Г-н Симеонов, атрактивна ли е България за инвеститорите от гледна точка на данъчната политика?- Не можем да направим категорична дефиниция. Определено ставките на данъците са достатъчно ниски и от тази гледна точка сме атрактивни,  но трябва да знаем, че чуждестранните инвеститори се интересуват и от много други неща - как са структурирани данъците, облекченията, законите, как се определя данъчната база. За тях е много важно как ще протече и инвестиционният процес, и възстановяването на данъка.Възстановяването на ДДС е един от проблемите пред бизнеса...- Това е много сериозен проблем и е обществено достояние фактът, че данъчната администрация е забавила огромно количество данък за възстановяване на българските инвеститори. Става въпрос за суми от порядъка на 560-570 млн. лева към края на миналата година. Още по-обезпокоителна е тенденцията на нарастване на тези суми, което не е добра реклама за България. Никой чуждестранен и български инвеститор не е очарован от факта, че когато е платил дадена сума по определена сделка, възстановяването на данъка ще стане за период, не по-малък от девет месеца. В закона обаче има посочени срокове, но има и други текстове, които казват, че те спират да текат в момента, в който започне ревизията, и на практика след старта й всички останали са невалидни и възстановяването може да се удължи до година и половина-две.Коя е основната спънка?- За мен основният проблем е работата на данъчната администрация, тъй като сроковете са в нейна полза. Именно тя може да забави възстановяването на данъка върху добавената стойност и в случаите, в които няма основание за това, и на практика след девет месеца проверки и проучвания на фирмата могат да бъдат върнати парите, за което администрацията няма да плати нито лев лихва. Тази възможност в закона, съчетана с обстоятелството за проверки преди възстановяването на всяка сума, води до увеличение на невъзстановените суми, до недоволство в инвеститорите. Фирмите търсят различни начини за възстановяване на данък добавена стойност, което води и до корупция.Как може да се реши този проблем?- Оптимизирането на тези процеси има няколко варианта. Има възможност изобщо да не възниква голям данък добавена стойност за възстановяване. Обсъждат се възможностите за въвеждане на процедура за обратно изчисляване по отношение на някои определени сделки. От друга страна, тя може да се реформира, защото настоящата е тежка и сложна, а и не води до добри резултати за бизнеса. Те са в полза за бюджета, защото се оказва, че чрез административни мерки може да бъде задържана една сума и да се отчете едно по-голямо изпълнение. В действителност и сега е възможно възстановяване на данъка в хода на ревизията. Първият вариант е чрез предоставяне на банкова гаранция. Това обаче не е решение на проблема, защото за издаването й фирмата трябва да даде обезпечение, а то отнема време и пари. Другият вариант е наличието на суми в банкова сметка, които да бъдат блокирани за обезпечение на банковата гаранция, което обезсмисля възстановяването на данъка и не е рационално. Данъкът може да бъде възстановен и без банкова гаранция, но проблемът е в това, че самото възстановяване е предмет на преценка на самия ревизиращ орган. Ревизията е фиксирана във времето по данъчния кодекс, но когато говорим за финансова криза, когато всеки лев е необходим, не е удачно данъкът да се възстановява след три или шест месеца и сроковете не обнадеждават инвеститорите.Съществуват и противоречия в указанията, които създават допълнителни проблеми пред бизнеса?- Казусите, които възникват във връзка с новия закон, са много. Администрацията се опитва да изясни закона, но ефектът е издаване на огромно количество указания, които в някои части не са точни и коректни. Много често се случва и такива, издадени по-рано, да се отменят с нови. Това създава огромна несигурност в бизнеса по отношение на приложението на данъчното законодателство. Типичен пример е казусът със задатъците. Имаше период от време, когато данъчната администрация издаде няколко указания, с които каза, че не подлежат на облагане с данък добавената стойност. Изведнъж обаче през 2009 беше издадено ново указание, което без промяна в закона въведе облагане с данък върху добавена стойност тези задатъци. Оказа се, че фирмите, които са спазвали указанията, пострадаха и се оказаха в нарушение. От друга страна, фирмите, които не са били достатъчно добронамерени и не са спазили указанията, се оказаха в друга ситуация. Изходът е, че трябва да има по-ясни закони и по-малко указания и те да бъдат съгласувани с бизнеса.