Столичният кмет Йорданка Фандъкова наложи глоба от 100 хил. лева на управителя на "Ти Ей Би Риъл Естейт" Ефстратиос Катсалис за лошо стопанисване на индивидуален паметник на културата от национално значение в архитектурния комплекс "Захарна фабрика". Базираната в Кипър фирма на Катсалис стана собственик на Голямата фабрична сграда от юни тази година, без да предприеме бързи мерки за спасяването й от набези и ограбване. От началото на годината Столичната община прави няколко предписания за конструктивно укрепване. Последните й собственици оспорват процедурата. На 3 декември е извършена проверка от служители на община "Илинден", в която участват инспектори от създадената преди месец и половина главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерството на културата. Присъстват и полицаи, които констатират драстични примери за безстопанствено отношение и разграбване. Откриват дълготрайно настанили се жители. На 4 декември кметът Йорданка Фандъкова подписва акт за административно нарушение, според който трябва да бъде наложена глоба от 100 хил. лв. на собственика "Ти Ей Би Риъл Естейт".Захарна фабрика е една от най-старите индустриални сградина Балканите. Построена е през 1898 г. на четири километра извън столицата по направлението на жп линията София - Кюстендил. Неин собственик е белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии", част от групата на "Солвей". През 40-те години върху 80 дка в съседство с фабриката са построени първите работнически жилища. Сградата се намира недалеч от административната сграда на община "Илинден". Заради историята й като промишлен обект и жилищен комплекс Националният институт за паметниците на културата я обявява за архитектурно-строителен паметник на културата с "национално значение".И докато преди 10 години тя имаше потенциал чрез модерните методи на ревитализация и оживяване на стари промишлени халета да получи нов живот и да се превърне в модерен арт център например, за съжаление собствениците й от "София мел" я оставиха да се руши съзнателно, а през лятото я продадоха. През 2006 г. инициативна група от защитници на културното ни наследства издадоха неин некролог и я обявиха за изчезваща сграда. От началото на 2009 г. с акция в защита на уникалния национален културен паметник се обявиха групи архитекти, които я включиха в програмата за пренареждане на софийските пространства. Сред инициативите им бе Захарна фабрика да се превърне в "Място за пушене" от средата на 2010 г. за повече от 700 хил. пушачи. През 90-те години са провеждани обществени обсъждания с участието на столичната администрация за създаване на културен център от типа на парижкия "Бобур" или за търговски център. Свои идеи представят арх. Атанас Агура, вече покойник, и арх. Васил Китов.При проверката инспекторите установяват, че обектът не се стопанисва и охранява, а порталът е широко отворен. През него безпрепятствено преминават каруци, натоварени със строителни и метални елементи от конструкцията на сградите. На места липсват ограждения. В североизточната част на имота оградата е разрушена, което е предпоставка за непрестанни набези и разграбване на сградите. В резултат на бездействието на собственика някои от халетата, подовите и покривните конструкции в източната й част са съборени заедно с носещи ферми, а материалите са изнесени.В останалите сгради от комплекса са нанесени големи щети и разрушения, предимно във вътрешността на сградите. Това включва носещи елементи: разрушени са вътрешни зидове, демонтирани са стоманени колони, носещи стоманени греди и други елементи от подовите конструкции. Демонтирана е голяма част от покривната ламарина. Частично е разрушен тухлен зид на източната фасада. Има паднала част от покривната конструкция на едноетажна сграда източно от Голямата фабрична сграда. Тя представлява едноетажно промишлено хале със стоманени покривни ферми и тухлени фасадни стени.