Като част от енергийна ефективност наскоро у нас се появи и стандартът "пасивна сграда". Липсата на информация и познания както сред потребителите, така и сред инвеститори и нуждата от добре подготвени специалисти, прави темата все още слабо застъпена у нас. Българският опит засега се изразява в няколко, макар и частни проекта, но като цяло започва да набира популярност.Наскоро беше учредено специално сдружение с нестопанска цел "ИГ Пасивни сгради България", в което влизат физически лица и фирми – предимно големи международни компании, заинтересувани този вид строителство да се развие бързо и в България.Сред целите, поставени от участниците в него, са:- популяризиране на идеята и концепцията на пасивните сгради с цел стандартът ПС (пасивна сграда) да бъде широко прилаган, да залегне в държавни нормативни документи и да получава преференциално финансиране- стандартът да стане задължителен за ново строителство и обновяване на съществуващия сграден фонд- подпомагане на българските държавни институции с идеи и практики за изпълнение на плана на Европейската комисия "20-20-20". В основата му е залегнала идеята до 2020 г. за намаляване емисиите от вредни газове в ЕС с 20%, 20% от енергията да бъде получавана от възобновяеми източници, както и увеличаване на енергийната ефективност с 20%.- представяне на предимствата на пасивните сгради - енергийна ефективност и енергийна независимост, комфорт на обитаване на най-високо ниво, принос към екологията с радикалното спестяване на въглеродни емисии, финансови предимства за собствениците имИнж. Орлин Илиев – директор на "ЕСХА България" ООД и един от учредителите на Информационна група "Пасивни сгради България":Нужно е да се вземат мерки за намаляване до минимум на използваната енергия Защо няма построени пасивни сгради в България?Не само в България, но и в света съществува т.нар. порочен кръг на вината, според който строителите не строят природосъобразни сгради, защото предприемачите не им ги възлагат. Те не ги възлагат, защото инвеститорите не ги искат, инвеститорите не ги искат, защото не вярват, че обитателите ще ги търсят, а обитателите не ги търсят, защото никой не им ги предлага.За промяна на порочния кръг огромна роля имат изследователски и образователни институции, банки, специалисти по недвижими имоти, оценители и сертифициращи органи. От друга страна, мнозинството финансисти не включват въпроса за устойчивостта при оценка на недвижимия имот и финансовите си решения, освен ако устойчивите строителни решения не са интегрирани в сградата.Какво трябва да се направи в България?Логиката е първо се намали до минимум енергията, необходима за отопление и охлаждане на сградите, после да се поставят възобновяеми енергийни източници – фотоволтаици, малки ветрогенератори на всяка сграда с цел осигуряване на определен процент от потреблението й, както и такива с големи мощности. Колкото България е по-малко зависима от нефт, газ и уран, толкова по-добре.Като говорим за енергийна неефективност, ако разгледате данните на Националния статистически институт, ще видите, че близо 23% (10 000 GWh) от произведената енергия в България е необходима за самите производители на тази енергия.Ако се приеме национална програма, на база стимули и задължителни изисквания можем да постигнем стотици милиони левове икономия и разкриване на огромно количество работни места. Ако 10% от новите жилищни сгради се строят по стандарта пасивна сграда, както и ако реновираме всяка година по 0.1% от съществуващите жилищни сгради в България, за един кратък 10-годишен период ще се спестят над 1 милиард лева. Ако прибавим и обществените сгради – училища, болници и др., ще надхвърлим горепосоченото число.Странното е, че и дори специалистите топлотехници са против навлизането на стандарта ПС както поради непознаването му, така и поради страха, че ще им намалеят работата и доходите. А истината е точно обратната – проектантите по ОиВ ще имат огромно количество работа и приходи. Дори търговците на климатични и отоплителни системи ще имат повече приходи поради задължителното вкарване на вентилационна рекуперативна система във всяка сграда.С колко е по-скъпа една пасивна сграда и за колко време се връща тази инвестиция?Изчисленията са за еднофамилни къщи, при големи сгради процентът оскъпяване е по-малък и срокът за връщане на инвестицията е по-кратък, въпреки че времето на отопление, охлаждане и вентилация е относително по-малко средногодишно.Ако сравняваме т.нар. къща по БДС с пасивна при площ от 180 кв.м, разликата е около 36 000 лв., като не забравяте, че е налице намаление на цената на отоплителната система. За съжаление не можем да оценим ценово южната ориентация, липсата на засенчване и компактната форма. При ориентировъчна строителна стойност на къща по БДС "на шпакловка и замазка" от около 200 000 лв. разликата е 18%. Но ако прибавим и стойността на парцела, проектиране, разходи за инфраструктурата и по-луксозно изпълнение, разликата може да стане някакви си 9%. Парите се "връщат" чрез намаление на сметките за енергия за отопление и охлаждане, като разликата годишно е до 15 000 kWh, или 2775 лв. Без отчитане на лихви по евентуален кредит, нито увеличение на цената на електроенергията инвестицията се връща за около 13 години.Светла Бонова:Пасивната сграда е икономически изгоден моделПрез последните години станахме свидетели на небивал строителен бум. Всички сгради независимо от качеството и локацията си се продаваха. Законодателството изоставаше от европейските тенденции за енергоефективност на сградния фонд. В "ИГ Пасивни сгради" си поставяме за цел да покажем какво е наистина висококачествено строителство. Изборът на стандарта "пасивни къщи" не е случаен, защото това е теоретически доказан и изпитан в практиката модел, тъй като при него има перфектен баланс между комфорт, енергоефективност и възвращаемост на инвестицията. Може да се направи и още енергоефективна сграда, но тогава себестойността и поддръжката и биха били неразумно големи.У нас, когато се говори за енергийна ефективност, обикновено се прави асоциация със слънчевите колектори и фотоволтаични клетки. Това е неразделна, но финална, завършваща част от енергоефективното строителство. На първо място, трябва да се минимизират загубите на топлина и да се максимизират топлинните печалби чрез правилно разположение на сградата, компактност на формата, използване на топлообменници. Трябва да се решат проблемите с топлинните мостове, преослънчаването, вентилацията. Тъй като енергоефективността и качественият микроклимат не могат да се "пипнат", обикновено строителите не ги вземат на сериозно, прескачат нормативни изисквания, липсва компетентен контрол. А една сграда, колкото и да е здрава и представителна, ако не е комфортна - не изпълнява основното си предназначение.Пасивни сгради са построени в страни с много по суров климат – Дания, Финландия и в такива, където по-голям проблем е охлаждането – Испания. В България имаме всички климатични и технически предпоставки пасивната сграда да стане устойчив модел за строителство. Задачата на сдружението е да покаже, че може да се даде истинска стойност за парите на инвеститора, като едновременно се подпомага опазването на околната среда.Арх. Георги Николов, създател на архитектурно студио "Архе":Стандартът "пасивни сгради" трябва да стане разпознаваемСтандартът "пасивни сгради" е есенция на идеята за енергоефективност, а у нас още трудно може да говорим реално за такава идея. Все пак започват да се взимат мерки, макар плахи и не толкова професионално оформени, а има и безброй възможности, които са в интерес и на енергийната политика на страната, и на строителната индустрия. Като част от ЕС страната е поела определени ангажименти, което означва, че рано или късно интересът към този стандарт ще нарасне, дали ще бъде чрез налагане на политиката на Европа или на чисто пазарен принцип, ще видим.Често срещан проблем е, че масово при строителството не се спазват нормите за енергийна ефективност. Прави се някакъв проект, често проформа, не се уточнява дори видът на изолацията. Нещата се влошават допълнително и в следващите фази - най-вече по време на строителството, поради липсата на контрол.Имаме опасения, че това може да се случи и със стандарта "пасивни сгради", затова идеята ни е да въведем нова сертификационна процеура, която да следи за стриктното прилагане на изискванията по време на всички етапи. Ще направим връзка с Passivhaus institut, като ще се опитаме да направим процедурата достъпна за условията у нас, но отговаряща на високите изисквания. Стандартът "пасивна сграда" трябва да бъде разпознат от държавните органи, като начало няма да бъде задължителен, просто трябва да бъде демонстрирана една по-изгодна инвестиционна възможност.Това, което искаме, е да не говорим на сложен език, а да обясним на крайния потребител какви са ползите от една пасивна сграда. Решението е да се инвестира в енергоефективност, а това означава също и интелигентно реновиране на съществуващия сграден фонд.