Къде ви намираме, с какво се занимавате в момента?- Последните 16 месеца прекарах в AADRL (Design Research Laboratory), магистърска програма в Архитектурната асоциация, Лондон. Преди седмица се състоя финалната презентация на дипломния ни проект "Hypercell", който осъществихме с трима мои колеги - Ahmed Shokir, Cosku Cinkilic и Ηouzhe Xu, под ръководството на Τheodore Spyropoulos, директор на програмата. В момента подготвяме участието си във "Future Fest", събитие, организирано от "Nesta" - Националната фондация за наука, технологии и изкуства в Обединено кралство Великобритания. Какви са предизвикателствата пред един млад специалист, който тепърва излиза на пазара на труда?- Времената, в които живеем, не толерират посредствената работа. Знанията сами по себе си не означават много, ако не са подкрепени със съответните умения. Времената на дипломирания изпълнител са в миналото. Разработването на всеки детайл от архитектурен проект изискват максимум познания, концентрация, полет на мисълта и, разбира се, труд. Качествен труд. Трябва да си най-добрият или в противен случай оставаш незабелязан. Не съществува никаква сигурност. Добрата работа днес и участието в един сериозен проект в никакъв случай не означава гарантирано участие в друг, ако не си дал всичко от себе си, така че работата ти да бъде забелязана и оценена. Смятам, че най-голямото предизвикателство е постоянното усъвършенстване. Разбира се, постигането на високо ниво е изключително времеемък и болезнен процес. Навлизането на технологията в архитектурния свят до такава степен, че качествените промени и иновации просто ни заливат, не оставя никакво време за отпускане и разчитане на стари лаври. Конкуренцията е невероятна.Обучението в университета подготви ли ви достатъчно добре за бъдещия ви професионален път? - Самомотивацията е най-важната част от образованието. Още като студентка в УАСГ ми беше ясно, че не мога да открия всичко, от което се интересувам, на едно място. Според мен обучението на един млад архитект трябва да съдържа креативна мисъл, солидни теоретични и технически познания и способност да работи както самостоятелно, така и в екип.Никой не би могъл да отрече, че учебната програма на УАСГ осигурява солидни технически познания, но от друга страна, вместо да развива творческото развитие, го възпира. Това е така, защото в учебната програма на УАСГ се набляга предимно на добиването и затвърдяването на конкретни основополагащи познания. Когато дойде време тези познания да се приложат чрез творческо развитие, чрез генерация на нови идеи и намирането на нови творчески решения, конкретните изисквания за изпълнението на всяка задача често ограничават творческата реализация. Поради тази причина "Еразъм" беше първата ми стъпка в образованието извън страната. В същото време започнах да участвам в многобройни работилници, както тези на Ζaha Hadid Studio Vienna, колаборацията на AA Building Fashion и Louis Vuitton и други. По този начин имах възможността да работя в интернационални екипи и да се запозная със софтуери като Maya, Rhino и Grasshopper. Впоследствие реших да запиша магистратура по обществени сгради в УАСГ при проф. д-р. арх. Благовест Вълков, един изключителен преподавател, който отвори нови интелектуални хоризонти пред мен и ме насочи към следващата крачка в образованието ми – ААDRL. Това, което за мен беше важно беше, че при професор Вълков основата беше поставена по следния начин: университетското образование дава солидната основа на техническото познание, а оттам се отива към друга, по-висша степен – творческото мислене, обосновката на една сграда, която не само отговаря на утилитарното си предназначение, но носи послание на хората, а това е резултат от творческото мислене и решение на архитекта.Според мен обучението на един млад архитект не зависи само от учебната програма на университета, в който следва, а най-вече в опита, който набира чрез собствения си интерес. В университетите в България липсват елементите, които развиват творческото мислене, генерирането на идеи и работата в екип, без които в съвременния свят вече нищо не може да се постигне.Поради тази причина лятото с колегите ми от АА и Designmorphine организирахме работилница Generative morphologies, в която студенти и млади специалисти от различни народности се събрахме, за да видим как с познатия ни общ език на архитектурата могат да се развият различни креативни идеи, как чрез общи елементи могат да се създадат различни проекти, всеки със своя уникален език и послание. Подпомогна ли ви по някакъв начин университетът при намиране на стажове/работа?- Това, което винаги ми е помагало в професионалното ми развитие, са били проектите ми. Вярвам, че стойностната работа винаги се оценява и отваря врати. Разбира се, има архитектурни бюра, които не биха дори погледнали портфолиото ти, ако не си се дипломирал в един от най-престижните университети в света, но това са единици. Ако учиш в добър чуждестранен университет, имаш по-добри шансове при намирането на работа, защото е известно качеството на учебното заведение. Но това е само началото. Оттук нататък трябва да защитаваш дипломата си всеки ден - в пряк и в преносен смисъл. С труд, с идеи, с използването на всяка новост и откритие в твоята област и не само в нея, защото архитектурата като изкуство кореспондира с всички останали. Споделете коя част от следването си бихте определили като най-запомняща се, интересна или предизвикателна.- Най-интересната част от моето образование със сигурност е магистратурата ми в ААDRL (Design Research Laboratory). Според мен тя в никакъв случай не би могла да се определи като конвенционална магистратура, а повече като социален експеримент. Всяка година ААDRL приема 50 студенти по архитектура от цял свят: високо интелигентни, мотивирани и готови на всичко, за да докажат, че са най-добрите. Това е среда, в която се работи само и единствено в екипи, които не се определят от преподавателите, а от самите студенти. Изпити няма, но за сметка на това презентациите на проектите и теоретичната част са почти всяка седмица. По проектите се работи седем дни в седмицата от 10 сутринта до 10 вечерта, когато училището затваря, но и като се прибереш, пишеш есета, подготвяш презентации или довършваш детайли. Имаше 3 месеца, през които не бяхме спрели да работим с това темпо дори и за един ден. В буквалния смисъл, това е тежък интелектуален труд. Само че човек е дълбоко вътрешно мотивиран, за да го върши, защото знае, че работата му ще бъде оценена, а от това зависи и бъдещето му. Това са все хора на една възраст, които идват от различни краища на света. Всеки носи нещо от своя свят, от своята страна и сам по себе си е уникален характер. Работи се във високонкурентна среда както в самия екип, така и между екипите. И лоши резултати няма. Всеки екип сам по себе си е уникален и това дава отпечатък върху работата му. Използват се най-новите технологии, материали, а те са непрекъсната провокация към творческото мислене.В AADRL разработихме дипломния си проект "Hypercell" - система за самостоятелно сглобяване. Работихме като екип в студиото на Theоdore Spyropoulos с тема "Behavioural complexity" ("Сложност на поведение") - генеративен и поведенчески базиран дизайн. Архитектурата винаги е била разработвана като статични предварително определени обекти. Ние разработихме архитектурна система, която е динамична и може да реагира на промени чрез самоосъзнаване, мобилност и реконфигурирация. Всяка отделна клетка "Hypercell" има способността да вземе собствени решения и има способността да се изкачи, мобилизира и промени формата си в зависимост от нуждите на системата. "Hypercell" е система, основана на местно вземане на решения между всяка клетка. Системата създава непрекъснати образуващи структури, никога в краен вид, а променящи се постоянно в зависимост от населението на клетките. Какво очаквате от бъдещите си работодатели? Как си представяте идеалната работна среда?- Идеална работна среда не съществува. Но това, което се научих да оценявам, е креативната среда и организацията. Това са двете съставки, без който не вярвам, че един проект може да достигне високо ниво. Самата аз ценя много високо работата в екип с хора от различна културна среда, които допринасят много за всеки проект със свежи и креативни идеи. Архитектурните бюра, които се занимават не само с архитектура, а и с друг тип дизайн, за мен представляват огромен интерес поради факта, че работната обстановка е по-богата и инспирираща. Смятам, че архитектурата е изкуство, а не занаят. Всъщност още древногръцките философи оценяват архитектурата като изкуство. В наши дни се оказва, че точно архитектите са едни от най-търсените участници в проекти на иновативни модни линии на дрехи, аксесоари и мебели... Самата аз имах щастието да участвам в няколко подобни колаборации, които събираха света на архитектурата и дизайна в едно и резултатите бяха впечатляващи. Характерен пример бе колаборацията на АА и "Ferrari дизайн". От нас като архитекти се изискваше да допринесем с иновативни идеи и да генерираме хибрид от най-известните им модели, който впоследствие премина през различни фази на оптимизация, докато получи финалната си форма. Проектът бе осъществен в Маранело в сградата на "Ferrari дизайн" и точно този обмен на идеи бе най-ценен. След като завършихте в чужбина, там ли ще предпочетете да се реализирате професионално? - В момента съм в етап, в който току-що завърших ААDRL и те първа ще кандидатствам за работа в архитектурни студиа извън България. Имам желание да добия опит от чуждестранната архитектурна практика, тъй като образованието и професионалното развитие в Западна Европа и Америка са на много по-високо ниво. България е моя родина и знам, че младите хора тук са изключително талантливи и интелигентни. С "Designmorphine" имаме желание да продължим да организираме работилници за млади архитекти и дизайнери и да ги подкрепяме в развитието им. Това е чудесна възможност за нас да споделим знанията и опита си. Не целим просто да преподаваме технически умения, целта ни е да покажем и изследваме нови методологии, да работим с участниците и да им дадем възможността да изучават своите собствени интереси и идеи. Защо именно в България да не създадем интересна, важна и ценна съставна част от развитието на младите хора чрез работилниците за млади архитекти и дизайнери? Тук могат да идват млади мотивирани и талантливи хора от цял свят и от набирането на опит от работа в интернационални екипи, обмяната на идеи, технологии, иновации могат да спечелят всички.