Деветдесет години от създаването на строителни войски
ИсторияГодината е 1920. Рождената година на Строителните войски (трудовата повинност). Абревиатурата ГУСВ е добре позната на строителния пазар. С времето е отразявала различни организационни и структурни промени, но в себе си е съхранила най-важното - надеждността и сигурността.Днешното държавно предприятие "Строителство и възстановяване" (ДП СВ) е наследник на Строителни войски, създадени по идея на държавника Александър Стамболийски. Разрухата след Първата световна война налага да се създаде военизирана структура, която на принципите на казармената дисциплина да възстанови в кратки срокове инфструктурата и икономиката на страната. Положителният резултат е бърз. Трудовата повинност, след това Строителни войски, а днес ДП СВ със своята сигурност и бързина стават емблема за строителство в България цели девет десетилетия.Промените наложиха нова динамика, но традицията във фирмата си остана, останаха специалистите, останаха и строителните възможности. Повиши се надеждността като партньори.ДП "Строителство и възстановяване" обхваща почти целия спектър на строителната дейност. Поделенията са разположени на територията на цялата страна и разполагат с материална база, която обезпечава изпълнението на всякакви обекти. Гъвкавост, атрактивни цени и повишена конкурентоспособност са приоритети на фирмената политика.Визитни картички на фирмата са големите индустриални обекти в цялата страна, хилядите жилища, уникалните съоръжения в ЮАР и Русия, голяма част от основната пътна мрежа в България. Ако можем да говорим за позиции и възможности в бранша, то с пълно основание можем да кажем - да, те съществуват и легитимират ДП "Строителство и възстановяване" като значим участник на строителния пазар в страната.По примера на България трудова повинност е въведена в редица страни на Европа, Азия и Америка.Така например задължителна трудова повинност е създадена в Унгария, Австрия, Канада (1932 г.), в Америка (1933 г.), в Япония и Естония (1934 г.), в Германия и Полша (1937 г.) и други. В трудовата повинност на Америка през 1933 г. по заповед на новоизбрания президент Рузвелт са свикани 274 375 трудоваци. Формирования, подобни на строителните войски, изграждат в Куба, Виетнам, Монголия, Танзания, Лаос и др. През зимата на 2000 г. близо 70-хилядна армия участва във възстановяването на страната от катастрофалните наводнения, войската строи пътища, жилища, болници и училища.СъздаванеЗаконът за трудовата повинност влиза в сила на 14 юни 1920Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор постави България на колене. Репарации, орязване на територии, стопанска разруха - всичко това се стовари като изключително тежко бреме върху българския народ, който плати жестока цена по фронтовете на войната, без да може да осъществи своето национално обединение. Няколко месеца по-късно като премиер на земеделското правителство Александър Стамболийски внася в Народното събрание законопроект за създаване на трудова повинност. Наложеният впоследствие крайно несправедлив мирен договор на България изцяло избистря идеята за създаване на институция, която да противодейства на убийствените клаузи. "Помирявайки се със съдбата си, ние трябва бързо да се приспособим към новите условия - пише през февруари 1920 г. Стамболийски в мотивите към Закона за трудовата повинност. Решени да скъсаме един път завинаги с миналото, решени да напуснем пътя на безумните и катастрофални военни лудории, ний трябва бързо и без колебание да тръгнем в противоположна посока по пътя на мирното и културно стопанско развитие. Защото само по тоя път ние ще можем не само да излезем от ужасното тежко положение, в което ни постави Парижката конференция, но ще можем да спечелим онова, което изгубихме през войната... Законът за трудовата повинност носи една съвършено нова организация на човешкия труд. Идеята обаче, която е изложена в него, достатъчно бе популяризирана, за да не учудва днес никого... Аз мисля, че тази идея, усвоена от всички, оживотворена чрез един закон и приложена с такт, умение и смелост, в скоро време ще се превърне в един от най-добрите инструменти за морално възпитание, икономически и социален подем на България."След продължителни дебати Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола - мъжете, навършили 20, а девойките - 16 години - подлежат на задължителен обществен труд. Така правителството постига една от основните свои цели - младите хора да отдават силите си за въздигането на родината.Още през 1911 г. Стамболийски организира своите съселяни от родната Славовица да залесят гол хълм с борови дървета над селото. Пред съподвижници земеделският водач ще каже: "И този задружен труд даде много добри резултати. Сега там расте борова гора. Ако сте чели или гледали пиесата "Вуйчо Ваньо" от Чехов, един от неговите герои казва: "Когато чувам как шуми моята млада гора, посадена от собствените ми ръце, аз съзнавам, че ако след хиляда години човек бъде щастлив, за това съм допринесъл малко и аз." А аз още сега се гордея с моите земляци. Гората, която посадихме, израсна, краси селото..."През годините1920 г.Народното събрание приема Закона за трудовата повинност.1934 г.Преминават на подчинение на министъра на войната, от април 1936 г. се преименува на Трудови войски.1940 г.Окончателно се приобщават към армията със статут на спомагателни войски.1954 г.Преминават на самостоятелна стопанска сметка и са подчинени на Министерския съвет.1969 г.Трудовата повинност се преименува в Строителни войски.2000 - 2010 г.Структурата е организирана в държавно предприятие "Строителство и възстановяване" към МРРБ.Реализирани обектиТунел "Козница" Най-големият на Балканите с дължина 5801 м. Завършен е на 21 декември 1952 г. Изградени са километри шосета и жп линии в транспортната инфраструктура на страната.Мостът на дружбатаРусе – ГюргевоНай-големият от всички мостове по река Дунав. Заедно с подстъпите е дълъг 2008 м, а от арка – 11 км и 8 м. Изградена е Карабоазката дига край Дунав, която предпазва низината от реката.Добруджански районОт 1951 до 1956 г. са изградени 6 напоителни канала с обща дължина 118 км, 20 малки язовира, 11 помпени станции, 81 водни кули, 283 шахти за вода, 417 обществени чешми, 520 селища са водоснабдени, прокарани са 263 водопровода.Помпена станция край село Гетманци, ВидинскоНай-голямата на Балканите. Изхвърля вода на 28 м височина и се разпределя по 200-километрови канали. Напоява над 220 хил. дка земя. Едновременно се работи по 5 язовира и три водноелектрически централи.Водоснабдяването на Черноморието от Варна до Китен, Джерман - СкакавицаВ периода 1957-1960 г. са положени 800 км водопроводи. Войските изграждат водоснабдителната и канализационна мрежа в много градове и села.Металургичен комбинат "Кремиковци"Въпреки настоящата му слава той е един от знаковите обекти, изпълнени от Строителните войски. Такива са и заводите в Девня, ТЕЦ "Марица-изток" 1, 2 и 3, АЕЦ "Козлодуй", Нефтохимическият комбинат край Бургас, минно-обогатителните комбинати "Елаците", "Асарел", "Медет" и още много други.Родопски минен басейнИма над 170 обекта. За 2 години от 1956 г. за изградени хотел, профсъюзен дом, болница, дом на културата, хлебозавод, банка, 112 блока с 5150 апартамента и 8 общежития с 1800 легла. Жилищни комплекси и градчета в градоветеПостроени са хиляди жилища във всички по-големи градове. Към тях - и необходимите за населението социално значими сгради и съоръжения като болници, училища, детски градини.Телевизионната и УКВ кула на връх БотевСтроени са при изключително тежки условия и за много кратки срокове.Шосето Шипка - ГабровоПостроено през 1927 г. от цар Борис III, който награждава началниците и войниците за добрата им работа. През следващите години са построени хиляди километри шосета и жп линии, най-вече в планинските райони и отдалечените села и малки градчета.Материалите са предоставени от Минчо Марков и Христо МантуровИнж. Антон Начев, главен директор на ДП "Строителство и възстановяване", 2010 г.:Опитът и екипът са двигателите ниГ-н Начев, през септември миналата година поехте поста директор на държавно предприятие "Строителство и възстановяване", какво заварихте и какви са първите ви впечатления?- Лично аз се чувствам щастлив да оглавя предприятие с такива сериозни традиции като "Строителство и възстановяване". Няма да крия, че предприятието се намира в тежка ситуация, но аз вярвам, че то притежава нужната енергия, опит и капацитет, за да се издигне до една от водещите компании в строителния сектор, както е било винаги.Ще предприемете ли структурни, организационни и кадрови промени?- Смятам, че е необходимо да бъдат направени някои промени, но и че подобни стъпки трябва да бъдат предприемани много внимателно. Във всеки случай ние се стремим с оглед на сериозната конюнктура в строителния сектор в момента да изготвим структура, която ще ни позволи да сме конкурентни на най-сериозните компании в бранша.Какви са перспективите през тази година?- С оглед на тежката ситуация на пазара няма компания в нашия сектор, която да не е засегната от кризата. Във време на криза обаче оцеляват най-добрите, които през годините и в много по-тежки ситуации са успели да докажат, че имат своето място на пазара. Опитът, който имам, и граденият през годините екип на дружеството и този път ще бъдат двигателите, които ще ни изведат от тези трудни времена.Чествате 90 години от създаването на "Строителство и възстановяване". Как ще отбележете този юбилей?- Тази година честваме не само 90 години от създаването на Строителните войски, но и 10 години от преобразуването на тази структура в държавно предприятие "Строителство и възстановяване". Разбира се, ще отбележим този юбилей, като отдадем дължимото уважение на историята на предприятието.ВСУ "Л. Каравелов" - основано 1936 г.Налагането на трудовата повинност и приобщаването към войската предполага по-висококвалифицирани военнослужещи и офицери. Така 18 години след създаването на трудовата повинност, през 1936 г. започва работа Школата за подготовка на трудови началници, която днес се е развила във Висшето строително училище "Любен Каравелов". За 70 години училището подготвя над 6000 специалисти. До девоенизирането му през 2000 г. в него са обучавани кадри почти изцяло за нуждите на Строителните войски, Министерството на отбраната, войските на министерството на транспорта.В първите години, а идоста след това, в Трудова повинност влизат много неграмотни младежи. Организират се курсове за ограмотяване и образование. Идва ред и на обществено-политическата и културна дейност: библиотеки, радиовъзли, театър, издателска дейност, художествена самодейноост. През ансамблите на строителните войски преминават и израстват много български творци. Богомил Райнов започва като редактор и основател на в. "Трудово дело", оттук тръгват Райна Кабаиванска, Вежди Рашидов, Георги Парцалев, Георги Георгиев-Гец, Чавдар Добрев и още много други.