Нов мегамузей събра под един покрив най-ценните художествени произведения на България. Дълго подготвяният и очакван проект за създаването на т.нар. "Квадрат 500", по-известен като Българския Лувър, вече е реалност. Новата културна институция бе тържествено открита миналата седмица от премиера Бойко Борисов и почти всички министри.Националната галерия "Квардрат 500" е оформена в двете сгради на Галерията за чуждестранно изкуство и Техническия университет (бившето МЕИ), които са обединени в общ архитектурен комплекс. Полуразрушената доскоро постройка на МЕИ е преобразена в стилна и модерна музейна сграда по проект на арх. Янко Апостолов. Двете здания са свързани помежду си с топла връзка и вътрешен двор, в който е подредена скулптурна експозиция под открито небе. Огромни стъклени витрини, преминаващи през всички нива на обновената сграда, разкриват гледка към уютното дворно пространство и придават ефирност на архитектурната композиция. Изпълнението на проекта е поверено на "Главболгарстрой".Музейната експозиция е представена в 28 зали на 4 етажа, в които са изложени над 2000 произведения на българското и чуждестранното изкуство. "Това е един нестандартен музей, който е изграден на базата на две колекции – на Националната художествена галерия и на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Двете имат множество допирни точки, но и принципни различия", обясни авторът на концепцията акад. Светлин Русев, който разходи първите гости из залите на "Квадрат 500".В колекцията съжителстват български творби от Възраждането до 90-те години на миналия век с произведенията на западноевропейски майстори от XV - ХХ век. Наред с тях са показани и образци на изкуството на Азия, Африка и Америка от миналото хилядолетие до наши дни. В процеса на подготовка на експозицията са реставрирани близо 60% от произведенията – живописни, скулптурни, графични и декоративни.Най-ранното произведение, което може да се види в българския раздел на музея, е  "Портрет на Неофит Рилски" от 1838 г., нарисуван от Захари Зограф. Тук са шедьоври на Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Николай Райнов и много други майстори на четката. Представени са и няколко творби на Христо Явашев-Кристо от студентските му години.С висока художествена стойност се откроява подписаната и датирана от 1526 г. олтарна композиция "Мадоната с Младенеца, св. Роко и св. Себастиан" на Джовани Росо. Сред най-скъпите и ценни произведения в експозицията са творбите на световноизвестни художници като Йожен Дьолакроа, Огюст Реноар, Анри Матис, Жорж Руо, Жул Паскин и други предимно френски майстори от края на ХІХ - началото на ХХ век.Живописта на Източна Европа е представена от художници от Русия, Литва, Румъния, Сърбия, Хърватия, Чехия, Унгария, Германия. В музея се съхраняват 250 творби на Николай Рьорих от 30-те и 40-те години на ХХ век, дарени от неговия син Святослав Рьорих."Иска ми се да вярвам, че непредубеденият зрител, независимо дали е изкушен от професионални пристрастия или не,  ще открие в новата Национална галерия "Квадрат 500" истински духовен дом", сподели на откриването акад. Светлин Русев. Радостина ПОПОВААвторът на проекта арх. Янко Апостолов: Проектът не е реализиран в пълната си цялостАрх. Апостолов, на какъв етап е реализацията на проекта "Квадрат 500"?- До момента са реализирани две трети от първоначалния проект. Това включва реконструкцията на бившата сграда на МЕИ по бул. "Васил Левски" и ул. "Московска". Там се помества постоянната колекция на музея, както и в бившата сграда на Националната галерия за чуждестранно изкуство.Остава да бъде изградено южното крило по ул. "Оборище", където ще се намират временните експозиции, образователният център, аудиториумът  и всички елементи, който правят един музей съвременен. Това ще е мястото, в което ще се организират обществени събития, лекции, прожекции т.н.   Как оценявате крайния резултат? Наложиха ли се промени по проекта в хода на реализацията? - Няма съществени промени в първоначалната архитектура на проекта. Той обаче не можа да се изпълни в своята цялост поради липса на пълно финансиране. ЕС отпусна 23 млн. лв. за реализацията на първия етап от проекта, но за изграждането на останалата част са необходими още средства. Много се надявам, че те отново ще бъдат осигурени по европейска програма, защото тези механизми за финансиране са изключително подходящи за създаването на такъв тип културна инфраструктура. Правени ли са изчисления колко средства са необходими за изпълнението на последния етап?- Това е предмет на обществена поръчка и тя ще даде точна представа каква е истинската цена за изпълнението на последната част от проекта. Според мен този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро, защото в момента има набрана инерция и обществен интерес. Очевидно и политиците са ангажирани с проекта. Моето притеснение е, че колкото повече време минава, толкова по-малка ще бъде тази ангажираност. А без последната част на музея пълният потенциал на комплекса никога няма да бъде развит.