Пет университета в България предлагат специалността "Архитектура". Това са Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Висшето строително училище "Любен Каравелов" (ВСУ), Нов български университет, Варненският свободен университет "Черноризец Храбър" и Европейският политехнически университет в Перник. Във всички тях специалността се изучава в магистърска степен и редовна форма на обучение. В чужбина качествено образование по архитектура предлагат редица университети, като например Delft University of technology в Холандия, Politecnico di Milano в Италия, TechnischeUniversitet Munchen в Германия, Bartlett School of architecture в Лондон, Universit Stuttgart в Германия, Technische Universitet Wien във Виена и много други.Образованието през погледа на архитектурната гилдияБългарското архитектурно образование дава добра техническа подготовка, но не развива достатъчно творческото въображение и практическите умения. Около това мнение се обединяват студентите по архитектура и практикуващите архитекти, показва проучване на "Строителство Градът"."Излизайки от университетите, младите архитекти имат добра концептуална мисъл, техническа грамотност, но им липсва практическа насоченост. За да се включат максимално бързо в работния процес, те трябва да осъзнаят, че се намират в реална пазарна среда, където се работи със срокове и внезапно изникват нови предизвикателства. Има хора, които за съжаление нямат нагласата за такъв тип динамична дейност", казва арх. Илиан Илиев от студио Planning.Подобно мнение споделя и съуправителят на "Алукьонигщал" арх. инж. Климентин Чернев. Според него младите специалисти притежават солидни теоретични познания, но им липсва елементът практика. "Този недостатък в образователната ни система се компенсира до голяма степен от фирмите работодатели. Някои от тях дори провеждат сериозни системни програми за обучение в иновационни центрове на водещи европейски производители", обяснява експертът."Оказва се, че над 90% от младите архитекти не са ходили на реални строежи. На пазара на труда липсват млади архитекти с реален професионален стаж от 3 до 5 години, които обикновено съставляват базовото ниво в проектантските компании по света. Има два начина да се справим с този проблем – или като си крадем кадрите, или като взимаме стажанти още от студентската скамейка и ги обучаваме в продължение на няколко години", коментира арх. Ангел Захариев от "А и А Архитекти".Арх. Мая Йовчева от "ПроАрх" смята, че повечето от учебниците, по които студентите изучават архитектура, са писани преди доста години и остават далеч от съвременните тенденции в проектирането, свързани с екология, енергийна ефективност, функционалност и други. "Другият проблем е практиката. Повечето университети в чужбина изискват задължителен стаж, докато в България можеш да завършиш, без да си натрупал минимален опит в професията. В последните години у нас се появиха висши училища, които се опитват да наложат задължителни стажове, но за съжаление засега говорим за единици", казва арх. Йовчева.Доц. д-р. арх. Георгий Станишев обръща внимание на липсата на достатъчно стимули, които да насърчават творческата креативност на кандидат-архитектите. "Студентите се развиват по-бързо от преподавателите. След дългогодишна работа много от преподавателите престават да разбират смисъла на архитектурната професия и нейния статут на художествено творчество. За тях идеалният архитект е нещо като умел занаятчия, който може да прави планове, разрези и фасади на сгради. Студентският елит обаче често надскача това първично инструментално ниво. Така се стига до парадокса, че най-иновативните дипломанти с идеи в унисон със съвременността получават по-лоши оценки от посредствените инструменталисти, чиито проекти са върхът на тривиалното", споделя наблюденията си арх. Станишев, който е преподавател в УАСГ.Студентите за очакванията, реалността и перспективитеМнението на утвърдените архитекти за качествата на архитектурното образование у нас се споделя от самите студенти и дипломанти, които тепърва се готвят да навлязат в тънкостите на професията. "Обучението в университета може да има много прекрасни цели, но за съжаление подготовката за професионалната реализация не е една от тях и е крайно време това да се промени", казва арх. Златина Калайджиева, която е дипломант от Миланската политехника.Подобна е и визията на арх. Емилия Манева, която наскоро е завършила УАСГ. "Когато се дипломирах, осъзнах колко неподготвени за реалната професионална ситуация излизат студентите от университета. По време на следването си те много бегло биват запознати с модерните тенденции в областта на архитектурата. Основно се търсят функционалност и реализируемост на студентските проекти вместо концептуалност и иновативност. Преподават се малко от необходимите софтуери, нужни в нашата професия", смята арх. Манева.Студентът от УАСГ Боря Шапшалова разказва, че по време на следването си кандидат-архитектите изработват множество проекти, но те се оказват далеч от реалните изисквания на инвестиционния пазар. "Още в университета трябва да се търси по-краен продукт, който да е адекватен и да се доближава до окончателните предадени проекти в реалния живот", смята тя.Бъдещите архитекти са единодушни, че образованието по архитектура в България трябва да стане по-гъвкаво и адаптивно спрямо съвременните тенденции в световната архитектурна практика. Повечето от университетите в чужбина вече залагат на такива програми."Преподавателите по архитектура в Англия не се притесняват от промени и всяка година проектите, предметите и учебната програма биват променяни в зависимост от нуждите на студентите, оценките от външни експерти и от пътя, по който поема архитектурата в този момент. Така че кадрите, които излизат от университета, са винаги в крачка с настоящите архитектурни тенденции", разказва Мартина Стоянова, която в момента завършва Manchester School of Architecture. Теодора Стефанова, която е четвърта година в University of Nottingham, споделя, че обучението в това висше училище изисква задължителен стаж от 6 до 12 месеца, по време на който студентите се запознават с изискванията на професията. "Това време не е изгубено, а дава възможност за по-задълбочен и отговорен подход към бъдещето на младия професионалист", смята тя.Голяма част от българските студенти в чужбина не отхвърлят възможността да се върнат в България и да практикуват професията си тук, след като завършат образованието си. Те обаче са категорични, че преди това предпочитат да натрупат практически опит в чуждестранни архитектурни студиа. Избралите да се обучават в България пък споделят, че най-често колегите им се реализират в местни проектантски бюра. "Перспективите за младите архитекти в България не са много ясни. Някои от нас, завършвайки, дори нямат възможност реално да стигнат до строителния сектор и започват реализация в друга сфера. Докато икономическата ситуация е нестабилна, едва ли можем да се надяваме на по-добри перспективи за строителния сектор", обобщава арх. Цветелина Георгиева, дипломант от УАСГ. Радостина Попова