Граждани и архитекти правят опит да спасят къщата на Фингов
В петиция до премиера инициативен комитет настоява за автентичния вид на сградата
Двеста души архитекти, учени, културни дейци, журналисти и столичани се подписаха под петиция за спасяването на къщата на арх. Фингов на ул. "Шипка" 38. На 10 ноември инициативен комитет на Движението за опазване на паметниците на културата в България и на организацията "Граждани за София" алармира в писмо до министър-председателя, до министрите на културата и на регионалното развитие и благоустройството, до председателя на постоянната комисия по култура в парламента и до председателя на Столичния общински съвет, до главния архитект на София, както и до председателите на професионалните и творческите организации на архитектите, художниците и ландшафтните архитекти за надвисналата сериозна заплаха паметникът на културата от местно значение да загуби автентичния си облик.Според авторите на петицията е налице крещяща липса на респект към къщата, изградена като един от образците на сецесиона по проект на арх. Георги Фингов през 1908 г. за негов семеен дом. Емблематична за културната ни история е и стилизираната каменна женска глава от скулптора Андрей Николов , която се намира на входа. В началото на ХХ век къщата на Фингов се превръща в средище за вдъхновяващи дискусии на радетелите за нов стил в изкуството архитекти, скулптори, художници, артисти, писатели.Забележителната сграда е обявена за архитектурно-строителен паметник на културатаот местно значение през 1978 г., бр. 40 на Държавен вестник. Освен с творчеството на двамата видни представители на културата къщата се свързва и с името на втория й собственик от 1913 г., Петко Тодоров, кмет на столицата.Творбите на арх. Георги Фингов не отстъпват по майсторство и актуалност на редица образци на европейския сецесион, обясняват авторите на петицията. Той е значима фигура в модерната архитектура на съвременна България. Получава образованието си във Виена, където е сред основателите през 1897 на дружество "Сецесион". През 1903 г. е съосновател на дружество "Съвременно изкуство" у нас. По негови проекти или в съавторство са изградени манастир "Св. Димитър" в Евксиновград, митницата в Бургас, вили във Варна, къщите на Лаос Функ, на Вера Дренкова, на ген. Кирил Ботьов в София, училища и търговски сгради. След реституция къщата става предмет на инвестиционно намерение за разширение и надграждане от новия й собственик "Бългериън констракшън хаус" Това е напълно възможно, след като през май т.г. директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (бивш НИПК) арх. Георги Угринов е дал зелена улица на предложението за изменение на плана за застрояване и на работния устройствен план по искане на инвеститорите, за което в. "Строителство Градът" ви информира. Фирмата възнамерява в УПИ VIII-14, кв. 554, в местност Центъра, зона А, да се извърши преустройство на сградата, да изгради подземен паркинг и стъпаловидно надстрояване на къщата с три етажа към ул. "Шипка" и пристрояване на пететажен обем в двора на имота към ул. "Васил Априлов". Документите се придвижват към направление "Архитектура и градоустройство", район "Средец" и обратно, в НАГ - през септември, до изясняване на възможните казуси с уточняването на разпоредбите на действащото законодателство по устройство на територията и защита на културното наследство. Няма законова пречка, която да възпре проектирането и изграждането на нова модерна сграда въпреки охранителните текстове на Закона за културното наследство, гл. IV, чл. 49, 2в, пише в петицията. Според проекта, разработен от Студио за архитектура, интериор и дизайн, шедьовърът е задушен от новите обеми в двора. Жертват се почти вековни дървета, както и стилистичните особености на силуета към ул. "Шипка", чаровният дървен еркер на застройката, атмосферата около Докторската градина. "За пореден път ще се наруши драстично респектът към културните ценности в столицата от институция, призвана да опазва културната памет на страната – Националния институт", пише в петицията си инициативният комитет и призовава да се спазват законите в областта на опазването на паметниците на културата. Да се ангажират с проблема са призовани правителството, Министерството на културата и Столичната община.