собственик - богат човек от Forbes 400, служи и за жилищни цели. Музейните си функции изпълнява по предварителна заявка.Архитектурният проект е на Gwatmey Siegel & Associates. Инвеститорът се спира на това студио след успешна поръчка за жилищен обект в Ню Йорк. Съвместно с ландшафт дизейнерите работата започва от нула, а резултатът е удобна резиденция сред обширен красиво оформен парк в пасторално обкръжение.Вълнуващото пътуване между архитектура и пейзаж започва още от входа на имението по алеята между кленови дървета, диви цветя и леки хълмове със скулптури от двете страни. Пътят се разклонява при езерцето от 8 декара с органична форма - повтарящ се мотив в дизайнерските решения.В отговор на особеностите на терена и на заданието, което включва къща за гости и вила край езерцето, проектантите имат възможност да преосмислят своя традиционен стил и да експериментират с нови модели.Въпреки че всяка от сградите има собствена идентичност, всички те са част от модернистичния речник на архитекта въпреки традиционната среда, а композицията плаща дан на различни течения в изследване на корените на модернистичното вдъхновение.По думите на главния проектант Гуотми резиденцията е замислена като прозрачен, но добре дефиниран обем с плуващ извит покрив, който има обединяваща роля.Посетителите проникват най-напред в сравнително компресираното пространство на вестибюла, откъдето продължават в зоната на всекидневната и трапезарията с изглед към езерцето и музейната сграда.Меките извивки на тавана са подчертани от отблясъците на акустичните цинкови панели на тавана, пунктирани от оберлихти. В северозападния ъгъл са разположени кулата със спалните помещения и фитнес зона, отпред в стъклена конструкция е служебната зона.За артикулиране на взаимосвързаните обеми, особено по отношение на релацията пълни/празни пространства, проектантът избира контраста на матовата мазилка с проблясващите цинк и стъкло. В различни детайли се усещат влиянието на Le Corbusier, Eero Saarinen и Adolf Loos, които маркират различните етапи от творческото развитие на архитекта. В съседство къщата за гости от 270 кв.м представя по-ранни етапи, свързани с комбинацията в план на квадрат и кръг. Големите прозорци с дограма от тиково дърво и кръглите перфорирани "илюминатори" все пак тушират абстрактния формализъм на сградата и подчертават нейните домашни мащаби.Едноетажната сграда на музея от другата страна на езерцето напомня формите на Мийс ван дер Рое и опозицията маса/обем на Мале-Стивън. Облицовката е френски варовик с цинкови панели. Извити линии подчертават смяната на материалите, във вътрешността ортогонални планове разделят галерии и административни пространства.Предметите на изкуството ясно допълват и маркират архитектурните решения. Проектант и инвеститор са работили заедно за създаване на ритмична композиция, която да позволява на експонатите да дишат и в същото време са засилили визуалното впечатление.Като е възлагал обекта, инвеститорът е дал творческа свобода и възможности за създаване на най-доброто в рамките на неговия собствен стил и теории. Съвсем естествено резултатът е комплекс, в който архитектурният екип е представил своята добра версия за модерната архитектура и е въплътил различните ключови влияния.