Очаквахте ли живота на сградата "Жаклин" и че ще получите признание за нея?Р.Б.: Всяка сграда заживява собствен живот, след като бъде построена. Не сме мислили за наградите при проектирането й. Радваме се, но сме и малко изненадани.Вашата сграда като че ли наложи мода у нас, как е по света?Пл.Б.: Известна структура е "Хабитат" в Монреал, но тя е от друг тип. Изразните средства на архитектурата по света зависят от новите материали. Когато ги има, нещата придобиват нова естетика, появяват се течения, нови техники. В архитектурата, когато имаш да кажеш нещо, е важно да го кажеш правилно. И да си свършиш работата до последния детайл.Говоренето за архитектура се оказва не по-маловажно от правенето на архитектура?Пл.Б.: Да, вярно е. Архитектите по света не се притесняват да говорят за онова, което ги вълнува. Когато се натрупат проблеми, те говорят с цел да ги разрешат, конкретно, с имена и цифри. У нас анонимността уморява и няма архитектурна критика. Трябва да можем да оценяваме работата на колегите си по достойнство, с плюсове и минуси.Имате ли отношение към конкурсите, които се проведоха напоследък?Пл.Б.: Гилдията се вълнува от конкурсите за новия правителствен център, спортната зала и пленарната зала на парламента. За правителствения център проектът на Доминик Перо беше най-нормалният. Шегуваме се, че той е проучил какво става в България и е решил да прикрие всичко; че Фостър прави кръгла маса, защото демокрацията трябва да победи, а Заха Хадид разтяга материалите, но няма къде да ги направи освен в пустинята.Далеч сме от идеята всеки да прави градоустройство, но сме убедени, че на територията на вторичния център могат да се решат проблеми на града. В София от години не е изграждано нищо за спорта. Това ме подсеща и за метрото. По цял свят да проектираш метро е особено престижно. Фостър прави станция в Лондон. Ние с какво ще останем в историята? Никаква естетика и отношение към детайла...За спортната зала - не позволиха на български проектанти да участват. На кого спестиха време? На журито ли, което разгледа три проекта вместо 30. За мен е важно развитието на града, а не желанието на Весела Лечева да направи спортна зала. Изглежда, се търсеше най-евтин проект. Сроковете бяха безумно кратки. За да успееш, трябва да имаш готов проект. Което означава два варианта - готов проект за някого или журито бяга от отговорност.Намирам тъжен процеса на глобализация, който позволява хора, които не са част от града, да се произнасят за бъдещето му. Най-добрите проекти в света са на архитекти, които познават добре местата и духа им: Фостър -  Лондон, Доминик Перо - Париж.Р.Б.: Франк Гери и Заха Хадид ще станат нарицателно за лошо вписване в средата. Те работят по теми - щом е за България, това е Източна Европа и може да се направи същото като в Русия.Пл. Б.: Известни архитекти като тях, ако работят с българи, за да опознаят проблемите, може да се получи добър резултат. Селището на Фостър на морето е същото като в Богота... А се спазвали традициите на българската архитектура. Днес се получава огромно разминаване между думи и дела. Едно четеш, а накрая виждаш резултата и знаеш, че всичко е било само приказки...И за партийния дом. Това е сграда с история, символ на власт, и не виждам защо трябва да се бяга от историята й. Би могла да стане музей на комунизма или музей на града, защото е на централно място.