Тази статия описва накратко системата на планиране и урбанистично развитие в Нова Зеландия и процеса на изготвяне на устройствените планове на различните общини.Каква е ролята на областните планове (наричани още Планове за управление  на ресурсите/Resource Management Plans)?Управлението  на ресурсите е важен клон от правителствената политика на Нова Зеландия, установен от парламента  през 1991 г. и узаконен в специален държавен акт (The Resource Management Act 1991).Предназначението на този закон е да поощри и популяризира устойчивото управление на природните и физическите ресурси[1]. Въз основа на този документвсички районни и общински съвети са задължени да изготвят планове, подпомагащи устойчивото управление на природните и физическите ресурси, съответно на регионално или областно/градско ниво.Кой изготвя регионалните и областни планове?По отношение на регионалното планиране Нова Зеландия е разделена на 16 региона. Всеки регионален план трябва да е съвместим с принципите на националната политика за управление на ресурсите и опазване на околната среда.По отношение на областното/градското планиране Нова Зеландия е разделена на 74 общини (области/градове/населени места). Общинските планове (District Plans)трябва да са съвместими с принципите на съответния регионален план.Всяка община (в зависимостот големината й) в своите отдели за планиране (Planning Departments) разполага с по-голям или по-малък колектив от специалисти по управление на природните ресурси, градско планиране и градски дизайн, ландшафтна архитектура, културно-историческо наследство и други специалисти, покриващи сферата на техническата инфраструктура.    В по-големите общини плановете се изготвят обикновенно в самата община именно от тези специалисти.В по-малките общини плановете се изготвят под ръководството на общинските специалисти с помощта на частни консултантски фирми/външни експерти. В определени случаи дори и някои от по-големите общини се налага да назначат външни експерти по някои специалности, тъй като не е ефективновсяка община да поддържа (на основен трудов договор) всички необходими специалности за изготвянето на общинския план.Изборът на индивидуални външни експерти и частни  консултантски фирмистава с търг или се избират от листа с предварително одобрени от съответната община професионалисти. Търговете се базират на техническо задание (Requests for proposals), изготвено от съответната община, и могат да бъдат отворени (т.е. всички фирми могат да участват) или ‘по покана‘ (когато търгът е лимитиран самодо специално избрани фирми). Изборът на предпочетената консултантска фирмастава по ясно формулирани критерии, от които цената е само един от тях и невинаги най-същественият.Съществуващата система на планиране представлява децентрализирана йерархична система от планове за управление на ресурсите от национално до локално равнище. Тези планове са изключително разнообразни. Някои от тях са с по-широка стратегическа насоченост и следователно представят по-високото политическо равнище. Други са специфични, имат ясно определена цел и могат да бъдат насочени към контрола върху опазването чистотата на въздуха или да обхващат само определена територия или водосборен басейн. Какви видове планове се изготвят от градските или общиннските съвети?В допълнение на описаните планове за управление на ресурсите, които се изготвят в съответствие със закона за управление на ресурсите от 1991 г., съществува цяла поредица от други планове, които се изготвят от специалистите в градските и общинските администрации, в съответствие с изискванията на други законови и подзаконови актове.Стратегически или пространствени планове (Strategic or Spatial Plans) се изготвят, когато градските или общинските съвети имат потребност от въвеждане на стратегически указания за широк кръг от дейности в сферата на публичните политики, между които градски растеж, осигуряване на здравни и/или образователни услуги, законодателство и ред, икономическо развитие, трудова заетост и др. Тези планове обикновено имат 10-годишен хоризонт. Планове за управление на активите (Asset Management Plans)се разработват от градските и общинските съвети, за да гарантират осигуряването на необходимата инфраструктура (водоснабдяване и канализация, третиране на дъждовните води, изграждане на пътища, паркове и др.). Цел на тези планове е и поддържането и разширяването на подходящи терени в определените срокове за реализиране на предвидени разширения на урбанизирани територии. Те имат 10-годишен период на действие. Плановете за финансиране/Бюджетни планове (Funding/Budgetary Plans)се изготвят от градските или общинските администрации за основно разпределение на средствата, необходими за изграждане на планираната инфраструктура и за осигуряване на предвидените дейности и услуги. Те се изготвят за 3-годишен период, който съответства на мандата на общинската администрация. Каква е информационната осигуреност на плановете при тяхното изготвяне, поддържане и прилагане?Качествените планове са добре осигурени с подходяща точна и актуална информация и с необходимите консултации. Целта на събирането на актуална и подходяща информация, включително и от обобщените резултати от обществените консултации, е да се повиши качеството на планирането, на подготовката на плановете, както и на процеса на вземане на решения относно публичните политики. Законът за управление на ресурсите също съдържа специфични изисквания за оценка на ефективността и ефикасността на мерките, чрез които всеки план постига устойчиво управление по възможно най-подходящ начин. Това означава, че изготвянето на плановете трябва да отчита възможните алтернативи, разходи и ползи. Оценката на този аспект на предвижданията на плановете за развитие е задължително изискване при разработването на планове за управление на ресурсите. Каква информация е необходима за изготвянето на областните планове, кой я осигурява и къде може да бъде открита?Областните планове (District Plans) могат да се изготвят за територията на града, за града и неговото обкръжение от земеделски земи. Необходимата информация за ефективното планиране включва данни за природните и физическите характеристики на територията в обхвата на плана, както и информация относно проблемите/възможностите за управление на ресурсите и свързаните с това въпроси.Анализите и оценките, необходими за изготвянето на един добър план, обхващат разнообразни аспекти, без да се ограничават единствено до изброените – проучване на транспортната система и на акустичната среда, изготвяне на методически указания за градски дизайн, оценка на режима и въздействието на вятъра, геоложки изследвания, оценка на управлението на отпадъчните води, на културното наследство, на икономическото развитие, на културните и социалните въздействия, на здравно-хигиенните условия, на природните ландшафти с изключителна природна красота. Ключов въпрос, свързан с развитието на градовете, може да бъде необходимостта да се посрещнат нарастващите потребности от жилищни територии, което изисква информация относно населението, възрастовата и образователната структура, миграционните процеси, потребността от жилища, наличните свободни терени и земеделски земи с възможности за повишаване интензивността на застрояване, ограничители и стимулатори за развитие, капацитет на обслужващата инфраструктура. Изследването на тези въпроси се съпътства от поредица от публични консултации.Този тип информация се събира и анализира от общинските служители, за което те имат експертни умения и ресурси. При необходимост част от тази дейност може да се възложи на частен консултант. Кой одобрява областните планове и какво представлява този процес?Областните планове се подготвят и одобряват от местните власти по планиране, т.е. от градския или общинския съвет. Законът за управление на ресурсите поставя минималните изисквания за този процес. Съществуват множество публикации в Нова Зеландия и в интернет, посветени на най-добрите практики в разработването на плановете, които надхвърлятминималните изисквания. Одобряването на градските/областните планове в Нова Зеландия включва следните по-важни стъпки:- Оповестяване на намерението за изготвяне на плана и публичните консултации за определяне на основните въпроси, свързани с управлението на ресурсите на града/общината- Събиране, обработка и анализ на информацията, необходима за изготвяне на плана- Изработване на предварителен проект с всички цели и задачи, политики, стандарти и устройствени режими- Неформални консултации по предварителния проект- Нанасяне на корекции след проведените консултации- Обявяване на общественото обсъждане и срок за събиране на становища- Изслушване на предложения и становища от общинския съвет- Вземане на решение по тях от общинския съвет- Обжалване на решението на общинския съвет- Решение на Съвета по околна среда- Обжалване пред Върховния съд- Влизане в сила на решението на общинския съвет. В какви общини има департаменти за управление на ресурсите? Всички регионални и местни власти имат персонал, който изпълнява задълженията, предвидени в Закона за управление на ресурсите, обхващащи всички дейности по подготовката и администрирането на плановете.Тъй като не е ефективно всяка община да назначава всички специалисти, необходими за изготвянето на подобен план, се наемат и независими консултанти. Каква е ролята на частните консултантски фирми в подготовката на областните планове? В Нова Зеландия съществуват множество частни консултантски фирми, които предлагат разнообразни услуги на клиенти от публичния и частния сектор. Обхватът на консултантските услуги, които се предлагат за подготовката на областните планове за управление на ресурсите, варира в различните общини и това се решава от общинския съвет. По-малките общини се нуждаят по-редовно от консултации по време на подготовката и обсъждането на областния план.След приемането на плана за управление на ресурсите е възможно да се направи частично изменение на предвиденото зониране при определени законови изисквания. Това се допуска в случаите, в които се иска промяна на предвидения устройствен режим или на показателите за застрояване. Най-често тези мотивирани предложения се изготвят от частни консултантски фирми от името на клиента. Процедурата е тежка и продължителна и има случаи, когато се отказва промяна на предназначението на зоната, предвидено в одобрения план. Това придава смисъл на безбройните публични консултации, които се предвиждат в закона още на ниво предварителен проект, за да се чуе своевременно мнението на собствениците на земи и имоти и на всички заинтересовани страни.Тези консултации представляват съществена част от процеса по изготвяне и одобряване на плановете за управление на ресурсите и за тях се предвижда значителен финансов ресурс. Понякога този процес се възлага на частни консултанти (урбанисти или ландшафтни архитекти), които поемат ангажимента да представят плана пред широката публика на провежданите многобройни срещи, да събират и систематизират постъпилите становища. Разработените, обсъдени и одобрени планове се ревизират на 10 години, за да се  гарантира тяхната релевантност и актуалност.  Трудно може да се намери подходящ пример за графично илюстриране на обхвата и вида на областните планове/плановете за управление на ресурсите, аналогични на общите устройствени планове на общини (ОУПО), тъй като в Нова Зеландия те представляват преди всичко писмен документ, придружен от схеми, фокусиран върху политиките, правилата и нормативите за устройство на различните зони, определящи насоките на бъдещото развитие на териториите.[1]Съгласно закона за управление на ресурсите от 1991 г. устойчиво управление означава управление на използването, развитието и опазването на природните ресурси по начин или в степен, която удовлетворява индивидуалните и общностните потребности от социално, икономическо и културно благосъстояние, осигурява тяхното здраве и безопасност, като в същото време избягва, намалява или отстранява отрицателните въздействия върху околната среда.[1] Областните планове в Нова Зеландия са еквивалент на общите устройствени планове в България[1] Съгласно закона за управление на ресурсите от 1991 г. устойчиво управление означава управление на използването, развитието и опазването на природните ресурси по начин или в степен, която удовлетворява индивидуалните и общностните потребности от социално, икономическо и културно благосъстояние, осигурява тяхното здраве и безопасност, като в същото време избягва, намалява или отстранява отрицателните въздействия върху околната среда.