Често планирането се осъществява без наличието на задълбочен анализ
Устройственото планиране се нуждае от огромен набор от данни. Вие сте участвали в разработването на много документи, свързани с устройственото планиране, бихте ли споделили какъв тип проблеми сте срещали в работата си по тях?- Планирането и управлението на територията е комплексен, при това пространствено детерминиран процес, изискващ качествена и подробна информация, при това с ясна географска ориентация. Именно информационното осигуряване на процеса по разработване на плановите и устройствени документи се явява една от най-сериозните причини последните да бъдат разработвани без добра обосновка на проблемите, без да е ясно какво ще бъде очакваното въздействие върху територията от дадена интервенция или инвестиционен проект.Тази информационна недостатъчност пречи и на обществеността, и на заинтересованите страни да бъдат равноправни участници в процесите по планиране и управление на територията, които по дефиниция са публични.Големите проблеми в информационното осигуряване са два:· Липсва информация за най-ниските териториални нива като цяло, като единствено демографски данни могат да бъдат осигурени (не без усилия) на по-ниските нива от населено място и община· В страната все още е налице сериозен проблем с геопространствените данни и информация. При процедурите, свързани с планирането и управлението на територията, по дефиниция се налага да се вземат пространствено обусловени решения, изискващи задълбочени знания за изключително сложни и в много случаи динамични процеси и явления, проявяващи се на конкретна територия. Независимо от това, че през последните години се инвестира сериозно в ГИС проекти, все още са налице сериозни дефицити от качествена географска информация в цифров вид и в нормални формати за осъществяване на задълбочен пространствен анализ, резултатите от който са в основата на процеса на вземане на решения в планирането и управлението на територията. В кои сфери се усеща най-силен дефицит на информация?- Дефицитите са навсякъде, но отново ще откроя дефицита от качествени геореферирани данни и информация, както и от статистически данни за протичащите в рамките на територията социално-икономически процеси. Именно тези основни проблеми пречат на целият цикъл на планиране и управление на територията, защото информационното осигуряване касае всяка от фазите на този цикъл - от оценката на нуждите, с оглед постигането на необходимия фокус на плановия документ, през анализа на територията, който следва да провери дали същата е в състояние да "поеме" тези нужди, през формулирането на стратегическата рамка на документа до нейното "отлагане" в съответния модел на ползване и устройство на територията и оценката на въздействието от това. Какви са основните проблеми, които се срещат при изработването на устройствени планове? - Проблемите са различни и засягат не само информационното осигуряване на процеса на разработване. Първият и основен проблем е, че много често се пристъпва към разработването на стратегически и планови документи, без да има идея или концепция какво точно цели да се постигне чрез съответния документ, какъв фокус следва да има този документ и т.н. Твърде често техническите задания са прекалено общи и формални, няма "теза" или концепеция която следва да се провери чрез съответния методологичен апарат на териториалното планиране.Много често планирането се осъществява без наличието на задълбочен анализ, а резултатите от анализа се "нагаждат" към постигането на определени устройствени цели - така например почти всички разработвани ОУП предвиждат населението в териториите, за които се разработват, да нараства (за да се "оправдаят" предложения за нови урабнизирани територии), а реалните тенденции в демографското развитие почти в цялата страна показват драстичен спад.За да е налице добър план, същият следва да е подчинен на основни принципи, които да гарантират, че с него се цели усвояването на сравнителните предимства и потенциали на територията по възможно най-ефективния начин, като същевременно да се отчитат и решават най-сериозните проблеми, които лимитират възможностите за развитие. Тези принципи следва да залегнат още в техническото задание, а често това се пропуска.Не на последно място проблем се явява и недостатъчната "публичност" на плановите документи и ниското ниво на въвличане на заинтересованите страни в тяхното разработване. Причина за това е както липсата на опит и традиции в страната за прилагане на принципите на прозрачност и партньорство, така и липсата на достатъчно добри практики цялата устройствена информация да е достъпна до всеки, които желае да се информира, при това същата да е разбираема и за неспециалисти. Адекватен ли е моделът на градоустройство в България? Нуждае ли се от промяна и в каква посока?- Той се променя. Налице са позитивни промени, като например въвеждането на стратегическо ниво в пространственото планиране чрез т.нар. концпеции за пространствено развитие и схемите за пространствено развитие, чрез които процесите на планиране и управление на регионалното развитие и устройството на територията получават необходимата обвързаност. Друг е въпросът, че все още няма необходимата методологична рамка, за да се изгради една интегрирана система за планиране и управление на територията. Има, разбира се, и много други проблеми, но те са по-скоро технически, отколкото фундаментални.Интервюто взеСилвия ЦЕНОВА