Територията на община Казанлък притежава ценен културно–исторически и природен потенциал. Този потенциал заедно с протичащите социални, икономически процеси от миналото до днес са причина за формирането на характерен културен пейзаж.Тези въпроси разглежда дипломна работа на тема "Коцепция за общ устройствен план на част от община Казанлък с акцент върху културния пейзаж" на сборния екип на Димитрина Пиронкова и Мила Йолова от специалност "Урбанизъм" на Университета по архитектура строителство и геодезия. Една от отличните разработки в дипломната сесия за степен "Бакалавър".Освен високата естетическа стойност, която притежава, културният пейзаж отразява идентичността на територията и хората, които я населяват. Това го превръща в съществен акцент, който трябва да бъде взет под внимание при провеждането на бъдещи устройствени мероприятия, свързани с развитието на общината. Поради тази причина, целта на дипломната работа е разработването на концепция за общ устройствен пан на част от община Казанлък, отчитаща протичащите социално–икономически процеси на наднационално, регионално и местно равнище, с акцент върху запазването на характерния облик и идентичност на мястото.Териториалният обхват на разработката е обоснован от значителната концентрация от обекти на културно-историческо наследство, природните дадености, както и характерния начин на използване на земята.Направен е анализ, който разглежда социално-икономическите процеси и природо-географските характеристики. Колективът е разгледал еволюцията на понятието "културен пейзаж" както и примери за такива, които присъстват в листата на световното наследство на ЮНЕСКО. Тези примери помагат в определянето ценността на пейзажа в разглежданата територия, неговите форми и процесите довели до характерния облик днес.За целите на разработената концепция са изведени принципи:Запазване на характерния културен пейзаж – този принцип разглежда запазването на културния пейзаж като запазване на характерната идентичност на територията.Диверсифициране на стопанкия профил на населените места – голяма част от населените места в разглежданата територия имат предимно селскостопански профил. Неговото диверсифициране и разнообразяване ще допринесе за постигане на конкурентноспособност и ще повиши качеството на живот на населението. Това включва придаване на обслужващи, производствени, туристически и транспортни функции.Създаване на полицентрична структура от населени места – създаване на социално-икономически връзки на всяко едно населени място с останалите.Постигане на социално–икономическо развитие при опазване качествата на околната среда – опзването на околната среда е предпоставка за постигане на по-високо качество на живот и комфорт на обитаването.Отчитане на европейските програми и политики за развитие на урбанизираните и извънселищни територии – този принцип е обоснован от членството на България в ЕС, което налага отчитането на европейските програми и политики, имащи отношение към разглежданата тема.Отчитане на протичащите социално–икономически процеси на глобално, европейско и национално равнище – разгледана е световната икономическа криза, както и възможните подходи за действие в такава ситуация.Направено е зониране на територията като са определени десет зони с допустими и недопустими дейности, както и устройствени показатели в зоните на намеса. На база на направеното зониране е разработено конкретно предложение за разглежданата територията с приоритетно развитие на модерен аграрен сектор с акцент върху розопроизводството. Предвидени са терени за разполагане на борси за местната продукция, преработвателни предприятия, лаборатории за сертифициране на качеството на продукцията и други.Разглеждането на културния пейзаж като ресурс за социално-икономическо развитие е обвързано с предложение за два тематични маршрута. Екипът предлага това да бъдат "Рози" и "Траки". Тематичните маршрути ще спомогнат за по-добра изява на ценностите, които представят идентичността на територията, ще я популяризират, като едновременно с това ще спомогнат за регистриране на приходи в общината.