В България се движат последно поколение асансьори с интегрирани системи за комуникация със сградите
Не повече от 15% от масовите съоръжения обаче отговарят на всички европейските нормативи за безопасност
Г-н Андреев, какви са изискванията към асансьорните уредби при високи сгради - например брой, скорост, други особености на съоръжението?- Логично е именно при високите сгради бройката, видът и разположението на асансьорите да са от особено важно значение. Няма конкретни изисквания, въпреки че съществуват опростени начини за калкулиране. Правилният подход е изготвяне на трафик симулация на сградата на проектен етап чрез специализиран софтуер, с който всички сериозни фирми разполагат. С помощта на такъв софтуер могат да се разиграят и различни сценарии с промени в популацията на сградата и бройката и вида на асансьорите и да се избере оптималният вариант.Какви изисквания към асансьорите поставя българската нормативна база, има ли предложения за промяна?- В България се следват изискванията на хармонизираните европейски стандарти БДС EN81.1 и 81.2. Всички промени в стандартите се следят и добавят и в хармонизираните български версии.Какво е състоянието на асансьорните уредби в България и какви са перспективите?- В огромната си част състоянието на асансьорите не е добро. В страната в момента има (съгласно различни източници и предвид липсата на централизирана база данни) между 70 и 90 000 движещи се асансьора. Не повече от 10-15% от тях отговарят на всички изисквания за безопасност съгласно действащите европейски и български нормативи. Разбира се, предвиждат се поетапни модернизации на ключови компоненти на старите асансьори, но предвид икономическата ситуация в страната пълната радикална подмяна на старото оборудване едва ли ще се случи в скоро време.Какви са иновациите при асансьорите в световен мащаб по отношение на бързина, безопасност и автоматизация? Как навлизат те в България?- В България в момента са монтирани и се движат асансьори от последно поколение, произведени по най-модерните съществуващи технологии и с интегрирани комплексни системи за контрол и комуникация със сградите. Това с особена сила важи за два типа сгради: модерните офисни (и особено) високоетажни такива, както и търговските центрове. Забелязва се стремеж за повишаване нивото (респективно пазарната стойност) и на високия клас жилищно строителство чрез монтиране на асансьорно оборудване на някоя от четирите големи световни марки, представени на българския пазар.Какви са основните видове продукти, които се търсят на българския пазар, има ли сегментиране на пазара?- Сегментиране има. Най-ниското ниво е представено от масовото ("униформено") жилищно строителство, където понякога дори добрите български производители са пренебрегвани като "неоправдано" скъпи. Монтираното в такива случаи оборудване е с неясен произход на компонентите (основно Китай, Турция и понякога Италия), кратък живот и ниска степен на надеждност. Луксозното жилищно строителство предлага повече разнообразие, като нерядко се монтират и асансьори на водещи производители. Тенденцията в последните няколко години в общественото строителство показва рязък спад на качеството на оборудването с цел понижаване на цената. На другия полюс са търговските центрове и офисните сгради от клас А, където (особено когато инвеститорите са чужденци) обикновено компромиси не се правят и се търси оборудване от най-висок клас.Как се развива асансьорният бизнес в България? А в региона - като обем и търсене?- Асансьорният бизнес в страната носи белезите на общата криза. Спад има, но като че ли най-осезаем той е в ниския сегмент оборудване. От началото на 2014 има заявки за раздвижване на пазара и поява на нови интересни обекти. Надявам се те да се реализират.Интервюто взеНиколай Тодоров