Бизнесът и общините трябва да търсят заедно пътищата, които ще ги изведат от кризата
Какво е влиянието на кризата върху приходната част на общините?- Кризата, която обхваща света и България, се отразява пропорционално и на общините. Както знаем, намаляват приходите от таксите, които се събират от продажбите на имоти. Очакванията са те да паднат с 30% през тази година. Освен това голяма част от приходите на общините се формират от продажбата на имоти. От една страна, този тип имоти са на изчерпване, защото се продават повече от десет години, а, от друга, сега няма интерес и ние не можем да си позволим да ги продаваме под тяхната стойност. Промените в приходната част имат директно отражение върху инвестиционната политика на общините. Ние имаме културни, социални и образователни разходи, които са основни и трябва да бъдат задоволени.На какво могат да разчитат общините в настоящия кризисен момент?- На оперативните програми, които гарантират наличието на инвестиционен процес. Но чрез тях не могат да бъдат обхванати всички сфери, които са свързани със строителството на общинска инфраструктура.Необходима ли е държавна намеса?- Трябва да знаем, че състоянието на държавата не е много по-различно от това на бизнеса и общините и няма как в тази ситуация едните да бъдат по-добре и да помагат на другите. Всички сме свързани, защото един бюджет се формира от данъците, които идват от бизнеса и от хората. Глътката надежда за общините са средствата, които трябва да постъпят чрез оперативните програми, въпреки че общините се натоварват с кредити. Взимаме кредити от фонд ФЛАГ, но това ще гарантира наличие на немалки инвестиционни процеси, което ни дава известна доза оптимизъм. По време на общото събрание на НСОРБ беше предложен пакет от антикризисни мерки, които предвиждат финансовата децентрализация чрез утвърждаване на европейски тип система от местни данъци и такси, сред които е и данъкът върху земята?- Този процес е много сложен и приемането на подобен пакет от мерки би могъл да помогне, но в настоящия кризисен период не знам доколко е целесъобразно да се случи. Кризата директно рефлектира върху хората, като немалка част от тях могат да загубят работата си и ние трябва да обмислим много внимателно политиката си. По принцип трябва да се помисли как собствениците да си плащат данъците върху собствеността и да се грижат за нея, защото голяма част от нея е безпризорна. Данъците трябва да бъдат мярка за отговорност, защото сега много от собствениците не се интересуват от земите си, ако няма наличен инвестиционен интерес. Бизнесът и общините трябва да търсят заедно пътищата, които ще ги изведат от кризата.Кои са основните проекти, върху които работи община Смолян?- Стартирахме ремонт на седем сгради - училища и детски градини, по оперативна програма "Регионално развитие". Предвидени са енергийноефективни мерки, като подмяна на покриви, дограми, саниране и подмяна на отоплителната инсталация. Това е един от големите проекти, който ще бъде завършен до края на годината и е на стойност 5 млн. лева, към които са включени и допълнителните обслужващи малки договори. Другият проект е за регионално депо, техническа помощ, актуализация и довършване на цялостната концепция за водоснабдяване, канализация и изграждане на пречиствателна станция, т.е. пълен воден цикъл на село Смилян, което е най-голямото в общината. Освен това имаме проект за ремонт на една от най-големите детски градини в града, който се финансира от Социално-инвестиционния фонд. През тази година предвиждаме довършване и на мрежата за водоснабдяване и канализацията на селата Стойките, Смилян и Могилица, които са външни инфраструктурни проекти. Предвиждаме и изграждане на дом за деца без родителска грижа на възраст от три до седем години. По проекта "Красива България" ще реновираме пет сгради, сред които три читалища. Става въпрос за малки проекти, които все пак могат да подкрепят фирмите в този труден период.Приемането на закон за публично-частното партньорство ще даде ли шанс на общините за по-успешно реализиране на подобен тип партньорства?- Той ще облекчи много нашата работа. В момента законите, които действат, ограничават много избора на партньор. Като участник в подобен тип партньорства ние като община винаги ще защитаваме правата си. Така например, ако участваме с терени, ще защитим стойността им с дялово участие. По-малкият тип партньорства, какъвто предполага жилищната политика, са насочени към крайния потребител. В това отношение Програмата на ООН за развитие и на министерството на регионалното развитие се оказа много добра. Миналата година санирахме два блока. В момента се опитваме да приложим по-големи партньорства, които да обхванат няколко блока, и да реализираме публично-частни партньорства и по отношение на отоплението. Имаме намерение да обновим и реновираме топлоцентралата на града, включвайки използване на биомаса, и ако законът бъде приет, ще стане много по-бързо и лесно. Това е проект, който се надяваме да стартира през тази година. Опитваме се да направим и по-малки партньорства - да обхванем няколко блока с по-малки станции, защото нашата топлоцентрала не обхваща целия град. В Смолян за отопление се разчита основно на дървесина, а биомасата би била по-ефективно и екологично средство. По отношение на нормативната и административната среда какви са механизмите, които могат да бъдат използвани от общината за подобряване на инвестиционния климат и привличане на нови инвеститори?- Кризата промени всички наши намерения и виждания, дори за промяна на нормативната уредба, защото една община събира приходите си от данъци. Сега е необходима реална преценка, защото инвестицията може да е в ущърб на цялата административна и данъчна система, защото общината може да спре да инвестира, но няма как да спре заплатите на учителите, на медицинските сестри, на лекарите и т.н. Балансът трябва да се преосмисли нормативно. Ще се търсят инвеститори в големи обществени проекти, сгради, обслужващи търговски центрове и индустриални паркове. Териториалната характеристика на Смолян е сложна, което спира много инвеститори. Така например е малко по-трудно да се развива производство, защото транспортните разходи са по-големи. Смолян вече се утвърди като много добър образователен център с филиалите на Варненския университет, Пловдивския университет и Техническия колеж. Бихме могли да се концетрираме върху развойна дейност и вече направихме проучване за развитие на такава зона и чакаме резулатите. В нашия град няма големи търговски вериги, засега само "Лидл" е в Смолян, вече приключва процедурата по отреждане на терена. Имаме голям интерес и от други вериги. Ние в момента търсим именно такива партньори, които липсват в града. Търсим това, което нямаме!
| Инженер Румяна Янчевска е заместник кмет на община Смолян от 2003 година до днес. Тя отговаря за подготовката на градско и пространствено планиране, контрола по подготовката и изпълнението на проекти в строителството, екологията, архитектурното и териториално планиране. Председател на тръжни комисии по открити конкурси по Закона за обществени поръчки. В периода 2000-2002 г. е работила в фирма "ГЕОС" ООД в град Смолян като член на проектански екип, свързан със строителен надзор. Отговаряла е за строителения надзор и контрол на сградите по проект "Красива България". |