Един от положителните моменти в последните години в България е възникналия плурализъм във възможността за избор на учебно заведение, в което да се изучава специалност "Архитектура". Остава висящ въпросът до каква степен е стандартизирано качеството на това образование. Все още има доста значителни разлики в подготовката на кадрите в различните ВУЗ-ове в страната на младите архитекти. От друга страна, считам, че сравнението между хората, завършили в чужбина и в България, е трудно поради различните подходи в образованието.Тук все още цари схващането, че е трудно да влезеш, но след това за 5 години и половина излизаш завършен архитект. Докато междинните стажове и практики по време на образованието на един архитект в чужбина са задължителни. Така "Архитектура" може да се завърши в рамките на 10-годишно обучение, през което младите специалисти могат да натрупат и практически, макар и минимален, опит.Годините на "бурното строителство", макар и многократно критикувани, дадоха възможност на много млади хора да навлязат бързо и адекватно в практиката и да придобият добра ерудиция още докато учат. Разбира се, това време вече отмина. Сега младите архитекти, излизайки от университет, имат добра концептуална мисъл, техническа грамотност, но е необходимо време да навлязат в реалната практика. Това се отнася и за тези, завършили тук, и за тези, които се прибират в страната си след обучение в чужбина.В този момент на пръв поглед има изобилие на квалифицирана работна ръка в сферата на архитектурата. Както споменах, по-голямата част от тях за щастие са на високо техническо ниво. Проблемът идва с липсата на практическа насоченост в тяхното образование. За да се включи максимално бързо в работния процес, на един млад архитект му е жизненонеобходимо да осъзнае, че се намира в реална пазарна ситуация, че се работи в реални инвеститорски програми и срокове, ритъм на работа, внезапно изникващи нови предизвикателства. Има хора, които не са подготвени за това и за съжаление нямат и нагласата за такъв тип динамична дейност. Но има и достатъчно млади ентусиазирани и интелигентни архитекти, които ценят именно това в избора си на професия.Способността за самостоятелно мислене е ключово. В голям проектантски екип ръководителят има водеща роля, но не може да покрива на 100% във всеки момент, всяко звено. Затова е необходимо хората от екипа да могат да реагират своевременно на възникнали ситуации. Познаването на инвестиционни процес също е ключов фактор, както и познаването на съвременната действаща нормативна уредба. Технически вече повечето млади колеги са на доста високо ниво, затова и не го коментирам. Високите техническите способности са задължителни за всеки, който иска да практикува професията архитект. Освен тях човек трябва да умее и да комуникира в екип, да се самоорганизира и оптимално да използва времето си. Ето това са едни от нещата, на които за съжаление съвременното образование не набляга – било то в България или в чужбина.