До края на тази година един от най-спорните проекти между България и Русия – петролопроводът Бургас – Александруполис би трябвало преминe през Оценка за въздействие върху околната среда.Това стана ясно по време на официалното представяне на проекта от страна на международната компания "Транс Болкан Пайплайн", ангажирана с неговото изграждане, в която участваха представители на няколко министерства, които имат отношение към проекта."Обсъждането беше с акцент върху екологията. Строителството трябва да започне през 2011 г., а съоръжението да бъде въведено в експлоатация през 2013 г.  Няма много причини да не продължим, но ще са необходими дейности на правителството", посочи Тайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.Около проекта съществуват много въпросителни – на първо място е фактът, че към момента руската страна не е договорила доставката на петрола и се работи върху два варианта – "достави или плати", или с други думи, отговорността да се поема от доставчика. А спрямо подписания преди повече от две години меморандум между България, Гърция и Русия ангажиментът на руската страна е да осигури доставката на петрола и капацитета на съоръжението.От друга страна, опазването на околната среда е сред най-големите притеснения на хората от региона, за които основното препитание е туризмът. Настроенията са противоречиви, а страховете са свързани основно с метода на разтоварване на суровината чрез платформи в морето, разположени в Бургаския залив. В началото на миналата година гражданите на Бургас и общината проведоха неуспешен референдум, но независимо от ниския процент на гласувалите мнозинството от тях се обявиха против проекта.По този повод "Транс Болкан Пайплайн"  представи на участниците в презентацията две основни технологии  – плаващ буй и естакада. Въпреки че разходите за двата варианта са съпоставими, според мнението на експертите плаващият буй е по-подходяща технология от екологична гледна точка.Буйовете (SPM) са широко разпространени за разтоварване на танкери в Новоросийск, Констанца, Тарагона, Северно море и др., използват се в над 1000 обекта по света и са с нисък риск за околната среда. Тяхното предназначение е да задържат танкера и не представляват плаващ резервоар за съхранение на нефт.По този повод министър Трайков заяви, че предстои още много работа, в която да бъдат включени структурите на гражданското общество в обсъжданията, които трябва да бъдат направени.По предварителен план подробният проект, доставката на оборудването и старта на строителството трябва да започне през 2011 г., а през 2013 г. съоръжението да бъде въведено в експлоатация. Петролът ще се транспортира от Каспийския басейн през Черно море до Бургас и оттам до Александруполис на Егейско море.Общата дължина на основната тръба би трябвало да бъде 258 километра, от които 134 да преминат през бълагарска територия, а 124 през гръцка. Преносният капацитет е 35 милиона тона годишно, но може да се увеличи до 50 милиона тона. Финансирането на проекта ще се осигурява от функционирането на петролопровода.Очакваната печалба за страната ни от транзитните такси е 35 млн. долара годишно, но съществуват и мения, че проектът е икономически неизгоден.