Проблемите с жилищните сгради се виждат с просто око. Натрупванията са станали такива, че цената на привеждането на нашата градска среда в нормален вид става от година на година по-скъпа. До момента няма направено сериозно изчисление на сумата, която е необходима в десетгодишен период, за да се приведат сградите във вид, издържан естетически, както и конструктивно да отговаря на модерните европейски изисквания.В момента се подготвя актуализация на Националната програма за обновяване на жилищните сгради в България, договорът беше сключен на 12 ноември с изпълнителя "Сан консултинг". След съгласуване с всички министерства тя ще бъде приета с решение на Министерския съвет.В периода от края на социализма до приемането на националната стратегия и програма не е имало жилищна политика дори на хартия. Съществуващата програма от 2005 г. е добре структурирана, затова и изискванията на възложителите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са след актуализацията структурата й да остане същата.Тя обаче на практика не работи в досегашния си вид по отношение на мерките за саниране с финансиране от държавния бюджет. Причината е във възприетия модел за финансиране, който освен всичко друго засяга само четирите големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас, и само панелните им комплекси.Програмата беше обвързана с една много скъпа мярка - преструктуриране на панелните комплекси. И сега, и преди в държавата и общините няма ресурс за такава мярка като обособяване на урегулиран поземлен имот към всеки блок.Финансовата помощ от държавата е двадесет процента, но ползвателят реално не я получава, защото често работи с изпълнители от сивия сектор и така или иначе не плаща ДДС, а ако работи на светло, трябва да плати данъка и не може да почувства облекчението. Това коментира Теодор Илиев, ръководител на отдел "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.Едно от малкото неща, които се правят в областта на жилищната политика, есъвместният проект с Програмата на ООН за развитие, по който до момента са завършени и обновени 27 сгради заедно с околното пространство. Сега се работи по тръжната документация и актуализация на някои данни от предната година за други 23 сгради в цялата страна. Става дума за сгради, строени както по промишлен способ, така и за монолитни обекти.Най-уязвими са и най-тежък е проблемът в панелните комплекси, при които рискът от превръщането им в гето е голям, а самите конструкции технологично имат нужда от периодично укрепване и саниране. Ако в рамките на следващите 15-20 години това не се случи, след това е твърде възможно според един песимистичен сценарий да дойде момент, когато с изцяло административни мерки да се стигне до събарянето и построяването наново на тези панелни комплекси. Това ще излезе изключително скъпо както на държавата, така и на самите собственици, много повече, отколкото ако предприемат тези мерки сега, смята Теодор Илиев.Финансирането на проекта с Програмата на ООН за развитие (ПРООН) е по международно споразумение и е специално осигурено. При него се финансира 100% от обследването и от проектирането на цялостното саниране, както и от изпълнението на общите части. Гражданите поемат 80% от строително-монтажните работи за собственото им жилище. Тази схема работи великолепно, но е много трудна за администриране, свързана е с много калкулации, в една количествена стойностна сметка има много сметки. При демонстрационни проекти можем да си го позволим, но за 500 и повече сгради няма достатъчно капацитет.Най-трудно е контролирането, защото процедурите ще бъдат организирани от професионални фирми, но някой трябва да организира и контролира целия процес. Самият контрол ще бъде възложен по програма за техническа помощ, но е добре самата професионална администрация да следи процеса. А нямаме административен капацитет - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в отдела за жилищна политика работят двама души. При изготвянето на сега действащата програма се е предполагало, че всичко ще става бавно и полека с нарастващи всяка година суми от бюджета.В момента финансовата ситуация е такава, че е абсолютно невъзможно да бъдат отпуснати средства от централния бюджет за националната програма, така че санирането ще бъде само по европейски проекти.В процес на обсъждане сакритериите по мярката за саниране на програма "Регионално развитие",която ще стартира през 2011 г. Индикативната програма включва две мерки - за саниране на жилищния фонд и за социални жилища, която може да бъде прехвърлена под някаква форма към социалното министерство. Бенефициенти ще бъдат сдруженията на собствениците.По европейските проекти обаче за разлика от демонстрационния проект с ПРООН сумите ще бъдат изплащани след завършване и приемане на обекта. Става дума за около 50% директна помощ, а механизмите трябва да бъдат уточнени - или през Фонда за енергийна ефективност, или по подобие на САПАРД с банки.Организирането на собствениците на жилища в сдружения трябва да бъде направено по законов ред, който сам по себе си е добре разписан в закона, но не се познава. На първо място се изисква съгласие между съсобствениците, което е проблем на психологическо ниво. За съгласието администрацията или консултантската фирма могат да помагат, но не могат да го осигурят сами.По процедурите на собствениците ще им трябва професионална помощ от експерти, които ги познават и разбират от професионално управление на многофамилни сгради.За да бъде улеснен процесът на регистриране на сдруженията в момента се подготвят промени в Закона за управление на етажната собственост, които са минали на предварително съгласуване между министерствата и предстои проектът да бъде внесен в Министерския съвет. Една от промените е намаляването на изискуемото мнозинство - спорът е дали да бъдат 67% или 75%. Интересите на малцинството ще бъдат защитени - те няма да бъдат заобикаляни, ще имат право да обжалват и др. В момента обаче не е ясно кой носи отговорност, кой може да поема задължения, кой може да влиза във взаимоотношения с други субекти. Сегашните общи събрания дори не могат да открият банкова сметка.Експертите имат несъгласия и спорове по отношение на европейската мярка за социални жилища - в България 85% от населението имат някаква недвижима собственост за разлика от развитите западноевропейски страни. Ако започне строителство на социални жилища в София, на първо място ще бъде свободният жилищен пазар, друг въпрос е къде да бъдат тези жилища - в големите градове ли, които са пренаселени, или в изостаналите райони, където обаче всеки си има жилище и дори се увеличава броят на необитаемите жилища.Според Илиев при проектите на жилища за роми досега подходът е бил "на парче", а е необходим комплексен подход - инфраструктурен, образователен, социален. Необходима е инфраструктура за района, адекватно образование, програми за интегриране в трудова среда, и др., които често са приоритет на социалното министерство.