С интерес разгледах поставените от вас въпроси, чиито отговори и ние, в нашето висше училище, отдавна търсим.При подготовката на нашите студенти по дисциплината "Опазване на архитектурното наследство" и свързаното с нея курсово проектиране в исторически контекст обиколихме със студентски групи голяма част от центровете с концентрирани паметници на културата у нас и окръжаващите ни балкански страни. Навсякъде сме поставяли въпроса за качеството на консервацията, реставрацията и социализацията на архитектурното наследство.За съжалениечесто се срещат места с неуместна или ненавременна намеса на човешкия фактор.Анализирайки причините, се запознахме с опита на страните от Европейския съюз и установихме, че в повечето страни от специалистите, на които се позволява да работят върху консервацията, реставрацията и социализацията на архитектурното наследство се изисква специално образование или специализация, както и няколко годишен стаж в проектантски или строителни организации, които са лицензирани за такъв род дейност.В продължилия дълго "преходен период" в нашата страна традиционно силни в опазването на архитектурното наследство фирми не съществуват и генерирането на кадри по този начин е невъзможно. Авторитетният институт НИПК, сега НИНКН, беше освободен от проектиращи в специално звено кадри и в момента не може да  извършва тази дейност. Той, разбира се, полага усилия и с помощта на френския институт "Шайо" организира задочна специализация  по "Опазване на архитектурното наследство", но това не е акредитирана дейност, каквато е нашата магистратура.Отчитайки очевидните проблеми в тази област,приетият преди няколко години Закон за културното наследствокатегорично се разпореди практиката в проектирането и реализацията в тази област да се осъществява единствено от държавно признати специалисти. За целта съгласно изискванията на Закона през пролетта на настоящата година Министерството на културата издаде Наредба Н3, в която регламентира условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация. В нея се дава възможност за вписване в новосъздаден публичен регистър на лица, които имат завършена магистратура в областите на консервация и реставрация във висши учебни заведения с акредитиран курс на обучение, с не по-малко от 120 кредита.Нашата магистърска програма продължава четири семестъра задочно обучение и включва дисциплини по история на архитектурата, археологически паметници по българските земи, строително-конструктивни проблеми на архитектурното наследство, материали и технологии в консервацията и реставрацията, градоустройствени и паркоустройствени аспекти на архитектурното наследство, художествени елементи на архитектурните паметници, нормативна уредба и мениджмънт в тази област, както и методики за документиране, консервиране, реставриране и социализация на архитектурното наследство. Предвиждат се и няколко проектни разработки и изследователски практики.Право да следват в нашата магистърска програмаимат специалисти, завършили "Архитектура", "Строителство на сгради и съоръжения" "Урбанизъм" и "Ландшафтна архитектура".Те биха могли да се реализират като:1. Водещи проектантипри изработването на проекти за адаптация, реставрация и експониране на сгради - паметници на културата, с пълна проектантска правоспособност съгласно Законите на КАБ и КИБ, ЗКН и в съответствие с конкретната специалност, за която имат квалификация;2.Експерти и проектанти при кандидатстване на национално и местно ниво по европейски програми и проекти;3. Експерти по отношение на всички дейности по опазването на недвижимо архитектурно наследство в съответствие с конкретната специалност, за която имат квалификация;4. Участници в европейски проекти и конкурси по опазване на недвижимо архитектурно наследство в чужбина;По въпроса дали трябва да има регистър на подобни специалисти считам, както се вижда и от посоченото по-горе, че той е абсолютно необходим, за да се спре безхаберието при боравенето с безценните архитектурни и археологически паметници. Нещо повече, трябва да се търси наказателна отговорност за некомпетентно или небрежно отношение към това наше общо културно наследство.Засега нашата магистратура е малко позната. Тази година започва първият ни курс и се надявам, че първите наши възпитаници ще бъдат нашата най-голяма реклама. Към тази магистратура според мене се насочват специалисти, които имат трайни интереси към нашето културно наследство.