Проблемът при инфраструктурните проекти е промяната и приеманено на ПУП
Прекалено много инвестиционни намерения се прекрояват, за да се избегнат отчуждителните процедури
Министърът на инвестиционното проектиране проф. Иван Данов излезе с предложение за създаване на строителен кодекс от поне три закона - за регионалното развитие, за инвестиционното проектиране и строителството и за устройственото планиране, както и наредби към тях. По този повод попитахме професионалните и браншовите организации доколко идеята е добра, ефективна и ефикасна. Становищата публикуваме в броеве 17 и 18.Инж. Тодоров, какво е становището на СПИК по предложението за разделянето на законите?- Прекалено радикален подход. Ще отнеме години на институциите да успеят да сработят с тях. Не се разбират мотивите, които налагат тази промяна.Какви промени в Закона за устройство на територията са необходими според СПИК ? Какво предлага вашата организация?- От гледна точка на изпълнението на инфраструктурни обекти и в частност пътни проекти на този етап ЗУТ трябва да се "остави на спокойствие", поне за известно време. Промени по него да се правят единствено с цел хармонизирането му с други въведени законови/нормативни уредби.Имат ли нужда от опростяване на процедурите за издаване на разрешение за строеж, одобряване на подробни устройствени планове и въобще на целия инвестиционен процес? Какво може да се направи по отношение на пътните проекти?- На практика разрешенията за строеж сега се издават от четири институции съобразно недостатъчно аргументирани критерии - главен архитект, областен управител, Министерство на регионалното развитие и Министерство на инвестиционното проектиране. Но това е по-малкият проблем. Основният проблем при инфраструктурните проекти е процедурата по промяна и приемане на подробните устройствени планове (ПУП) и стартирането и финализирането на отчуждителните процедури. Това не може да продължава така! Прекалено много инвестиционни намерения и инфраструктурни проекти се забавят или се "прекрояват" с цел да се избегнат отчуждителните процедури с практически нерегламентирана продължителност.Има ли дейности, свързани с инвестиционния и строителния процес, които държавата може да прехвърли на браншовите организации?- Най-малкото да обсъжда с браншовите организации инвестиционни намерения по инфраструктурни проекти, финансирани с публични средства на етап прединвестиционни проучвания и идейни проекти.Предлага се нова фигура в строителния процес - "водещ проектант", как това се съотнася към пътното строителството?- На този етап функциите на проектанта са относително добре регламентирани в ЗУТ. Нещо, с което вероятно нормативно трябва да се допълни, е при каква категория на строежа проектантът е юридическо лице с цялата си корпоративна отговорност, представлявано от посочени от него физически лица по отделните части на проекта, и кога това ще бъде механичен сбор от правоспособни физически лица с тяхно или формално преотстъпено авторско право. При относително по-големи инфраструктурни проекти за автор на проекта следва да се разглежда юридическото лице, което е сключило договора за разработването на даден проект. Само юридическото лице би следвало да се разглежда като лицето, което може да отстъпи или прехвърли авторските си права.Какви други законови промени са необходими за по-лесното развитие на вашия бизнес?- През последно време твърде много промени се направиха. През последните 20 години се изгради относително стройна нормативна уредба. Нека поработи. Вероятно трябва да се "пипне" Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти. Опитът показва твърде усложнената система за категоризация, а впоследствие издадените "хартиени документи" не са достатъчна гаранция за качество. Пример – десетки километри ерозирали бетонови бордюри по националната пътна мрежа, за които безусловно има представени декларации за експлоатационно съответствие.Интервюто взеМилена ВАСИЛЕВА