Българските планински райони се нуждаят от дългосрочна национална политика, която да насърчи тяхното опазване и устойчиво развитие. Това заяви президентът Георги Първанов пред участниците в националния форум, организиран от Асоциацията за развитие на планинските общини (АРПО), който се проведе на 10 и 11 юни в курорта Пампорово. Президентът подкрепи инициативата им за разработване и приемане на специален закон за планинските територии в България. Той подчерта, че проблемът с устойчивото развитие на планинските райони е изключително важен, тъй като засяга 28 на сто от населението на страната и 40 на сто от общините, на чиято територия е съсредоточена значителна част от националните природни богатства. "Там все по-осезаемо ще се усещат последиците от икономическата криза, което налага и предприемането на адекватни превантивни мерки", заяви президентът и посочи три конкретни идеи. На първо място се изисква детайлно изясняване на спецификата на тези територии, които в голямата си част имат трансгранично значение. На второ място Първанов посочи нуждата от промяна във финансирането на публичните дейности в планинските общини. Освен чрез преки държавни субсидии в местните хазни би трябвало да постъпва и значителен дял от приходите от експлоатация на природните ресурси и забележителности, намиращи се на техните територии. Третата стимулираща мярка е осигуряване чрез държавния бюджет на задължителното кофинасиране, което планинските общини трябва да осигуряват при кандидатстване с проекти по еврофондовете.     Президентът изрази надеждата си, че в следващия парламент идеите за създаването на специален закон за устойчиво развитие на планинските територии ще бъдат реализирани, но те трябва задължително да бъдат последвани от създаване на адекватна поднормативна уредба и институционален апарат за прилагане на новата политика. Той препоръча създаването на специална подкомисия за планинските райони в бъдещия парламент, която в диалог с АРПО и националното сдружение на българските общини да изработят законодателната рамка.В декларация, приета на форума, кметовете и представителите на планинските общини призоваха единодушно народните представители в следващия парламент да поемат като обща кауза "инициирането и отстояването на една нова комплексна политика, обхващаща икономическите, социалните, екологичните, демографските, комуникационните, териториално-устройствените и културно-образователните приоритети в развитието на планинските селища през следващите години". Александър Краваров, кмет на Банско и председател на управителния съвет на Асоциацията на планинските общини, заяви, че обществените очаквания в тази насока са значителни и в духа на европейската практика те могат да намерят изражение единствено в приемането на закон за планинските райони.Според кмета на Смолян и председател на НСОРБ Дора Янкова на България най-приляга законодателството на Франция, Италия и Швейцария, насочено към общо развитие чрез интегриран подход. Тя заяви, че голямата дискусия сред специалистите езаконовата дефиниция за планинските районии посочи, че законовата база е дадена в чл.20 на конституцията, даващ възможност на държавата "да създава условия за балансирано развитие на отделните райони в страната и подчертава териториалните органи и дейности чрез финансова, кредитна и инвестиционна политика".По критерии, близки и съвместими с тези на страни - членки на ЕС, като планински райони в България се определят териториите с надморска височина над 500 м. На този критерий отговарят 41.8 на сто от общия брой на населените места. В тях са съсредоточени 78 на сто от общата пътна мрежа, 82 на сто от горския фонд, 39 на сто от обработваемата земя, голяма част от добива на полезни изкопаеми, минералните извори, основен дял от курортните туристически ресурси и природни забележителности и биосферни резервати на страната. Най-затруднено е развитието на населените места, разположени на над 1000 м височина, които са с най-бедна инфраструктура по отношение на транспорт, електроснабдяване, водоснабдяване, образование и здравеопазване. Според проучване на Асоциацията на планинските общини това са около 240 селища в Смолянско, Благоевградско, Пернишко, Кюстендилско, Монтанско и др.   Сред основните предложения на общините към бъдещия закон за планинските райони са дефинирането на понятията планински територии, планински райони и планински общини, регламентиране на мерки за стимулиране на инвестиции и публично-частни партньорства и др. (виж карето).От Асоциацията на планинските общини предлагатда се въведат данъчни и други финансови облекчения за бизнесакойто инвестира в тези "необлагодетелствани райони", например освобождаване от данък за определен срок или облекчена ставка за едноличните търговци, разкрили определен брой работни места. Необходимо е предвиждане на специфични критерии, които да увеличат субсидиите на планинските общини и отпускане на кредити, гарантирани от държавата, и др.В проектозакона също трябва да залегнат конкретни мерки за подобряване на земеделието, животновъдството и рационалното и природосъобразно използване на горите; на образованието и здравеопазването.Наличният природен ресурс трябва да се използва по-ефективно за развитие на целогодишен здравен, СПА, селски и познавателен туризъм. Като нови локални туристически дестинации имат шанс да разгърнат своите възможности общините в югозападните планински части, Източните и Западните Родопи, цяла Стара планина, Витоша и Люлин, Северна Рила, Пирин и др. За стимулиране на туристическия бизнес кметовете предлагат да се предоставят при преференциални условия държавни и общински терени и сгради за развитие на профилакториуми, рехабилитационни заведения и др.За опазване на природната среда е задължително въвеждане на специфични правила и норми за териториално устройство и застрояване на планинските райони.Безспорно най-важният и най-проблемен въпрос, който трябва да бъде решен по законов път, е изборът и осигуряването на финансовия механизъм, необходим за действието на закона, коментираха кметовете. Като една добра възможност се предлага създаване на Национален публично-частен фонд за развитие и опазване на планината, от който да се финансират мероприятия, свързани с устройството и опазването на планинските територии, с предоставяне на повече и по-качествени услуги на местното население, с подобряване на транспортните инфраструктура и обслужване, с решаване на проблемите на заетостта на населението. Средствата на фонда биха могли да се набират от държавния бюджет, от преотстъпени от държавата данъчни приходи, както и на средства под формата на процент от печалбата на търговските дружества, работещи на териториите, обект на законова регламентация.