Проблемът с обществените места на София не е, че те липсват, а че не можем да ги видим. Разговорът с  архитекта, урбанист и администратор с дълъг опит Белин Моллов може да ни учуди колко сме изпуснали и как можем да се възползваме от тях.Разходете се от Борисовата градина, през Орлов мост, покрай паметника на руската армия. Оттам лесно можете да прескочите към площада на Народното събрание, от него - към Народната библиотека и Докторската градина или в обратната посока - към катедрала "Свети Александър Невски", зад Военния клуб или надолу по ул. "Раковски" до градинката на "Кристал" и после към площад "Славейков" и ул. "Граф Игнатиев". Или пък вместо това завийте към Ларгото и площад "Света Неделя", откъдето бул. "Витоша" ви праща към Националния дворец на културата или Лъвов мост и Централна гара. Маршрутът може да продължи на запад покрай католическата катедрала "Свети Йосиф" или по ул. "Пиротска" до Женския пазар, място, където "функцията е толкова силна", че е устояла в продължение на десетилетия. Въпрос не на липса, а на връзки и общ смисъл"Макар и много различни, всяко със собствена физиономия, всички тези места са едно невероятно пространство в града, което играе ролята на реката, която София няма", казва арх. Белин Моллов. "Това са местата, които дават поглед и към архитектурната рамка на града от по-голяма дистанция", добавя експертът по градско планиране и развитие."Те са навързани, но случайно. Те са факт, който обаче не е доосмислен и доразвит и изследван", казва той. Нов шанс с нов планГолемите български общини наскоро подписаха договори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за финансиране на изработването на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Тези планове трябва да съвместят териториалната основа с икономическите, социалните и екологичните приоритети на градовете в единна стратегия, прилагана в ясно очертани географски граници. Ще се прилагат за три типа развитие: социално и екологично в жилищните квартали, икономическо в запуснати индустриални зони, които трябва да намерят новия си смисъл като технологични, индустриални или бизнес паркове, и разбира се, градските центрове.Общата рамка предвижда по почти милион лева за разработване на плановете за седемте най-големи града и по около половин милион за останалите 29. Ако условно сумите се разпределят поравно между трите типа зони, София ще има над 300 хил. лева за проучване, консултации и проектиране за центъра си, а град като Благоевград - наполовината на тази сума.Белин Моллов казва, че центърът на София има нужда от подобен план, още повече при реализирането на големите инфраструктурни проекти, които включват и Ларгото - заключения между Министерския съвет, президентството и стария партиен дом площад, който съчетава инфраструктура (метрото) с разкриването на археологията на антична Сердика и разширяването на градския център. "Направим ли Ларгото, София ще бъде друг град", казва арх. Моллов. "За да можем да направим интегрирания подход, така както сме задали в плановете едно зониране, трябва да идентифицираме тези възможни зони за оживление, които се преплитат в града, но имат различни физиономии, да кажем какво е необходимо в тази даденост да се направи като облик и съдържание, как да си взаимодействат една с друга, а след това едновременно да ги разработим", обяснява архитектът.Това значи проектите да се реализират едновременно и съгласно предварително очертан план възможност, която е използвана в разработването на Ларгото, но е пропусната в обновяването на територията около НДК и на бул. "Витоша" с развитието на метрото.Така както улицата осигурява физическата свързаност на града, обществените пространства могат да свържат отделните парчета от средата като една сграда или градинка в общ облик. Интегрираните планове трябва да помогнат за това решение. Въпросът е да се започне отнякъде. "Когато веднъж (пре)създадеш едно пространство, провокираш следващата намеса. Но непременно трябва да имаш голямата, общата концепция за цялото", казва арх. Моллов.