Бизнесът упреква държавата за нейната фискална и данъчна политика, особено за плащането на ДДС, за граничните и визовите формалности, за общата инфраструктура, за недостатъчната подкрепа при осъществяване на националната реклама.Държавата от своя страна "недоволства" от туристическия бизнес поради високия дял на сивата икономика и почти символичната сума на данъците, които постъпват в държавния бюджет.Тези противоречия са записани в Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2009 - 2013 година, приети от правителството миналия четвъртък. Документът обаче не дава конкретен отговор как да се разрешат тези противоречия, а дава твърде общи ангажименти както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса.Друг проблем е, че в националния туристически регистър към януари 2009 г. са вписани 63 туристически сдружения (местни, регионални, браншови и продуктови).В документа се посочва, че досега страната ни е предлагала предимно масов тип туристически продукт и не е използван потенциалът на природните и културните ресурси, с които разполага. За промяна на досегашния имидж ще се развиват културният, СПА, уелнес, балнеоложки, селски и екотуризъм, събитиен, спортен, ловен и голф туризъм. Изпълнението на заложените в националната стратегия мерки ще доведе до нарастване на приходите от туризъм до 7.9 млрд. евро през 2013 г. За сравнение - през 2008 г. те са 2.6 млрд. евро. Очаква се след пет години един турист да харчи на ден в България по 108 евро, докато през миналата година той е изразходвал по 58 евро. Посочва се, че финансирането на заложените в стратегията мерки и дейности ще се реализира със средства от републиканския и общински бюджети, оперативните програми, програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., туристическите сдружения, собствен финансов ресурс на бизнеса. Проектът на националната стратегия е изработен съвместно с представителите на туристическия и хотелиерския бранш и е публикуван на интернет страницата на Държавната агенция по туризъм. Посочва се, че първата и най-важна стъпка към практическото осъществяване на стратегията е усъвършенстване на законодателството и предстои  разработването на нов Закон за туризма.За успешното развитие на българския туризъм трябва да се разрешат сериозните проблеми в инфраструктурата, като например липсата на достатъчно летища, лошото състояние на пътищата, труден достъп до някои точки, тъй като те имат неблагоприятен ефект върху цялостния туристически процес.През последните десет години хотелската инфраструктура отбелязва едни от най-високите темпове на растеж в Европа. Хотелският капацитет в главните приемащи страни на Европа нараства ежегодно с 3-4%, докато в България през последните 6 години средногодишният темп на растеж е 12%, или 3 пъти по-висок.Българският бизнес и държава получават два пъти по-ниски валутни приходи от една туристическа единица (един турист, една заета стая) главно поради сравнително ниските ценови равнища на хотелите по Черноморието.По Черноморието са разположени 43.3% от хотелите в страната, като в тях се намират 63.8% от хотелската леглова база. Летният морски и зимният ски туризъм формират основната част от предлагането и до голяма степен оформят облика на дестинация България сред основните целевите групи – потребители на масов тип туристически продукт.