Водостопанската система се нуждае от съживяване - трябва да се питат експертите
Арх. Диков, наводненията са повод да си зададем въпроса какво трябва да се направи с хидросъоръженията на страната?- Не само с хидросъоръженията, а с цялата водностопанска система на България. Ситуацията е трудна, изпусната е от контрол, не се прави нищо. Рушат се неща, които са изградени преди това. Имаме повод отново да поговорим по темата, и то не заради земеделието, не заради реколтата, а заради наводненията. Редно е хората, които се изказват по темата, да се запознаят със състоянието на нещата - как се развива като наука хидромелиорацията, язовирното и хидротехническото строителство. Много се говори едва ли не за премахване на микроязовирите като опасни, а всъщност една голяма част от тези язовири са правени като буфери при високи дъждовни води, т.е. така наречените ретензионни водоеми. Те не са правени за зарибяване, както масово се ползват напоследък, та дори и преливниците се заграждат с мрежи, за да не излиза рибата. Ако обаче се работи емоционално, без специализирани проучвания, може да се нанесе двойна вреда. Много внимателно трябва да се направят нещата. Трябва да се питат експертите. Водопреносната система се нуждае от съживяване.Пазя все още една докладна от 2005 г., когато все още бях в Националния център по териториално развитие. 2005 г. беше годината на първите големи наводнения. Към докладната имаше цялостно проучване за възстановяване и реконструкция на цялостната водостопанска система - микроязовири, напоителни канали, отводнителни канали и т.н. Много бързо ги забравихме. Докладната ми все още е актуална, а минаха 9 години. Единствената разлика със сега е, че тогава нямаше жертви, а сега вече има жертви. След това имаше наводнения през 2007 г., преди 3 години е трагедията от Бисер и наводнението в Калояновец. За съжаление се оказва, че всяко чудо е за три дни.Какво трябва да се направи?Първото е да се направи пълен анализ на всичко, което се е случило, на причините, поради които се е случило, и да се реши едва тогава как да се действа оттук нататък, като се оцени в пари това, което трябва да се направи - за да се види дали може изобщо да се осъществи, или ще остане на книга. Ако не залегне в специализирана програма, няма шанс да се направи нещо. Трябва да се работи от специалисти. А специалистите в тази област са на изчезване - част от тях надхвърлят активната си възраст или вече ги няма, а нови хора в тази професия на практика няма. Не може и да има, защото не се прави нищо - няма кой нито да им даде знание, нито хляб. Трябва да се започне да се работи сериозно и комплексно. Поединично проблемите не могат да се решат.
| Наръчник за политициПредговорХидротехническите съоръжения намират широко приложение във водното стопанство – в хидромелиорациите, водоснабдяването, хидроенергетиката, водния транспорт, рибовъдството и др. Те създават възможност за вземане на вода и за регулиране на режима на естествените водни течения в съответствие с потребността на различните отрасли на народното стопанство, за изграждане на изкуствени водоеми и системи за прехвърляне на вода от един географски район в дуг за транспорт на товари и др. Хидротехническите съоръжения се разделят на две основни групи – морски и речни. Според своето предназначение морските хидротехнически съоръжения биват брегозащитни и пристанищни, а речните – водоподпорни, водовземни, водопровеждащи, облекчителни и водоограждащи.СъдържаниеЗемни язовирни стени: Основни сведения за земните язовирни стени; Свойства на материалните в тялото и основата на земните язовирни стени; Филтрация през земнонасипните язовирни стени; Порово налягане в тялото на земнонасипните стени; Напрегнато и деформирано състояние на земните язовирни стени; Сеизмична устойчивост на земните язовирни стени; Устойчивост на откосите; Конструктивно оформяне на земнонасипните язовирни стени; Земни намивни язовирни стени.Каменни язовирни стени: Основни сведения за каменните язовирни стени; Строителни материали за каменните язовирни стени; Конструктивно оформяне на каменните язовирни стени; Изчисление на филтрацията и поровото налягане при ядрата на каменнонасипните язовирни стени; Напрегнато и деформирано състояние на каменните язовирни стени; Устойчивост на каменнонасипните язовирни стени.Преливници и основни изпускатели: Погасяване на кинетичната енергия и укрепване на дъното в долния участък; Основни елементи и характеристики на преливните и изпускателните съоръжения; Преливни съоръжения в тялото на язовирните стени; Преливни съоръжения извън тялото на язовирните стени; Основни изпускатели.Отбивни съоръжения: Предназначение и класификация на отбивните съоръжения; Отбивни съоръжения за отвеждане на водите извън речното корито; Отбивни съоръжения без отвеждане на водите от речното корито.Водовземни съоръжения: Общи сведения; Безкулови водовземни съоръжения за енергийни цели; Водовземни кули.Затворени органи при язовирните стени и разчленените подвижни язове: Класификация на затворените органи; Основни положения при оразмеряването на повърхностните затвори; Плоски затвори; Сегментни затвори; Цилиндрични затвори; Секторни затвори; Клапанни затвори; Ремонтни и аварийно-ремонтни затвори; Потопени (дънни затвори)Из " Хидротехнически съоръжения", II част, "Язовирни стени от местни материали, облекчителни и водовземни съоръжения", автори: проф. Иван Николов Патоков, проф. Иван Борисов Папазчев, проф. Димитър Николов Тошев, Лиляна Веселинова Шейтанова, 1997Допълнителни материалиКакво представлява хидромелиорацията?Комплекс от организационни стопански и технически мероприятия (напояване, отводняване, колматация, терасиране) за трайно подобряване на естествените почвени условия главно чрез регулиране на водния режим на почвата, а с това и на въздушния и топлинния режимХидротехнически съоръжения са: язовири, язове, водоеми, канали, тръбопроводиХидромелиоративните системи са: тръбни мрежи, помпени станции, язовири |