Арх. Илиев, неотдавна Русе беше домакин на дискусия по проблемите на архитектурното наследство от края на миналия и първата половина на XX век. Каква беше нейната цел? - Целта на конференцията бе чрез този професионален дискурс да се провокират обществото, органите за местно самоуправление, регионалните държавни органи, Министерството на културата (МК) и НИНКН върху решаването на неотложни проблеми сконкретни обекти в изключително рисково състояние. Типичен пример в това отношение е комплексът от сгради на Застрахователно дружество "България" в гр. Русе. Нашето желание е да се търсят възможности Законът за културното наследство (ЗКН) да стане действен, ефективен и ефикасен и не на последно място да се утвърди водещата роля на архитекта в инвестиционния процес, свързан с недвижимото културно наследство чрез повишаване на изискванията към неговите отговорности и компетенции.Какви предложения обобщихте относно политиката по опазване на културното наследство на местно ниво? В законодателен аспект какви промени предлагате?- Изискването за създаване на обществен съвет като съвещателен орган към общината (чл.17, ал.1, т.2 от ЗКН) е неработещо. Такъв орган може да функционира само ако има точно разписана функция, правомощия, отговорности и професионален състав, които липсват в закона. Предложението на участниците в дискусията е идеята за обществения съвет да се доразвие в  тази насока.Финансирането на дейноститепо културното наследство (КН) е тежък и нерешен въпрос. Бюджетните средства  не са достатъчни. Европейските програми са с насоченост към обекти от античността и средновековието (със спорни  крайни резултати в голяма част от случаите). За обекти на културата в периода ХIХ-ХХ век програми няма. Предложението е по чл.17, ал.2, т.3 от ЗКН да се създаде общински фонд "Недвижимо културно наследство", което да е извън фонд "Наследство". Чрез него да може при определени условия и задължения да се подпомагат и частни лица, собственици на недвижимо КН, в задълженията им по поддържането и опазването им. В законодателен аспект предложението е да се намерят механизми, които да предоставят финансови облекчения за частните собственици на културно наследство, както и да се намерят други насърчителни стимули.Един от фокусите по време на дискусията беше децентрализацията. Евентуалното отделяне на обектите – културни ценности с местно значение, от тези с национален статут по какъв начин би се решило?- Основен въпрос, подлежащ на сериозно обмисляне, е този с децентрализацията и отделяне  обектите на КН с местно значение от тези с национален статут. Процесът на валоризация на ценностите да бъдат оставени на местните общности. Ако местната общност прецени, че конкретната сграда, ансамбъл или комплекс трябва да се пази, тя ги пази. В този процес обаче задължително да участват всички заинтересовани лица, за да има взаимен контрол. Предложението, което даваме е:  Чл.18, ал.3 от ЗКН да се измени, като създаването на териториални (регионални) звена на НИНКН стане задължително, а не пожелателно изискване. Звената да имат правомощия да изготвят писмени становища по проектите за културно наследство с местно значение оглед улесняване и съкращаване на процедурите.Липсата на квалифицирани кадри за изпълнение на реставрационните дейности беше един от поставените проблеми. Как ще бъде решен този въпрос?- Липсата на  кадри, включително специалисти с средно техническо образование, свързани с изпълнение на реставрационните дейности, води до лоши и понякога до катастрофални резултати. По общини и региони беше предложено да се търсят средства и форми за създаване на условия за сформиране на специализирани строителни групи, които да бъдат обучени в изпълнение на занаятчийски дейности с висока художествена стойност, на първо място – тенекеджии, каменоделци, мазачи и дограмаджии - дефицитни кадри, задължителни за реставрационните работи по обектите на културното наследство в Североизточна България, в регион Русе - Разград – Търговище - Силистра, където обектите от втората половина на ХIХ до 40-те години на ХХ век са преобладаващи. За тези изпълнители да бъдат създадени условия за дълготрайно упражняване на професията с добро заплащане, за да се предотврати изтичането на  обучени вече кадри. Това е напълно възможно, като вниманието трябва да се акцентира на областно ниво при добро взаимодействие между областите.Съгласувателните дейности за недвижимите културни ценности винаги са били сложна и тромава процедура. Има ли шанс да се облекчи този процес? - Съгласуването на проектите по чл.84 от ЗКН действително е сложна и тромава процедура. Двумесечният срок за съгласуване почти никога не се спазва. Не са редки случаите, в които становищата на МК достигат до възложителите след 5-6 месеца, а понякога и повече. Механизмът "НИНКН – МК - НИНКН" е неефективен и е предпоставка за извършване на незаконно строителство, често до загуба на инвестиционен интерес или до невъзможност за усвояване на финансови средства, ограничено със срокове. Смятаме, че чрез въвеждане на децентрализация процедурата по съгласуване ще се облекчи, като срокът стане един месец. Да се въведе принципът на "мълчаливо съгласие" при нарушаване на този срок. Необходим е спешен ремонт на закона в това отношение.Какво може да се желае по подготовката и провеждането на процедурите по търгове за строителни и реставрационни дейности?- В повечето случаи те са в ущърб на тези дейности. Необмисленото съкращаването на срокове за изпълнение и понякога драстично намаляване на цената от страна на изпълнителите с оглед спечелване на поръчката са едни от най-пакостните явления, които винаги са за сметка на крайния резултат. В трансмисията по придвижване на процедурата от бенефициента до строителния обект се включват звена от администратори, които в повечето случаи нямат необходимата професионална компетентност и с действията си повече вредят, отколкото помагат на инвестиционния процес. Искаме да се възстанови триадата "Инвеститор – Проектант – Строител", като  отпадне ненужната бюрократичност. Инвеститорът, най-често общината, да бъде представена на обекта чрез лице "инвеститорски контрол", с необходимата компетентност не само в сметното дело, но и в областта на културното наследство.А относно териториално-устройствената защита какво предлагате?- Необходимо е преоценка и прецизирано формулиране на критериите по тази тема. В ЗКН текстовете  са обтекаеми, а процедурите - ненужно усложнени предвид коментирания по-горе чл.84. Териториалният обхват на SexagintaPrista например е определен с протокол на комисия, но липсва административен акт, който да утвърди решенията на комисията. Това създава много проблеми в реализацията на инвестиционните намерения на собственици и на община в Русе при процедиране на проекти и строителство в една немалка по площ територия. Раздел V следва да се преработи с оглед избягване насубективна преценка и облекчаване на съгласувателните процедури - чл.80 от ЗКН.Необходимо е създаване на модел на действие, отчитащ многостранни фактори на градската среда. На база на този принципен модел да се състави план за опазване и управление  на определен обект или определена територия.За класификацията на недвижими културни ценности какви предложения се оформиха?- Към чл.45 от ЗКН да се въведе допълнителна класификация на база физическо състояние: на автентични обекти на културното наследство; преустроени обекти (пристроени, надстроени, с нива и с конструктивна намеса); преизградени изцяло (които да не бъдат третирани като обекти на културното наследство) и макети, в смисъл "подобия".Какви смятате, че трябва да са отговорностите на архитекта в инвестиционния процес в качеството му на проектант, на упражняващ авторски надзор на обект и на главен архитект в община, и отговорностите му в инвестиционния процес?- Архитектът има водеща и решаваща роля в целия процес на реставриране, реконструкция, адаптация и други дейности по недвижимите културни ценности. Дейностите, в които архитектът среща трудности или е обект на критика са: Като проектант – има изразено становище сред участниците за премахване на лицензионния проектантски режим. Въпросът обаче е дискусионен, тъй като по-важно е как се контролира и защитава лицензът в практиката.При съгласуване на документацията – преобладаващо искане от участниците за децентрализиране на тази дейност.При одобряване на проекта – в ЕСУТ, в задължителния списък освен архитект с лиценз да има представители от САБ, КАБ и регионалното звена на НИНКН. Главният архитект да не се отнася безкритично към становището на МК. В крайна сметка главният архитект, а не министърът на културата подписва разрешението за строеж. За пример ще дам възстановяване на аварирали елементи по фасада на сграда от КН в Русе, като същите бяха заместени с абсолютно различаващи се от оригинала. Необяснимо защо проектът е съгласуван от министъра въпреки недопустимите различия. В този случай главният архитект не би следвало да одобри подобен  проекти да издаде  разрешение за строеж  при очевидно разминаване с истината. Печатът на МК не може да служи за индулгенция и да бъде оправдание за всяка неволна или умишлено допусната грешка.При обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител основен критерии трябва да  бъде доказана професионална компетентност, а не цена, срок или например притежаване на ISO.Авторският надзор се отчита като слаб момент в практиката поради липса на реално действащи лостове за упражняване на тази функция. Например, ако проектантът откаже да подпише Акт 15 поради несъобразяване с негови разпореждания и ако инвеститор е общината, законът позволява оторизиран служител на администрацията да подпише вместо него. Отчита се по принцип занижаване на взискателността на архитекта към собствените му задълженията. Причините са несигурност и неувереност, неспособност да се вземат "решения на място" и после да се защитават тези решения пред другите участници в инвестиционния процес. Проблеми има и при отчитането и заплащането на извършената работа. Почти всички проекти, по които се започва строителство, са във фаза "технически проект". Възложителят "забравя", че едно от най-важните неща са детайлите, които следва да се поръчат и заплатят във фаза "Работен инвестиционен проект". Авторският надзор не може да се ползва за чертане на детайли "на коляно". Архитектът не е фаянсаджия или шпакловчик с работно време  от 7.30 до 16 ч., за  му се плаща на квадратен метър, или ако може, въобще да не му се плаща.   Искаме статутът на архитекта да бъде издигнат в инвестиционния процес, не само като проектант, но и като основно лице в координиране процеса на строителството. Крайно време е на информационната табела на строителния обект архитектът, който обикновено е и главен проектант на въпросния обект и ръководи  авторския  надзор по всички специалности, да присъства със собственото си  име и съответната отговорност. Докога с тази институционализирана анонимност!В заключение искам чрез Вас да благодаря на всички участници в конференцията, на колегите ми от САБ, дружество Русе, както и  на централното ръководство на САБ, без чиято подкрепа тази конферениция не би могла да се осъществи.Интервюто взеСилвия ЗЛАТКОВА* В отговорите на това интервю са взети под внимание обобщени мнения от дискусия по проблемите на архитектурното наследство от края на миналия и първата половина на XX век, състояла се през м. октомври в Русе, на активно работещи проектанти  от Русе, Разград,Търговище, Силистра и Добрич,както и на архитекти от София, които се занимават професионално с наука в областта на културното наследство.